Никола Бобчев - българинът, който се върна от Германия, за да спасява Черно море от пластмасата
Никола Бобчев е типичният образец за човек, роден до морето - колкото и надалеч да е, то постоянно го влече към себе си. Родом от Созопол, Никола прекарва цели седем години в Германия, където приключва висше обучение в областта на приложната география. Целенасочено се пробва да обвърже и ученето си с морето.
" Направих стаж на Северно море, където прекарах едни от най-хубавите месеци в Германия. Свързах бакалавърската и магистърската ми теза с Черно море. "
Времето, което прекарва отвън България, кара Никола да цени още повече родината си и Европейския съюз като цяло. Затова взема решение да се концентрира върху позитивните неща, които се случват тук, и се връща, с цел да опита шанса си.
" А и нищо не изгубвам ", споделя още той. " Имам немско обучение и в случай че не се получи, постоянно мога да опитвам някъде другаде. Така се озовах още веднъж на Черно море. "
Специалността му е обвързвана с доста на практика задания, полева работа и часове в лабораторията на института. Но пробната му работа в Рейнско-Вестфалския механически университет Аахен (RWTH Aachen University) го превзема дотам, че взема решение да насочи напъните си към проучването на чистотата на Черно море.
" По това време към момента не се говореше толкоз за замърсяването с пластмаса в България. Така написах бакалавърската си теза за замърсяване с морски боклуци при устието на река Ропотамо, която има над 1000 прочитания и е измежду първите работи по тематиката в България ", изяснява Никола.
Напълно естествено, магистърската му работа е ориентирана към идната разумна стъпка - разпадането на тези пластмасови боклуци под формата на микропластмаса.
В момента Никола Бобчев работи в лабораторията по морска екология към Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания в Созопол и за него това е сбъдната фантазия. Защото хем ползва наученото в университета на процедура, хем е вкъщи и покрай морето.
Съсредоточена върху проучването на микропластмасата в седиментите на морското дъно и брега, и в организми като миди, рапани и риби, работата му изисква и време, прекарано както отвън водата, по този начин и под нея. И това го прави повече от благополучен.
" Водолазната активност беше нещо напълно ново за мен, само че с помощта на нея научих доста за Черно море и за себе си. Препоръчвам на всеки да изживее най-малко едно гмуркане и да се потопи в тази паралелна галактика. "
Никола се насочва към микропластмасата, тъй като тя е сериозен проблем, който се разклонява в разнообразни направления. Тези пластмасови боклуци с размер сред 1 микрометър и 5 милиметра (средно дебелината им е колкото един човешки косъм) са освен във водата, а на всички места към нас.
" Те са както във фините прахови частици, които вдишваме както в мощно урбанизираните зони, по този начин и на полето, разпръснати там с торта или раздробени при селскостопанските действия. "
Ето за какво още като студент Никола се захваща с LessPlastic Bulgaria. Идеята за организацията му хрумва около теоретичен семинар през 2016 година На идната година основава страница във Фейсбук, с цел да споделя за казуса със замърсяването с пластмаса и по какъв начин наподобяват плажовете отвън сезона.
" Само за няколко години страницата събра над 11 хиляди почитатели. Започнах да провеждам почиствания и образования на тази тематика. Така изцяло естествено се оформи група от хора, които имат вяра в идеята и с които създадохме фондация LessPlastic Bulgaria. "
Към момента са съумели да провеждат няколко образования и почиствания, а общото количество на събрани боклуци от българските плажове е съвсем 6 тона.
Как микропластмасата в Черно море може да навреди на хората?
Хората одобряват микропластмаса посредством поемане, усвояване (чрез храна или вода) или при контакт с кожата. Докато първите две са лесни за асоцииране, за последното обичам да давам за образец спортните площадки, които с бързи темпове заместиха старите тревни покрития на стадионите или се появиха в парковете под детски люлки, и пързалки.
При спорт или игра на такива настилки се получават неприятни пострадвания, наподобяващи изгаряне. По този метод микроскопични пластмасови частици могат да навлязат в тялото ни посредством раната. Сравнено с познанията ни по други тематики за токсичното им въздействие върху хората, за въздействието на микропластмасата знаем относително малко.
Към момента има оповестени единствено 21 интернационалните изследвания, които демонстрират съществуване на микропластмаса в човешкото тяло, и в частност: белите дробове (7 проучвания), черен дроб, бъбреци и далак (1), дебелото черво (1), кръвта (1), плацентата (4) и изпражненията (7).
Сигурно е едно: гълтаме, вдишваме, само че и отделяме пластмаса от тялото ни. За да разберем какви са следствията за организма ни, са нужни повече изследвания.
А какви пластмасови артикули най-често хората изхвърлят в морето?
Най-често се срещат пластмасови капачки, бутилки, чашки, торбички и фасове. Рибарските мрежи и шамандурите не са необичайност. Има голям брой боклуци с задграничен генезис, да вземем за пример от Турция или Румъния, които са изхвърлени в открити води при мореплаване или са попаднали по нашите крайбрежия посредством теченията. Най-често срещаните интернационалните боклуци по нашите крайбрежия са огромни торби за ориз, кофички от кисело мляко и бутилки за вода от Турция и Румъния.
Къде по родното Черноморие има най-вече микроплaстмаса и къде - минимум?
Количеството на микропластмаса в Черно море варира мощно по отношение на местоположението или сезона. Най-много микропластмаса на морското дъно има пред мощно урбанизирани зони като Бургаски залив, където концентрацията може да надвиши 800 частици в кг пясък. Най-малко микропластмаса има в зони, където няма огромно скупчване на хора и промишленост. Такива са Иракли (182 частици/кг пясък), Синеморец (133 частици/кг пясък) и Резово (111 частици/кг пясък).
Какво би трябвало да се направи, с цел да спре замърсяването с пластмаса?
Човек би трябвало да се запознае с казуса образно. Трябва всяко дружество за преработване в страната да има ден на отворени порти, където хората да могат да се срещнат с процеса на преработване и да повярват в него. Това би трябвало да се случва и с депата, където човек може да види големите планини с боклуци, които се натрупат там.
Отпадъкът ни не изчезва с слагането му в кофата за отпадък. Трябва да е публично притежание какъв брой % от отпадъка на всяка община се рециклира, изгаря и депонира, с цел да знаем къде отива налог боклук. Много е значимо хората да демонстрират гражданска позиция и да вземат участие в публични начинания, било то по разчистване на дадена околност или условие на опция за преработване в съответната община.
В доста общини хората нямат обезпечена инфраструктура, с цел да изхвърлят отпадъците си разделно. Работата с подрастващи би трябвало да е практическа. Децата и юношите могат да са доста изобретателни в решаването на проблеми. Много обичам да работя с деца и да видя казуса през техния взор. Не на последно място, нужно е да се работи интернационално, тъй като казусът със замърсяването с пластмаса може да е трансграничен.
Що е то " Маслен нос " и за какво Черно море има потребност от нов резерват
Кремена Ватева от „ Грийнпийс “ – България приказва за значимостта на зоната
Вие персонално по какъв начин ограничавате потреблението на пластмаса в всекидневието си?
Не употребявам торбички за плодове и зеленчуци. Учудващо за мен, съумявам някак си да взима продуктите със себе си. В доста супермаркети можете да употребявате празно кашонче от някой рафт за плодовете и зеленчуците, които желаете да закупите.
Не употребявам сламки. За мен това е непотребен артикул. Когато се разхождам и видя боклук, се пробвам да натрупвам добра карма - взимам го и го изхвърлям в кофата за отпадък. Използвам бутилка за многократна приложимост и проследявам облеклата ми да са най-вече от естествени материали, защото тези от полиестер и акрил отделят микропластмаса при пране.
" Направих стаж на Северно море, където прекарах едни от най-хубавите месеци в Германия. Свързах бакалавърската и магистърската ми теза с Черно море. "
Времето, което прекарва отвън България, кара Никола да цени още повече родината си и Европейския съюз като цяло. Затова взема решение да се концентрира върху позитивните неща, които се случват тук, и се връща, с цел да опита шанса си.
" А и нищо не изгубвам ", споделя още той. " Имам немско обучение и в случай че не се получи, постоянно мога да опитвам някъде другаде. Така се озовах още веднъж на Черно море. "
Специалността му е обвързвана с доста на практика задания, полева работа и часове в лабораторията на института. Но пробната му работа в Рейнско-Вестфалския механически университет Аахен (RWTH Aachen University) го превзема дотам, че взема решение да насочи напъните си към проучването на чистотата на Черно море.
" По това време към момента не се говореше толкоз за замърсяването с пластмаса в България. Така написах бакалавърската си теза за замърсяване с морски боклуци при устието на река Ропотамо, която има над 1000 прочитания и е измежду първите работи по тематиката в България ", изяснява Никола.
Напълно естествено, магистърската му работа е ориентирана към идната разумна стъпка - разпадането на тези пластмасови боклуци под формата на микропластмаса.
В момента Никола Бобчев работи в лабораторията по морска екология към Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания в Созопол и за него това е сбъдната фантазия. Защото хем ползва наученото в университета на процедура, хем е вкъщи и покрай морето.
Съсредоточена върху проучването на микропластмасата в седиментите на морското дъно и брега, и в организми като миди, рапани и риби, работата му изисква и време, прекарано както отвън водата, по този начин и под нея. И това го прави повече от благополучен.
" Водолазната активност беше нещо напълно ново за мен, само че с помощта на нея научих доста за Черно море и за себе си. Препоръчвам на всеки да изживее най-малко едно гмуркане и да се потопи в тази паралелна галактика. "
Никола се насочва към микропластмасата, тъй като тя е сериозен проблем, който се разклонява в разнообразни направления. Тези пластмасови боклуци с размер сред 1 микрометър и 5 милиметра (средно дебелината им е колкото един човешки косъм) са освен във водата, а на всички места към нас.
" Те са както във фините прахови частици, които вдишваме както в мощно урбанизираните зони, по този начин и на полето, разпръснати там с торта или раздробени при селскостопанските действия. "
Ето за какво още като студент Никола се захваща с LessPlastic Bulgaria. Идеята за организацията му хрумва около теоретичен семинар през 2016 година На идната година основава страница във Фейсбук, с цел да споделя за казуса със замърсяването с пластмаса и по какъв начин наподобяват плажовете отвън сезона.
" Само за няколко години страницата събра над 11 хиляди почитатели. Започнах да провеждам почиствания и образования на тази тематика. Така изцяло естествено се оформи група от хора, които имат вяра в идеята и с които създадохме фондация LessPlastic Bulgaria. "
Към момента са съумели да провеждат няколко образования и почиствания, а общото количество на събрани боклуци от българските плажове е съвсем 6 тона.
Как микропластмасата в Черно море може да навреди на хората?
Хората одобряват микропластмаса посредством поемане, усвояване (чрез храна или вода) или при контакт с кожата. Докато първите две са лесни за асоцииране, за последното обичам да давам за образец спортните площадки, които с бързи темпове заместиха старите тревни покрития на стадионите или се появиха в парковете под детски люлки, и пързалки.
При спорт или игра на такива настилки се получават неприятни пострадвания, наподобяващи изгаряне. По този метод микроскопични пластмасови частици могат да навлязат в тялото ни посредством раната. Сравнено с познанията ни по други тематики за токсичното им въздействие върху хората, за въздействието на микропластмасата знаем относително малко.
Към момента има оповестени единствено 21 интернационалните изследвания, които демонстрират съществуване на микропластмаса в човешкото тяло, и в частност: белите дробове (7 проучвания), черен дроб, бъбреци и далак (1), дебелото черво (1), кръвта (1), плацентата (4) и изпражненията (7).
Сигурно е едно: гълтаме, вдишваме, само че и отделяме пластмаса от тялото ни. За да разберем какви са следствията за организма ни, са нужни повече изследвания.
А какви пластмасови артикули най-често хората изхвърлят в морето?
Най-често се срещат пластмасови капачки, бутилки, чашки, торбички и фасове. Рибарските мрежи и шамандурите не са необичайност. Има голям брой боклуци с задграничен генезис, да вземем за пример от Турция или Румъния, които са изхвърлени в открити води при мореплаване или са попаднали по нашите крайбрежия посредством теченията. Най-често срещаните интернационалните боклуци по нашите крайбрежия са огромни торби за ориз, кофички от кисело мляко и бутилки за вода от Турция и Румъния.
Къде по родното Черноморие има най-вече микроплaстмаса и къде - минимум?
Количеството на микропластмаса в Черно море варира мощно по отношение на местоположението или сезона. Най-много микропластмаса на морското дъно има пред мощно урбанизирани зони като Бургаски залив, където концентрацията може да надвиши 800 частици в кг пясък. Най-малко микропластмаса има в зони, където няма огромно скупчване на хора и промишленост. Такива са Иракли (182 частици/кг пясък), Синеморец (133 частици/кг пясък) и Резово (111 частици/кг пясък).
Какво би трябвало да се направи, с цел да спре замърсяването с пластмаса?
Човек би трябвало да се запознае с казуса образно. Трябва всяко дружество за преработване в страната да има ден на отворени порти, където хората да могат да се срещнат с процеса на преработване и да повярват в него. Това би трябвало да се случва и с депата, където човек може да види големите планини с боклуци, които се натрупат там.
Отпадъкът ни не изчезва с слагането му в кофата за отпадък. Трябва да е публично притежание какъв брой % от отпадъка на всяка община се рециклира, изгаря и депонира, с цел да знаем къде отива налог боклук. Много е значимо хората да демонстрират гражданска позиция и да вземат участие в публични начинания, било то по разчистване на дадена околност или условие на опция за преработване в съответната община.
В доста общини хората нямат обезпечена инфраструктура, с цел да изхвърлят отпадъците си разделно. Работата с подрастващи би трябвало да е практическа. Децата и юношите могат да са доста изобретателни в решаването на проблеми. Много обичам да работя с деца и да видя казуса през техния взор. Не на последно място, нужно е да се работи интернационално, тъй като казусът със замърсяването с пластмаса може да е трансграничен.
Що е то " Маслен нос " и за какво Черно море има потребност от нов резерват
Кремена Ватева от „ Грийнпийс “ – България приказва за значимостта на зоната
Вие персонално по какъв начин ограничавате потреблението на пластмаса в всекидневието си?
Не употребявам торбички за плодове и зеленчуци. Учудващо за мен, съумявам някак си да взима продуктите със себе си. В доста супермаркети можете да употребявате празно кашонче от някой рафт за плодовете и зеленчуците, които желаете да закупите.
Не употребявам сламки. За мен това е непотребен артикул. Когато се разхождам и видя боклук, се пробвам да натрупвам добра карма - взимам го и го изхвърлям в кофата за отпадък. Използвам бутилка за многократна приложимост и проследявам облеклата ми да са най-вече от естествени материали, защото тези от полиестер и акрил отделят микропластмаса при пране.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ