Историята на децата без детство, които шият дрехите ни
"Никога няма да забравите първия път, в който видите дете, приведено над шевна машина, затворено в гореща стая в някоя фабрика, в която не влиза глътка въздух. Момчето, което беше на не повече от 11-12 години, се обърна леко към мен, когато влязох, усмихна ми се неенергично и по-късно се наведе още веднъж надолу, с цел да работи. Стомахът ми се сви.
Казвали са ми, че детският труд в Турция е много публикувано разбиране, само че не бях квалифициран за това, което видях. Мястото даже не беше фабрика, а мазе, натъпкано до краен лимит с деца, множеството към 8-годишни, тънещи в бедност.
Бях в Истанбул, с цел да проверявам обвинявания, че сирийски бежанци и техните деца, биват експлоатирани от промишлеността за произвеждане на дрехи и то на някои от най-големите международни марки.
::: PROJECT UPDATE::: Our @Kickstarter campaign has been a success in an unexpected fashion (pun intended). We have been truly overwhelmed by your kind messages and strong interest in our film! The word is out thanks to you, and we enjoyed media coverage in the US, Mexico, France, Australia and the UK. In case you flunked Geography 101, it’s quite a lot of coverage. We are now in discussion with a number of leading international foundations and organizations who offered their support and want to make sure that this film hits the theatres. We are especially grateful to the @fash_rev for their outstanding contribution, engagement and faith in our project. You guys are officially our BFFs and we are making you a friendship bracelet right now. Last but not least, we would like to thank our 107 backers for being such amazing people. Everyone in this community has been of tremendous help in spreading the word one way or another. Stay tuned in the coming weeks, as our very own oracle foresees a wind of good news coming our way...
A post shared by Claudio Montesano Casillas (@the_mexican_chavalito) on Jan 29, 2018 at 12:59am PST
Едно 15-годишно момче ми описа, че му заплащат по-малко от $ на час, с цел да работи там. Момчето ми изясни, че желае да върви на учебно заведение, само че не може да си го разреши и за това работи по 12 часа дневно и глади облекла, с цел да оказва помощ на фамилията си. "
Така стартира историята на един проверяващ публицист от BBC, който потегля по стъпките на децата, които шият облеклата ни.
За страдание това се случва на всички места по света. Най-много сигнали за употреба на деца има в Бангладеш. Въпреки десетките години на интернационалните акции срещу детския труд, 10-годишните в Бангладеш не престават да шият блузи и панталони през всички часове от денонощието.
Според УНИЦЕФ към 1 милион деца на възраст от 10 до 14 години се наемат на работа в Бангладеш. Броят им обаче внезапно пораства с нарастване на възрастовата група.
Thinkstock
Много от 5-те милиона деца, работещи във фабриките, идват от региони, където ходенето на учебно заведение не е алтернатива. В интерес на истината, половината от тях в никакъв случай не са стъпвали в учебно заведение. Едни от тях работят на големи шевни машини, а други лепят пайети върху рокли. Заплатата, която получават за труда си, е по 39 $ месечно. За 12-часовата си промяна едно дете може да ушие приблизително по 1400 тениски.
Децата работят на ръба на изтощението, от време на време ги бият, принудени са да работят сред 12 и 14 часа на ден, от време на време по цяла нощ, 7 дни в седмицата и то за отплата от 6 цента на час. Работниците споделят, че в случай че стартират да печелят по 36 цента на час, ще съумеят да се изкачат нагоре по стълбицата и към този момент няма да живеят в безспорната точка на мизерията.
Добрата вест е, че от ден на ден огромни компании приключват тези свои порочно практики и се разграничават от мрачния пазар на детския труд, само че той въпреки всичко не секва. Откриват се нови малки врати и то тук-там, на които това като че ли е легално.
There’s a good chance that at least a few of your CHRISTMAS bargains will come from Bangladesh or Cambodia, countries that have been supplying the West with inexpensive clothing at great peril for decades. At this time of consumer excess put your money to good use: back and support our #sustainablefashion documentary #beyondthelabel Let’s work together to make this happen!!! [link in bio] #whomadeyourclothes #ethicalfashion #ethicalclothing #fashionwithpurpose #instagram #instagood #whomadeyourclothes #exposure #kickstarter #kickstartercampaign #nikon #d810 #fashion #fashionblogger #environment #asia #photojournalism #beyondthelabel #problemsintosolutions #reportagespotlight #travelblogger #giornalismo #fotografia #cambodia #christmastree #christmastime #photojournalism #travelblogger #huffpostgram
A post shared by Claudio Montesano Casillas (@the_mexican_chavalito) on Dec 23, 2017 at 6:50am PST
Говоря за Мианмар, където деца над 14-годишна възраст могат да работят изцяло легално по 4 часа дневно. Минималното закрепено възнаграждение там е 2.12 $ за 8-часова работна промяна или по 26 цента на час.
Все отново международните марки сами виждат резултатите от своите дейности и следствията, които води след себе си детския труд. Ето за какво все по-често те вършат инспекции на своите производства тук-там случаите с работещи деца стават единични, а заплащането стартира да става по-високо.
Но изискванията на труд в тези заводи не престават да са плачевни, а ужасът на детския труд може да бъде изкоренен мъчно, тъй като непрекъснато се намират нови и нови места, където работната ръка е по-евтина, затова е по-изгодно за огромните производители да нареждат фабриките си там.
Delighted to see my image from "Beyond the Label " reportage that made the front cover of the United States Department of Labour report on goods produced by child labour or forced labour #2016. Hope this will help to raise awareness about the dark side of fast fashion #childlabour #forcedlabour #whomademyclothes #fastfashion #fashion #fashionblogger #nikon #zeiss #d800 #fotografia #photojournalism #reportagespotlight #giornalismo #garment #traveldiaries #usa #sweatshop #documentaryphoto
A post shared by Claudio Montesano Casillas (@the_mexican_chavalito) on Jan 11, 2017 at 1:47am PST
Поради натовареността на работния ден, хората, работещи в тези заводи, се къпят, хранят и постоянно спят там. Там се наемат най-вече момчета и мъже, защото на дамите не е разрешено да спят на работното си място.
Страната ни като че ли е много надалеч от този проблем и всичко това ни се коства някак мъгливо, като сцена от филм, който сме гледали преди време, само че към този момент не си спомняме добре. Суровата истина е, че до момента в който нашите деца към този момент са във почивка, карат колело, играят нехайно в двора на баба или просто гледат детско по малкия екран, има деца, които сега за затворени в някоя мрачна и задушна стая, приведени са на две и шият новата лятна рокля, която ще си купиш след месец или пък шлифоват скъпоценния камък, който ще се появи на пръста ти.
Казвали са ми, че детският труд в Турция е много публикувано разбиране, само че не бях квалифициран за това, което видях. Мястото даже не беше фабрика, а мазе, натъпкано до краен лимит с деца, множеството към 8-годишни, тънещи в бедност.
Бях в Истанбул, с цел да проверявам обвинявания, че сирийски бежанци и техните деца, биват експлоатирани от промишлеността за произвеждане на дрехи и то на някои от най-големите международни марки.
::: PROJECT UPDATE::: Our @Kickstarter campaign has been a success in an unexpected fashion (pun intended). We have been truly overwhelmed by your kind messages and strong interest in our film! The word is out thanks to you, and we enjoyed media coverage in the US, Mexico, France, Australia and the UK. In case you flunked Geography 101, it’s quite a lot of coverage. We are now in discussion with a number of leading international foundations and organizations who offered their support and want to make sure that this film hits the theatres. We are especially grateful to the @fash_rev for their outstanding contribution, engagement and faith in our project. You guys are officially our BFFs and we are making you a friendship bracelet right now. Last but not least, we would like to thank our 107 backers for being such amazing people. Everyone in this community has been of tremendous help in spreading the word one way or another. Stay tuned in the coming weeks, as our very own oracle foresees a wind of good news coming our way...
A post shared by Claudio Montesano Casillas (@the_mexican_chavalito) on Jan 29, 2018 at 12:59am PST
Едно 15-годишно момче ми описа, че му заплащат по-малко от $ на час, с цел да работи там. Момчето ми изясни, че желае да върви на учебно заведение, само че не може да си го разреши и за това работи по 12 часа дневно и глади облекла, с цел да оказва помощ на фамилията си. "
Така стартира историята на един проверяващ публицист от BBC, който потегля по стъпките на децата, които шият облеклата ни.
За страдание това се случва на всички места по света. Най-много сигнали за употреба на деца има в Бангладеш. Въпреки десетките години на интернационалните акции срещу детския труд, 10-годишните в Бангладеш не престават да шият блузи и панталони през всички часове от денонощието.
Според УНИЦЕФ към 1 милион деца на възраст от 10 до 14 години се наемат на работа в Бангладеш. Броят им обаче внезапно пораства с нарастване на възрастовата група.
Thinkstock Много от 5-те милиона деца, работещи във фабриките, идват от региони, където ходенето на учебно заведение не е алтернатива. В интерес на истината, половината от тях в никакъв случай не са стъпвали в учебно заведение. Едни от тях работят на големи шевни машини, а други лепят пайети върху рокли. Заплатата, която получават за труда си, е по 39 $ месечно. За 12-часовата си промяна едно дете може да ушие приблизително по 1400 тениски.
Децата работят на ръба на изтощението, от време на време ги бият, принудени са да работят сред 12 и 14 часа на ден, от време на време по цяла нощ, 7 дни в седмицата и то за отплата от 6 цента на час. Работниците споделят, че в случай че стартират да печелят по 36 цента на час, ще съумеят да се изкачат нагоре по стълбицата и към този момент няма да живеят в безспорната точка на мизерията.
Добрата вест е, че от ден на ден огромни компании приключват тези свои порочно практики и се разграничават от мрачния пазар на детския труд, само че той въпреки всичко не секва. Откриват се нови малки врати и то тук-там, на които това като че ли е легално.
There’s a good chance that at least a few of your CHRISTMAS bargains will come from Bangladesh or Cambodia, countries that have been supplying the West with inexpensive clothing at great peril for decades. At this time of consumer excess put your money to good use: back and support our #sustainablefashion documentary #beyondthelabel Let’s work together to make this happen!!! [link in bio] #whomadeyourclothes #ethicalfashion #ethicalclothing #fashionwithpurpose #instagram #instagood #whomadeyourclothes #exposure #kickstarter #kickstartercampaign #nikon #d810 #fashion #fashionblogger #environment #asia #photojournalism #beyondthelabel #problemsintosolutions #reportagespotlight #travelblogger #giornalismo #fotografia #cambodia #christmastree #christmastime #photojournalism #travelblogger #huffpostgram
A post shared by Claudio Montesano Casillas (@the_mexican_chavalito) on Dec 23, 2017 at 6:50am PST
Говоря за Мианмар, където деца над 14-годишна възраст могат да работят изцяло легално по 4 часа дневно. Минималното закрепено възнаграждение там е 2.12 $ за 8-часова работна промяна или по 26 цента на час.
Все отново международните марки сами виждат резултатите от своите дейности и следствията, които води след себе си детския труд. Ето за какво все по-често те вършат инспекции на своите производства тук-там случаите с работещи деца стават единични, а заплащането стартира да става по-високо.
Но изискванията на труд в тези заводи не престават да са плачевни, а ужасът на детския труд може да бъде изкоренен мъчно, тъй като непрекъснато се намират нови и нови места, където работната ръка е по-евтина, затова е по-изгодно за огромните производители да нареждат фабриките си там.
Delighted to see my image from "Beyond the Label " reportage that made the front cover of the United States Department of Labour report on goods produced by child labour or forced labour #2016. Hope this will help to raise awareness about the dark side of fast fashion #childlabour #forcedlabour #whomademyclothes #fastfashion #fashion #fashionblogger #nikon #zeiss #d800 #fotografia #photojournalism #reportagespotlight #giornalismo #garment #traveldiaries #usa #sweatshop #documentaryphoto
A post shared by Claudio Montesano Casillas (@the_mexican_chavalito) on Jan 11, 2017 at 1:47am PST
Поради натовареността на работния ден, хората, работещи в тези заводи, се къпят, хранят и постоянно спят там. Там се наемат най-вече момчета и мъже, защото на дамите не е разрешено да спят на работното си място.
Страната ни като че ли е много надалеч от този проблем и всичко това ни се коства някак мъгливо, като сцена от филм, който сме гледали преди време, само че към този момент не си спомняме добре. Суровата истина е, че до момента в който нашите деца към този момент са във почивка, карат колело, играят нехайно в двора на баба или просто гледат детско по малкия екран, има деца, които сега за затворени в някоя мрачна и задушна стая, приведени са на две и шият новата лятна рокля, която ще си купиш след месец или пък шлифоват скъпоценния камък, който ще се появи на пръста ти.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ