Поетесата Мария Спасова: Не се отказвайте от мечтите си, раб...
Никога не се отхвърляйте от фантазиите си, работете за тях - сбъдват се! Не се срамувайте да показвате гения си, от време на време елементарното нещо за нас може да се окаже знамение за някой различен! Вярвайте в себе си и бъдете щастливи! Това пожелава на всички Мария Спасова или Marilyn Sky.
Мария Спасова е родена на 23 февруари 1998 година в село Брягово. Тя има нелека орис, само че настойчиво се оправя с всички премеждия в живота и продължава да гледа напред, изразявайки претърпяното в лирика. Работи мъжка специалност, в магазин за железария, само че учудващо обича своята работа и я прави с голямо наслаждение и забележителна подготвеност! Консултира клиентите, даже най-опитните майстори в района се допитват до нея за елементи, принадлежности, електропособия, градинарски уреди и други. Денем тя е продавач-консултант, вечер - нежна, нежна и сензитивна поетеса. Вдъхновява се от Евтим Евтимов, Блага Димитрова и Петя Дубарова.
-Мария, би ли разказала на нашите читатели повече за теб, за твоето семейство, за твоя бряговски жанр? С кого си израснала, в каква среда, с какви другари, родители, съседи? Нека чуем твоят откровен роман... .
-Здравейте! Казвам се Мария, родена в фамилията на Костадин и Недялка Личканови, напълно типично и нормално семейство сме, имам по-голям брат, който е фамилен, а аз съм щастлива вуйна на едно малко богатство. Дядо ми Спас е бил фамозен и почитан риболовец и някак си ни е оставил този поминък като завещание, тъй като второто нещо, което най-вече обичам да върша след писането на стихове е риболовът. Израснах в естествена среда, като деца обичахме да се събираме девойки и момчета и да се разхождаме някъде. За рода си не знам доста, към момента проучвам родовата си история.
- С какво се занимаваш в Брягово?
- С най-различни действия по принцип - неотдавна съм член на читалищното настоятелство, интензивно вземам участие в културния живот на селото, отивам на уроци по танци, у дома в случай че не съм заета да пиша, оказвам помощ на нашите да се свърши някаква домашна работа, а в случай че липсва такава обичам да излизам с другари или да отивам на лов на риба.
- Денем работиш много сложна за момиче работа. Как се справяш с всички тези принадлежности, гайки, болтове, кранове? Трудно ли е или си привикнала?
-Ами то с годините се привиква, единствено електричарските истории и електрониката са ми малко сложни, към момента се изучавам, само че с неизменност и крепко бачкане се случват нещата.
- Обичаш ли работата си?
-Обичам е мощно казано, по-скоро бих споделила, че ми харесва, макар че като всяка специалност, тази също крие своите опасности и провокации, само че когато харесваш това, което правиш,няма нищо невероятно.
–Разкажи ни някоя забавна преживелица от магазина, по време на работа....
– За забавна преживелица в магазина мога да кажа следната. Веднъж в железарията влезе един господин, който въобще не познавах и в никакъв случай не го бях виждала преди. Дойде да си пазари материали. Преди време,обаче, прочел за поетичната колекция в Къща музей " Ваня Петкова “ в село Езерово, когато се събрахме 21 поети от цялата страна и основахме поетичния клуб. Той учтиво ми се показа и ме попита дали в действителност се занимавам съществено с лирика. Бил очарован, че младо момиче като мен написа стихове, даже ме помоли да му изпратя линк към страницата си, където обявявам творчеството си, даде обещание да прочете нещата и след това да ми показа усещанията си. След време се появи още веднъж и коментирахме моята лирика, в действителност беше вдъхновен, по този начин последователно започнахме да поддържаме другарски чисто човешки връзки.
- От по кое време пишеш стихове?
- От 12-годишна възраст, макар че тогава въобще нямах никаква концепция какво тъкмо желая, просто нещо ми се завъртя в главата и се замислих: крещя си - що пък да не взема да опитвам да драсна едни 2-3 реда от любознание, чисто на смешка да забележим ще съумея ли да сътворя нещо свястно, взех листа и химикалката и започнах да пиша... И тогава думите като че ли сами започнаха да се изписват върху хартията, писах, драсках и най-после сътворих първото си сходство на стих. Прочетох го един път, повторно, мислих много, и тогава разбрах, че това е моето предопределение, просто към този момент знаех, че тъкмо това желая - да бъда поетеса един ден и ето ме в този момент - дребното момиче с огромната фантазия - поетесата Мария Спасова.
- Как се отнасят родителите ти към тази твоя заложба и любовта ти към поезията?
– Приемат го обикновено и постоянно ме поддържат, предизвикват ме да не се отхвърлям от фантазията си и да не преставам напред.
- Имаш ли обичан стихотворец или поетеса?
- Като обичан стихотворец мога да посоча Евтим Евтимов - човек с голям гений и неповторима лирика, преклонявам се пред него и великото му творчество. От поетесите бих се спряла на Петя Дубарова, макар късото време, в което е живяла и творила, нейната лирика постоянно надълбоко ме е докосвала и вълнувала,уникален човек и стихотворец, заслужен за почитание.
- Имаш ли идол в поезията на който подражаваш, от който се учиш или който ти служи за образец?
- Тук бих показала Блага Димитрова! Жената, която постоянно ме е вдъхновявала с творчеството си и ми е служила като образец за непокорството, силата и гордостта от това да бъдеш жена. Уникална поетеса, заслужен образец за подражателство на доста дами и девойки.
- Какво е за теб поезията?
- За мен поезията е предопределение, изкуство и обич, която не се дава на всеки, само че е щастливец този,който го владее, стихотворец не се става - стихотворец се раждаш!
- Пишеш под псевдонима Marilyn Sky. Защо избра тъкмо този псевдоним, какво символизира? Книгата на Мария Спасова ли ще е или на Marilyn Sky?
-Защото съгласно мен по този начин ще е по-лесно на аудиторията да ме запомни,а избрах това име,защото в него има прикрито обръщение – Marilyn, тъй като аз съм Мария, и Sky, тъй като единствено небето е над нас, тъй като всеки един човек е специфичен по своему и никой с изключение на Бог няма правото да ни съди. А книгата ще носи моето име,просто с тире ще бъде прибавен креативният ми псевдоним.
- Чета постоянно творбите ти. Те са задълбочени и дълги. В тях постоянно има дълъг сюжет. Какво искаш да изразиш най-често с дългите си стихотворения?
- Емоции, усеща, прекарвания, житейски уроци, нормално се получават дълги когато съм ядосана или тъжна, когато съм щастлива и ми е радостно са по-кратки.
- Кои сюжети участват повече в стиховете ти – любовта, раздялата, другарството, а може би измяната? За какво най-често пишеш?
- За разнообразни неща, зависи от настроението ми. Най-често пиша за същинските неща от живота, за тези, които са отвън контрола ни и не можем да променим даже да желаеме, за тези, които би трябвало да приемем, въпреки не постоянно да сме съгласни. Както е и заглавието на стихосбирката от 3 елементи на една колежка по перо от Димитровград Даниела Димитрова - „ Истини от живота в стихове. “
- Преживяни ли са стиховете ти или са плод на фантазията ти?
- Някои да, други не! Тази мистерия ще я оставя на читателите - дано всеки самичък да реши за себе си, дали се припознава в някоя от моите произведения, дали съм съумяла да ги докосна по някакъв метод и дали си коства всичко,което върша.
- Въпрос, който постоянно задавам на създателите – по кое време пишеш? По кое време на денонощието ти се отваря Вселената за лирика?
- Мога да пиша когато и да е на денонощието, стига Музата да ми кацне на рамото, само че най-често късно вечер, когато всички спят - тогава се получават най-качествените ми шедьоври.
- Кое най-вече те въодушевява? Имаш ли си твоя муза?
- Абсолютно! Творец без муза просто не е създател, без значение в коя сфера твори. Нейно Кралско Величество - моята поетична муза доста си я обичам и оценявам, преди всичко тъй като без нея нямаше да бъда това, което съм през днешния ден. На второ, тъй като тя сама ме избра и точно за това съм ѝ посветила цялостен стих като признателност за това, че постоянно е с мен и ме направлява в поетичната ми кариера.
- Ти участваше в едно огромно литературно четене в къща музей " Ваня Петкова “ предходната година, където участваха 21 поети от страната. Редовно посещаваш събитията в тази къща музей. Какво ти дават тези срещи с други създатели?
- Преживяването беше просто вълшебно, бях измежду себеподобни в случай че мога по този начин да се изразя, допрях се до творчеството на доста надарени поети и писатели, заредих се с доста позитивни страсти и се мотивирах да създавам още и още. Много бих се радвала, в случай че тези поетични срещи на поети от цялата страна продължат в къща музей " Ваня Петкова “ в с. Езерово, те в действителност доста обогатяват и нас създателите от района, и самата аудитория, която идва. Това е една прелестна самодейност в дома на огромната наша поетеса Ваня Петкова, който по случайност се намира толкоз покрай моето село, в прилежащото. Тази къща музей е тип лиричен оазис за региона, а поетични сбирки са зареждаща искра за нас, поетите. Забелязах, че и публиката се е нараснала в пъти повече от предходната година, хората научиха мястото и идват с голямо предпочитание да слушат лирика, да се допрян онлайн до поетите, да чуят и нашата лирика на участниците, и тази на Ваня Петкова, с която по-традиция се стартира и приключва. Поезията е магия и който се допре до нея е обаян вечно!
- Имала си и поетична изява в читалището в родното ти село Брягово. Разкажи ни по какъв начин мина там поетичната вечер?
- Като цяло беше непретенциозно, имаше много фенове на поезията, само едно момиче - Ани се осмели да се разкрие, че също е поетеса и написа в действителност чудесни стихове, беше забавно и доста вълнуващо. Имаме и още гении в селото, само че някои от тях към момента отхвърлят да се разкрият.
- Хората в селото знаят ли че пишеш стихове? Как се отнасят към това твое въодушевление? Разбират ли те?
- Ами всеки друго - някои бяха учудени, други пък въобще не знаеха за тази моя заложба, тъй като в никакъв случай преди събитието в дома на поетесата Ваня Петкова в Езерово не се бях осмелявала да се изявявам обществено, приятелите ме знаят, само че по моя молба не бяха споделили на никого.
- Имаш ли доста другари? Те споделят ли с теб поетичната ти заложба? Четеш ли им стиховете си?
- Нямам доста другари, само че пък имам същински, почтено казано не държа толкоз на количеството, колкото на качеството. Никога не бях чела пред тях, само че постоянно когато имам концепция за нов план им споделям за това и дружно обсъждаме детайлностите и даже от време на време и те вмъкват по някоя свежа мисъл.
- Мария, в предварителния ни диалог ти ми показа, че най-сетне си събрала всичките си стихове в книга. Така ли е? Планираш ли да издадеш стихосбирка?
- Абсолютно да! Самата истина е! Действа се по въпроса и се надявам скоро читателите да държат в ръцете си моята първа рожба.
- Какво написа последно, неотдавна? Издай ни най-малко фрагмент от последната творба....
- Последно музата ми ме посети нощес и ми оказа помощ да сътворя още едно произведение на изкуството, издавам единствено малко, уповавам се да ви хареса:
" Дъждът не стопира към този момент пети ден,
Земята жадно си поема всяка капка,
Красиво е, само че мрака вътре в мен,
Поглъща всичко като гладен див звяр плячка... " и така нататък
-И в края на нашия диалог: Какво ще пожелаеш на читателите, на ценителите на поезията и на жителите на село Брягово?
- Никога не се отхвърляйте от фантазиите си, работете за тях - сбъдват се! Не се срамувайте да показвате гения си, от време на време елементарното нещо за нас може да се окаже знамение за някой различен! Вярвайте в себе си и бъдете щастливи!
Любов,но не такава като другите...
Когато чуем думата обич,
Се сещаме за тази сред мъж-жена,
Понякога обаче в тоз живот необработен,
Се среща и такава-на душа с душа.
Тя не зависи от това да бъдеш влюбен в някого,
Не се побира в рамки,правила,
Ражда се инцидентно,неочаквано,
Когато към този момент си изгубил вярата в света.
Не се нуждае от цветя,прегръдки и целуване,
Или от туй да чуваш всеки ден " Обичам те "
Тя съществува щом намерят се души изгубени,
И знаем че обич е,без даже да го изричаме.
Да можеш да обичаш не е безусловно да си влюбен,
Тя-любовта се крие в дребните неща,
Ако успееш да го осъзнаеш няма в никакъв случай да си загубен,
Дори и в мрака постоянно ще имаш пътеводна светлина
Marilyn Sky
Мария Спасова е родена на 23 февруари 1998 година в село Брягово. Тя има нелека орис, само че настойчиво се оправя с всички премеждия в живота и продължава да гледа напред, изразявайки претърпяното в лирика. Работи мъжка специалност, в магазин за железария, само че учудващо обича своята работа и я прави с голямо наслаждение и забележителна подготвеност! Консултира клиентите, даже най-опитните майстори в района се допитват до нея за елементи, принадлежности, електропособия, градинарски уреди и други. Денем тя е продавач-консултант, вечер - нежна, нежна и сензитивна поетеса. Вдъхновява се от Евтим Евтимов, Блага Димитрова и Петя Дубарова.
-Мария, би ли разказала на нашите читатели повече за теб, за твоето семейство, за твоя бряговски жанр? С кого си израснала, в каква среда, с какви другари, родители, съседи? Нека чуем твоят откровен роман... .
-Здравейте! Казвам се Мария, родена в фамилията на Костадин и Недялка Личканови, напълно типично и нормално семейство сме, имам по-голям брат, който е фамилен, а аз съм щастлива вуйна на едно малко богатство. Дядо ми Спас е бил фамозен и почитан риболовец и някак си ни е оставил този поминък като завещание, тъй като второто нещо, което най-вече обичам да върша след писането на стихове е риболовът. Израснах в естествена среда, като деца обичахме да се събираме девойки и момчета и да се разхождаме някъде. За рода си не знам доста, към момента проучвам родовата си история.
- С какво се занимаваш в Брягово?
- С най-различни действия по принцип - неотдавна съм член на читалищното настоятелство, интензивно вземам участие в културния живот на селото, отивам на уроци по танци, у дома в случай че не съм заета да пиша, оказвам помощ на нашите да се свърши някаква домашна работа, а в случай че липсва такава обичам да излизам с другари или да отивам на лов на риба.
- Денем работиш много сложна за момиче работа. Как се справяш с всички тези принадлежности, гайки, болтове, кранове? Трудно ли е или си привикнала?
-Ами то с годините се привиква, единствено електричарските истории и електрониката са ми малко сложни, към момента се изучавам, само че с неизменност и крепко бачкане се случват нещата.
- Обичаш ли работата си?
-Обичам е мощно казано, по-скоро бих споделила, че ми харесва, макар че като всяка специалност, тази също крие своите опасности и провокации, само че когато харесваш това, което правиш,няма нищо невероятно.
–Разкажи ни някоя забавна преживелица от магазина, по време на работа....
– За забавна преживелица в магазина мога да кажа следната. Веднъж в железарията влезе един господин, който въобще не познавах и в никакъв случай не го бях виждала преди. Дойде да си пазари материали. Преди време,обаче, прочел за поетичната колекция в Къща музей " Ваня Петкова “ в село Езерово, когато се събрахме 21 поети от цялата страна и основахме поетичния клуб. Той учтиво ми се показа и ме попита дали в действителност се занимавам съществено с лирика. Бил очарован, че младо момиче като мен написа стихове, даже ме помоли да му изпратя линк към страницата си, където обявявам творчеството си, даде обещание да прочете нещата и след това да ми показа усещанията си. След време се появи още веднъж и коментирахме моята лирика, в действителност беше вдъхновен, по този начин последователно започнахме да поддържаме другарски чисто човешки връзки.
- От по кое време пишеш стихове?
- От 12-годишна възраст, макар че тогава въобще нямах никаква концепция какво тъкмо желая, просто нещо ми се завъртя в главата и се замислих: крещя си - що пък да не взема да опитвам да драсна едни 2-3 реда от любознание, чисто на смешка да забележим ще съумея ли да сътворя нещо свястно, взех листа и химикалката и започнах да пиша... И тогава думите като че ли сами започнаха да се изписват върху хартията, писах, драсках и най-после сътворих първото си сходство на стих. Прочетох го един път, повторно, мислих много, и тогава разбрах, че това е моето предопределение, просто към този момент знаех, че тъкмо това желая - да бъда поетеса един ден и ето ме в този момент - дребното момиче с огромната фантазия - поетесата Мария Спасова.
- Как се отнасят родителите ти към тази твоя заложба и любовта ти към поезията?
– Приемат го обикновено и постоянно ме поддържат, предизвикват ме да не се отхвърлям от фантазията си и да не преставам напред.
- Имаш ли обичан стихотворец или поетеса?
- Като обичан стихотворец мога да посоча Евтим Евтимов - човек с голям гений и неповторима лирика, преклонявам се пред него и великото му творчество. От поетесите бих се спряла на Петя Дубарова, макар късото време, в което е живяла и творила, нейната лирика постоянно надълбоко ме е докосвала и вълнувала,уникален човек и стихотворец, заслужен за почитание.
- Имаш ли идол в поезията на който подражаваш, от който се учиш или който ти служи за образец?
- Тук бих показала Блага Димитрова! Жената, която постоянно ме е вдъхновявала с творчеството си и ми е служила като образец за непокорството, силата и гордостта от това да бъдеш жена. Уникална поетеса, заслужен образец за подражателство на доста дами и девойки.
- Какво е за теб поезията?
- За мен поезията е предопределение, изкуство и обич, която не се дава на всеки, само че е щастливец този,който го владее, стихотворец не се става - стихотворец се раждаш!
- Пишеш под псевдонима Marilyn Sky. Защо избра тъкмо този псевдоним, какво символизира? Книгата на Мария Спасова ли ще е или на Marilyn Sky?
-Защото съгласно мен по този начин ще е по-лесно на аудиторията да ме запомни,а избрах това име,защото в него има прикрито обръщение – Marilyn, тъй като аз съм Мария, и Sky, тъй като единствено небето е над нас, тъй като всеки един човек е специфичен по своему и никой с изключение на Бог няма правото да ни съди. А книгата ще носи моето име,просто с тире ще бъде прибавен креативният ми псевдоним.
- Чета постоянно творбите ти. Те са задълбочени и дълги. В тях постоянно има дълъг сюжет. Какво искаш да изразиш най-често с дългите си стихотворения?
- Емоции, усеща, прекарвания, житейски уроци, нормално се получават дълги когато съм ядосана или тъжна, когато съм щастлива и ми е радостно са по-кратки.
- Кои сюжети участват повече в стиховете ти – любовта, раздялата, другарството, а може би измяната? За какво най-често пишеш?
- За разнообразни неща, зависи от настроението ми. Най-често пиша за същинските неща от живота, за тези, които са отвън контрола ни и не можем да променим даже да желаеме, за тези, които би трябвало да приемем, въпреки не постоянно да сме съгласни. Както е и заглавието на стихосбирката от 3 елементи на една колежка по перо от Димитровград Даниела Димитрова - „ Истини от живота в стихове. “
- Преживяни ли са стиховете ти или са плод на фантазията ти?
- Някои да, други не! Тази мистерия ще я оставя на читателите - дано всеки самичък да реши за себе си, дали се припознава в някоя от моите произведения, дали съм съумяла да ги докосна по някакъв метод и дали си коства всичко,което върша.
- Въпрос, който постоянно задавам на създателите – по кое време пишеш? По кое време на денонощието ти се отваря Вселената за лирика?
- Мога да пиша когато и да е на денонощието, стига Музата да ми кацне на рамото, само че най-често късно вечер, когато всички спят - тогава се получават най-качествените ми шедьоври.
- Кое най-вече те въодушевява? Имаш ли си твоя муза?
- Абсолютно! Творец без муза просто не е създател, без значение в коя сфера твори. Нейно Кралско Величество - моята поетична муза доста си я обичам и оценявам, преди всичко тъй като без нея нямаше да бъда това, което съм през днешния ден. На второ, тъй като тя сама ме избра и точно за това съм ѝ посветила цялостен стих като признателност за това, че постоянно е с мен и ме направлява в поетичната ми кариера.
- Ти участваше в едно огромно литературно четене в къща музей " Ваня Петкова “ предходната година, където участваха 21 поети от страната. Редовно посещаваш събитията в тази къща музей. Какво ти дават тези срещи с други създатели?
- Преживяването беше просто вълшебно, бях измежду себеподобни в случай че мога по този начин да се изразя, допрях се до творчеството на доста надарени поети и писатели, заредих се с доста позитивни страсти и се мотивирах да създавам още и още. Много бих се радвала, в случай че тези поетични срещи на поети от цялата страна продължат в къща музей " Ваня Петкова “ в с. Езерово, те в действителност доста обогатяват и нас създателите от района, и самата аудитория, която идва. Това е една прелестна самодейност в дома на огромната наша поетеса Ваня Петкова, който по случайност се намира толкоз покрай моето село, в прилежащото. Тази къща музей е тип лиричен оазис за региона, а поетични сбирки са зареждаща искра за нас, поетите. Забелязах, че и публиката се е нараснала в пъти повече от предходната година, хората научиха мястото и идват с голямо предпочитание да слушат лирика, да се допрян онлайн до поетите, да чуят и нашата лирика на участниците, и тази на Ваня Петкова, с която по-традиция се стартира и приключва. Поезията е магия и който се допре до нея е обаян вечно!
- Имала си и поетична изява в читалището в родното ти село Брягово. Разкажи ни по какъв начин мина там поетичната вечер?
- Като цяло беше непретенциозно, имаше много фенове на поезията, само едно момиче - Ани се осмели да се разкрие, че също е поетеса и написа в действителност чудесни стихове, беше забавно и доста вълнуващо. Имаме и още гении в селото, само че някои от тях към момента отхвърлят да се разкрият.
- Хората в селото знаят ли че пишеш стихове? Как се отнасят към това твое въодушевление? Разбират ли те?
- Ами всеки друго - някои бяха учудени, други пък въобще не знаеха за тази моя заложба, тъй като в никакъв случай преди събитието в дома на поетесата Ваня Петкова в Езерово не се бях осмелявала да се изявявам обществено, приятелите ме знаят, само че по моя молба не бяха споделили на никого.
- Имаш ли доста другари? Те споделят ли с теб поетичната ти заложба? Четеш ли им стиховете си?
- Нямам доста другари, само че пък имам същински, почтено казано не държа толкоз на количеството, колкото на качеството. Никога не бях чела пред тях, само че постоянно когато имам концепция за нов план им споделям за това и дружно обсъждаме детайлностите и даже от време на време и те вмъкват по някоя свежа мисъл.
- Мария, в предварителния ни диалог ти ми показа, че най-сетне си събрала всичките си стихове в книга. Така ли е? Планираш ли да издадеш стихосбирка?
- Абсолютно да! Самата истина е! Действа се по въпроса и се надявам скоро читателите да държат в ръцете си моята първа рожба.
- Какво написа последно, неотдавна? Издай ни най-малко фрагмент от последната творба....
- Последно музата ми ме посети нощес и ми оказа помощ да сътворя още едно произведение на изкуството, издавам единствено малко, уповавам се да ви хареса:
" Дъждът не стопира към този момент пети ден,
Земята жадно си поема всяка капка,
Красиво е, само че мрака вътре в мен,
Поглъща всичко като гладен див звяр плячка... " и така нататък
-И в края на нашия диалог: Какво ще пожелаеш на читателите, на ценителите на поезията и на жителите на село Брягово?
- Никога не се отхвърляйте от фантазиите си, работете за тях - сбъдват се! Не се срамувайте да показвате гения си, от време на време елементарното нещо за нас може да се окаже знамение за някой различен! Вярвайте в себе си и бъдете щастливи!
Любов,но не такава като другите...
Когато чуем думата обич,
Се сещаме за тази сред мъж-жена,
Понякога обаче в тоз живот необработен,
Се среща и такава-на душа с душа.
Тя не зависи от това да бъдеш влюбен в някого,
Не се побира в рамки,правила,
Ражда се инцидентно,неочаквано,
Когато към този момент си изгубил вярата в света.
Не се нуждае от цветя,прегръдки и целуване,
Или от туй да чуваш всеки ден " Обичам те "
Тя съществува щом намерят се души изгубени,
И знаем че обич е,без даже да го изричаме.
Да можеш да обичаш не е безусловно да си влюбен,
Тя-любовта се крие в дребните неща,
Ако успееш да го осъзнаеш няма в никакъв случай да си загубен,
Дори и в мрака постоянно ще имаш пътеводна светлина
Marilyn Sky
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ