„Никога преди не е имало такъв консенсус“, така шефът на

„ Никога преди не е имало подобен консенсус “, по този начин шефът на Съюза на работодателите Инго Крамер разяснява резултатите от срещата при канцлерката Меркел. Този консенсус обгръща общото мнение на съвсем всички съществени политически сили и на бизнеса, че Германия се нуждае от квалифицирана задгранична работна ръка. И освен от страни в Европейски Съюз, само че и от трети страни. Експертите предвиждат, че до 2030 година на Германия ще ѝ липсват 6 милиона работещи. От години Занаятчийската камара бие паника, че в сектора има дефицит на 250 хиляди служащи. От една страна това се дължи на обстоятелството, че Германия застарява. Друга причина е, че най-много занаятчийските специалности не са задоволително атрактивни за множеството германци, в това число поради заплащането. В същото време немската стопанска система, изключително експортът, продължава да работи на цялостни обороти. На фона таман на тези обстоятелства, въпросният консенсус тихомълком поставя завършек на дългогодишните културни борби, които от много време носеха един много неуместен отпечатък.
„ Наши деца пред компютрите! “
Още преди 20 години консервативни немски политици използваха страха на германците от трудовата миграция като оръжие в своите предизборни акции. Така да вземем за пример християндемократът Юрген Рютгерс, който по-късно стана министър-председател на немската провинция Северен Рейн-Вестфалия, беше споделил в едно изявление следното: „ Пред компютрите би трябвало да седят наши деца, а не индийци! “. Всъщност не стана нито едното, нито другото. Опитът на тогавашното немско държавно управление от социалдемократи и Зелени да притегли индийски компютърни експерти се провали безславно, а пък немските деца по този начин и не получиха по-добра компютърна просветеност.

В основата на този чудноват спор стои нежеланието на немските политици да признаят на всеослушание фактическото състояние: че Германия от дълго време се е трансформирала в страна на имигранти. През 1960-те години, а даже и по-рано, в Германия започнаха всеобщо да идват италианци, турци, португалци и гърци, които бяха наречени гастарбайтери. Самото име „ гостуващи служащи “ показваше всеобщото очакване, че един ден тези хора ще се върнат в родните си страни. Но това не се случи: те останаха, родиха им се деца и внуци. В същото време доста от тях по този начин и не се сродиха същински с новата си татковина, тъй като страната така и не оповести недвусмислено предпочитание те да останат в Германия за непрекъснато. Оттук се зародиха и част от проблемите с тяхната интеграция, които ни занимават и през днешния ден.