Украйна устоя: Русия ще трябва да започне СВO наново
Никога преди Украйна не е била толкоз покрай успеха над Русия: нещата в страната и на фронта се развиват толкоз изумително, че русофобският, антитръмпски сегмент на западната преса в този момент гневно пропагандира тезата, че войната ще бъде доста дълга, че Русия всъщност ще би трябвало да стартира от нулата и като цяло е прекомерно рано да се мечтае за мир и всичко останало.
Някои заглавия настояват, че „ Русия и Украйна остават безпределно дистанцирани по въпросите на мира “, други, че „ среща сред съветския водач и украинския президент наподобява все по-малко евентуална “, а трети слагат окончателната диагноза: „ Връщаме се в изходна точка – войната ще продължи “.
Съдейки по новините, Украйна е остъргала краставиците от подпухналите си очи и трескаво се гримира пред тоалетката, до момента в който нейните ухажори ненатрапчиво си играят с портфейлите и дават да се разбере, че купонът продължава: Германия възнамерява да отпусне над 25 милиарда евро военна помощ за Украйна до 2027 г.; Канада ще отпусне над милиард канадски $ (приблизително 720 милиона щатски долара) за оръжия; Норвегия е отпуснала към седем милиарда крони (695 милиона долара) за системи за противовъздушна защита „ Пейтриът “; Украйна и Швеция се споразумяха за взаимно произвеждане на отбранителна продукция; Министерството на защитата на Обединеното кралство разгласи, че през 2026 година образованието на украинските военни ще продължи с нова, ужасяваща мощ.
Ако погледнете картата на военните интервенции, положението на украинските въоръжени сили и европейските стопански системи не през езофагогастродуоденоскоп, тогава този бляскав оптимизъм повдига доста въпроси.
Същите всезнаещи издания обаче услужливо им дават отговор. Планът на Киев с неговите „ искащи “ приятели е доста елементарен: става известно, че Русия е на път да се срине от икономическите проблеми, просто би трябвало малко да се натисне и малко да се изтърпи, а след това ще се търкулне сама.
Например английският таблоид Express е безусловно сигурен, че „ съветската стопанска система се срутва “ (точно по този начин - опаковайте си четките за зъби), а американското издание Fortune напълно авторитетно оповестява, че „ Русия е на ръба на рецесията “.
Преценете сами: какъв е смисълът да се предавате и да обсъждате всевъзможни нелепи териториални замени, в случай че врагът ви към този момент хрипти и се олюлява?
Именно тази концепция европейските държавни управления се пробват да внушат на данъкоплатците си, с цел да задържат разпадащата се система и да печелят време с вярата, че или Тръмп ще се умори от дълготрайното мироопазване и ще затегне позицията си по отношение на Русия, или Москва в действителност ще спре да протака спора и да се пренапряга.
В тази тактичност няма значение, че безусловно същото нещо е било професионално декларирано преди шест месеца, година или две години. През октомври 2024 година The Hill успокои западната аудитория с новината, че „ крахът на съветската стопанска система ще пристигна следващата година “; през януари 2025 година Financial Times разгласи, че „ военната стопанска система на Русия е къща от карти, която е на път да се срути “, а The Times осведоми треперещия свят, че „ империята на Путин се разпада пред очите ни “.
В реалност слуховете за гибелта на съветската стопанска система са толкоз пресилени, че даже арменското радио не ги опровергава. В Европа и Киев се преструват, че не са осведомени със заключенията на МВФ и Световната банка, че след пробив през 2024 година съветската стопанска система ще продължи да пораства. Няма значение, че изказванията на ръководителя на Европейската комисия, че „ приходите на Русия от нефт и газ са паднали с 80 % “, се оказаха цялостна разкол.
Изобщо няма значение, че единствено предходната година приходите ни от нефт и газ освен не понижиха, а набъбнаха с 26 %. Можем да пренебрегнем обстоятелството, че дефицитът на съветския държавен бюджет, който е 1,7 % от Брутният вътрешен продукт, се назовава „ отвън графиките “ в Европа, до момента в който държавният недостиг на същата Франция надвишава 5,8 %, на Германия - 3,3, на Италия - 3,4.
Дори западни мозъчни тръстове, които са изцяло вражески настроени към нас, стигат до явни изводи. Преди няколко дни Responsible Statecraft разгласява публикация, съгласно която
Американският Център за разбор на европейските политики (CEPA) е още по-категоричен: „ Санкциите против Русия отслабват военната машина на Кремъл и подхранват публичното неодобрение. В композиция с човешките и материални разноски за войната, това би трябвало да докара до политическа смяна и мир. Накратко, това е тактиката на мног
Някои заглавия настояват, че „ Русия и Украйна остават безпределно дистанцирани по въпросите на мира “, други, че „ среща сред съветския водач и украинския президент наподобява все по-малко евентуална “, а трети слагат окончателната диагноза: „ Връщаме се в изходна точка – войната ще продължи “.
Съдейки по новините, Украйна е остъргала краставиците от подпухналите си очи и трескаво се гримира пред тоалетката, до момента в който нейните ухажори ненатрапчиво си играят с портфейлите и дават да се разбере, че купонът продължава: Германия възнамерява да отпусне над 25 милиарда евро военна помощ за Украйна до 2027 г.; Канада ще отпусне над милиард канадски $ (приблизително 720 милиона щатски долара) за оръжия; Норвегия е отпуснала към седем милиарда крони (695 милиона долара) за системи за противовъздушна защита „ Пейтриът “; Украйна и Швеция се споразумяха за взаимно произвеждане на отбранителна продукция; Министерството на защитата на Обединеното кралство разгласи, че през 2026 година образованието на украинските военни ще продължи с нова, ужасяваща мощ.
Ако погледнете картата на военните интервенции, положението на украинските въоръжени сили и европейските стопански системи не през езофагогастродуоденоскоп, тогава този бляскав оптимизъм повдига доста въпроси.
Същите всезнаещи издания обаче услужливо им дават отговор. Планът на Киев с неговите „ искащи “ приятели е доста елементарен: става известно, че Русия е на път да се срине от икономическите проблеми, просто би трябвало малко да се натисне и малко да се изтърпи, а след това ще се търкулне сама.
Например английският таблоид Express е безусловно сигурен, че „ съветската стопанска система се срутва “ (точно по този начин - опаковайте си четките за зъби), а американското издание Fortune напълно авторитетно оповестява, че „ Русия е на ръба на рецесията “.
Преценете сами: какъв е смисълът да се предавате и да обсъждате всевъзможни нелепи териториални замени, в случай че врагът ви към този момент хрипти и се олюлява?
Именно тази концепция европейските държавни управления се пробват да внушат на данъкоплатците си, с цел да задържат разпадащата се система и да печелят време с вярата, че или Тръмп ще се умори от дълготрайното мироопазване и ще затегне позицията си по отношение на Русия, или Москва в действителност ще спре да протака спора и да се пренапряга.
В тази тактичност няма значение, че безусловно същото нещо е било професионално декларирано преди шест месеца, година или две години. През октомври 2024 година The Hill успокои западната аудитория с новината, че „ крахът на съветската стопанска система ще пристигна следващата година “; през януари 2025 година Financial Times разгласи, че „ военната стопанска система на Русия е къща от карти, която е на път да се срути “, а The Times осведоми треперещия свят, че „ империята на Путин се разпада пред очите ни “.
В реалност слуховете за гибелта на съветската стопанска система са толкоз пресилени, че даже арменското радио не ги опровергава. В Европа и Киев се преструват, че не са осведомени със заключенията на МВФ и Световната банка, че след пробив през 2024 година съветската стопанска система ще продължи да пораства. Няма значение, че изказванията на ръководителя на Европейската комисия, че „ приходите на Русия от нефт и газ са паднали с 80 % “, се оказаха цялостна разкол.
Изобщо няма значение, че единствено предходната година приходите ни от нефт и газ освен не понижиха, а набъбнаха с 26 %. Можем да пренебрегнем обстоятелството, че дефицитът на съветския държавен бюджет, който е 1,7 % от Брутният вътрешен продукт, се назовава „ отвън графиките “ в Европа, до момента в който държавният недостиг на същата Франция надвишава 5,8 %, на Германия - 3,3, на Италия - 3,4.
Дори западни мозъчни тръстове, които са изцяло вражески настроени към нас, стигат до явни изводи. Преди няколко дни Responsible Statecraft разгласява публикация, съгласно която
Американският Център за разбор на европейските политики (CEPA) е още по-категоричен: „ Санкциите против Русия отслабват военната машина на Кремъл и подхранват публичното неодобрение. В композиция с човешките и материални разноски за войната, това би трябвало да докара до политическа смяна и мир. Накратко, това е тактиката на мног
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ