Опакована като борба със спекулата, новата данъчна идея рискува да

Опакована като битка със спекулата, новата данъчна концепция рискува да оскъпи наемите на младите фамилии и да вдигне цените на ежедневните артикули и услуги

Предстои ни следващото повишаване на живота.

Макар до неотдавна да ни уверяваха, че налозите няма да се пипат, не щеш ли отново сме на прага на следващото нарушено заричане. Само че този път ще го опаковат красиво. Ще му сложат етикет „ правдивост “. Ще го нарекат битка със спекулата. И ще ни обяснят, че по този начин жилищата щели да станат по-достъпни.

Но както нормално, сметката отново ще я платят обикновенните хора.

На пръв взор концепцията за напредничав налог върху парцелите звучи доста сантиментално. Имаш повече - плащаш повече. Богатите ще бъдат лимитирани, младите ще получат късмет, спекулантите ще се откажат да купуват. Красиво. Почти като избирателен девиз.

Само че в действителния живот нещата не работят по този начин.



Живеем във време, в което към този момент цените на парцелите са съвсем недостижими за младежите. Цените са безумни. Заплатите не ги догонват. Все повече фамилии са принудени да живеят чартърен, тъй като покупката на жилище през днешния ден наподобява не на естествена житейска стъпка, а на героизъм.

И в този момент някой талантлив разум във властта се е присетил, че решението на всичко това е да вдигнем налога на притежателите.

А след това какво ще стане?

Нима наемодателят ще каже: „ Няма проблем, аз съм обществено виновен човек, ще си поема новия налог самичък “?

Разбира се, че не.

Този налог ще бъде калкулиран в наема. Естествено не от през днешния ден за на следващия ден. Не и с едно внезапно нарастване. Но последователно ще бъде трансфериран към индивида, който живее в парцела. Тоест към наемателя. Към младото семейство. Към студента. Към работещия човек, който така и така едвам смогва.

И по този начин мярката, която сякаш би трябвало да помогне на хората без жилище, ще направи живота им още по-скъп.

Гениално, нали?



Но дано не се заблуждаваме, „ парцел “ не значи единствено жилището на някой паралия в центъра. Имот може да е кварталният магазин, от който си купувате самун. Имот може да е офисът, в който сключвате застраховката си. Имот може да е занималнята, в която водите детето си. Имот може да е дребното ателие, фризьорският салон, лекарският кабинет, складът на локалния бизнес.

И когато разходът за този парцел се усили било като налог, било като наем, той няма да се изпари във въздуха. Ще влезе в цената на услугата. В хляба. В прическата. В занималнята. В застраховката. В сметката, която отново ще платим ние.

Затова този налог няма да е „ налог за богатите “. Това е следващият налог, който ще се разлее надолу по веригата и най-после ще стигне до елементарния човек.

А най-голямата илюзия е, че по този начин щели да спрат спекулата.

Ако някой икономист в действителност има вяра, че спекулантите с парцели ще се откажат, тъй като ще им вдигнат малко локалния налог, значи или дипломата му се е паднала от кроки, или не схваща по какъв начин работи този пазар, или се прави, че не схваща.

Спекулата не идва от семеството с унаследен апартамент от бабата.

Не идва от фамилията, което е купило малко жилище за детето си и го дава чартърен, с цел да погасява заема до момента в който то порасне.

Не идва от индивида, който има остаряла къща на село и гарсониера в града.

Истинската далавера идва от парите с неразбираем генезис. От корупционните схеми. От публичните поръчки. От държавните и полудържавни хранилки. От хората, които получават заплати, бонуси и комисиони, за които елементарният човек не може даже да мечтае. От парцели, купувани на името на родственици, компании, братовчеди, лели, шуреи и родата до девето коляно.

Затова има толкоз доста купени и необитаеми жилища.

Немъчената пара не се интересува от цена на квадратен метър.

Не се интересува от възвръщаемост на инвестицията.

Не се интересува от икономическа логичност.

Камо ли от още няколкостотин евро налог.

Когато парите не са изкарани с труд, данъкът не боли. Но кърви оня, който работи, счита, заплаща заем, заплаща наем, заплаща сметки и най-после отново би трябвало да чуе по какъв начин всичко това било „ за негово положително “.

И след толкоз години в действителност човек стартира да се пита: единствено идиоти ли има във властта, такива ли стават, когато отидат там, или просто се вършат на такива, тъй като по този начин им е комфортно?

Защото решението не е толкоз комплицирано.

Искаш да спреш спекулата? Работи против спекулата.

Проследи парите.

Свържи регистрите.

Провери кой действително стои зад компаниите.

Провери произхода на средствата при огромните покупко-продажби.

Виж кои жилища стоят празни с години.

Виж кой купува по 10 жилището през подставени лица.

Но това е мъчно.

Това изисква работа. Изисква надзор. Изисква институции. Изисква да настъпиш хора, които евентуално са доста покрай самата власт.

Много по-лесно е да вдигнеш налога на всички и да наречеш това „ правдивост “.

Само че това не е правдивост. Това е изтощение, маскирано като политика.

Като искаш да стимулираш младите, ами помогни им. Дотирай първото им жилище. Дай действителни данъчни облекчения. Намали таксите при покупка на първо жилище. Създай гаранционни механизми. Подкрепи строителство там, където има действителна потребност. Направи по този начин, че повече региони да са естествени за живот с превоз, учебни заведения, детски градини, инфраструктура.

Не прави всичко още по-скъпо и след това не ми обяснявай, че по този начин го правиш по-достъпно.

Това е все едно човек да не може да си купи самун, а ти да му кажеш: „ Спокойно, ще вдигнем цената на брашното, с цел да решим казуса “.

Историята е цялостна с такива „ гениални “ хрумвания. В Англия преди години вкараха " налог върху прозорците ". Идеята била доста обективна: огромните къщи на богатите имат повече прозорци, значи ще заплащат повече. На доктрина звучи прелестно. На процедура притежателите почнали да зазиждат прозорци, а бедните наематели останали да живеят в по-тъмни, по-нездравословни жилища и с по-високи наеми.

Ето това става, когато някой измисля налог от кабинета си, без да мисли по какъв начин ще реагира действителният живот на него.

А действителният живот постоянно реагира.

Собственикът трансферира разхода към наемателя.

Бизнесът трансферира разхода към клиента.

Спекулантът намира малка врата.

Корумпираният капитал намира подставено лице.

Обикновеният човек заплаща.

Това е цялата скица.

Затова дано не ни продават този налог като битка за правдивост. Ако желаеха правдивост, щяха първо да стартират от произхода на парите. Щяха да стартират от празните жилища. Щяха да стартират от парцелите на хора, които публично не могат да си разрешат и гараж, само че импровизирано имат половин квартал.

Но не. Най-лесно е отново да се посегне към данъкоплатеца.

Този налог няма да спре огромните играчи.

Няма да спре немъчените пари.

Няма да спре корупцията.

Няма да направи жилищата налични.

Няма да помогне на младите.

Той просто ще направи живота още по-скъп.

А след това същите хора ще излязат и ще ни изясняват по какъв начин инфлацията била комплициран развой, по какъв начин пазарът бил отговорен, по какъв начин външните фактори натискали цените и по какъв начин страната правела всичко допустимо.

Не, не прави всичко допустимо.

Прави най-лесното.

Вдига налози.

И го назовава грижа.

----------------

*Позиция на създателя във Facebook. Заглавието е на Флагман.бг