Никога не се отчайвайте и гледайте на живота като на

„ Никога не се отчайвайте и гледайте на живота като на една цветна и размазана, само че красива палитра. Животът е една прелестна картина, която я рисуваме сами. По-често използвайте цветните моливи във вашата картина, наречена живот! “, ми сподели при последната ни среща Зураб Церетели.



Още един талантлив другар отлетя през вчерашния ден. Сега ще рисува от високо. Големият ваятел и художник Зураб Церетели си отиде на 91 години.

Отново би трябвало да пиша мемоари, мемоари, мемоари....Да изваждам последни изявленията, които към този момент двадесет години групирам за книга, която надали в миналото ще издам.

Много мога да ви описвам за огромния гений Зураб Церетели! При последната ни среща ми сподели: " Животът е пъстър! Използвайте цветните моливи в картината на вашия живот! " Зураб Церетели, почивай в мир, Маестро! Светлая и вечная память....R.I.P.



Грузинско гостолюбие: първо на масата, след това в ателието

Подраних с час и половина за първата си среща със Зураб Церетели. Москва е известна със своите тапи и по тази причина взех решение, че е по-добре да имам преднина, в сравнение с да закъснея за изявлението и срещата си с един от най-известните създатели.

Наложи се да го изчакам, до момента в който си свърши майсторския клас с обичаните надарени възпитаници. В сходни случаи канят журналиста на чаша вода или кафе в предопределеното за изчакване място.

Но мен ме водиха другаде! 

Останах безумно сюрпризирана, когато асистентката на популярния художник ме съпроводи в голям, в действителност голям и необикновено хубав ресторант, ситуиран на приземния етаж на галерията на Зураб. Мястото, предопределено за ядене, приличаше по скоро на голяма картинна изложба с превъзходни картини, скулптори, стенописи и мозайки.

Многобройните растения придаваха живот на това място, наречено ресторант. Светлината бликаше отвред! С една дума – изкуство, шир, плантации и всичко това в елитния грузински ресторант на майстора.  

Поканиха ме на маса в средата на ресторанта. За броени минути масата бе отрупана с най-елитните грузински гозби – хинкали, хачапури, пхали, чакапули, квери, ахма и всички тези мезета бяха сервирани върху типичния грузински тъничък самун – лаваш. Разбира се, че ме гостиха и с обичаната ми чорба харчо/Kharcho/ - най-известната грузинска чорба от говеждо или овнешко месо. Към това обилие имаше плато от няколко типа салати и мезета.

Имах чувството, че се намирам в центъра на Тбилиси, а не в галерията в Москва. Гозбите бяха съпроводени с най-елитното грузинско вино „ Ркатицели 2015 ”. Не забелязах, по какъв начин мина час и половина до момента в който ме взеха за ателието на художника...



Влязох в ателието – голямо, като всички негови скулптури. Всичко беше с внушителни размери – картините, скулпторите, мебелите, платната, даже палитрата. Общувала съм с доста художници, само че такава голяма палитра с размерите на цяла маса, не бях виждала...

Той ме прегърна и целуна, като че ли се познавахме цялостен живот и вижда дълго чакан родственик.

Грузинците са по този начин, хора на духа, необятно скроени, бохеми. А това бе първата ни среща. При идващите ми срещи с него той ме приемаше в действителност към този момент като роднината от България. Той рисуваше пред мен бъркайки цветовете в голямата ярка палитра, рисуваше и непрекъснато се смееше. Разказваше ви грузински вицове и наздравици!

 



Така ще го запомня – грузинецът, който постоянно се смееше и обичаше ярките багри. В галерията му постоянно се изгубвах, не знаех от къде съм влезнала и от кое място да изляза, толкоз беше голяма. Имах си, несъмнено, обичани произведения, пред които дълго седях и се взирах в тях. Бяха внушителни..



.Не можех да схвана едно – за какво ги прави толкоз големи?! Стил! Почерк! Картините – ярки, скулпторите – големи, внушителни! А самият Зураб – ухилен, непретенциозен, пъстър, даже престилката му беше ярка и цветна! Истински грузински безгрижник!



Много обичаше да работи с деца, да открива гении и да им дава път в живота. Това беше една от задачите му.



НОСИ КНЯЖЕСКА КРЪВ, ПРИЯТЕЛ Е НА ПИКАСО И ШАГАЛ

Знаменитият съветски и грузински художник-монументалист, живописец, ваятел, възпитател и професор Зураб Церетели е роден на 4 януари 1934 година в Тбилиси в типично грузинско семейство. 

Баща му Константин Георгиевич (1903—2002) е прочут в инженер-строител, произхождащ от извънредно античен грузински жанр Церетели. Майка му — Тамара Семьоновна Нижарадзе (1910—1991), е от княжески жанр.

Голямо въздействие на младия Зураб оказва неговия вуйчо, известния грузински живописец Георгий Нижарадзе. В домът му, където дребния Зураб е прекарвал огромна част от времето си, непрекъснато са идвали най - известните грузински художници Давид Какабадзе, Серго Кобуладзе и Уча Джапаридзе. Точно те са били първите учители на хлътналия по четката младеж. Зураб Церетели приключва факултета по живопис в Тблилиската Художествена академия, работил е в Института по история, археология и етнография в Грузинската Академия на науката.

През 1964г. продължава образованието си във Франция, където се среща и сприятелява със международно известните художници Пабло Пикасо и Марк Шагал.

През 1960 година Церетели интензивно стартира да работи в региона на монументалното изкуство. Освен в Русия, негови скулптори красят Бразилия, Англия, Испания, Съединени американски щати, Франция, Япония, Грузия, Белорусия и Литва.

Прославя се с паметника на Петър I в центъра на Москва. Под негово директно управление е повдигнат и Храма на Христос Спасител в съветската столица.

Церетели е създател на над 5000 творби на изкуството – живопис, графика, статуя, монументално и декоративно изкуства, стенописи, мозайки и пана.

От 1997 година е президент на Руската художествена академия. Носител на редица награди, оценки, ордени и награди. В 2003 г президента Владимир Путин дава на маестро Церетели съветско поданство за специфични заслуги.



 Предлагам едно от интервютата с огромния занаятчия при последното ми посещение в Москва.

  ЦЕРЕТЕЛИ: С БЪЛГАРИЯ съдебна експертиза ДЪРЖАХМЕ ЗА РЪЦЕ, А СЕГА ИЗВЕДНЪЖ съдебна експертиза ЗАГУБИХМЕ

- Майсторе Зураб, пристигам при вас от България. Какво ще кажете като създател на българските си фенове?

-  България и Русия постоянно са били ръка за ръка, като на едно заедно хоро. Бих желал да попитам, за какво толкоз години ви нямаше? Къде бяхте? Защо се загубихме? Толкова крепко се държахме за ръце, като на хоро, и внезапно се пуснахме и дружното хоро се разпадна...Радвам се, че връзките сред двете ни страни от ден на ден и повече се затоплят, както преди, изключително в региона на културата и изкуството, а те са безконечни! Не забравяйте това. Българите  винаги да помнят общите страници от великата история и да ги преразказват на децата си. 



- Споменахте, че доста обичате да работите с деца. Защо?

- Обожавам децата, всеки петък имам масйсторски класове с млади гении. Много са надарените деца и тяхната заложба би трябвало да се развива. Това, което ме боли е, че доста са малко момчетата на уроците по статуя, в изобразителното изобразяване също.

Родителите би трябвало в точния момент да откриват гения на децата си, това е тяхна отговорност.  Работата с децата ми дава сили да не одъртявам,. Когато виждам, че вдъхвам живот в багрите на новото потомство. Значи не съм самичък, след мен идват идващите и те са доста. Не единствено доста като количество, само че и доста надарени! В Русия имаме необикновено  надарени деца, допускам, че и в България също можете да се похвалите с млади гении. При мен децата идват единствено с желанието си да рисуват. Нищо не носят. Аз им отпущам четките, боите, палитрите и целия нужен атрибут. Единственото което желая от тях – е да рисуват! Да творят. В това е смисълът на живота. Имам обаче, искания към родителите. Как може в отдела „ статуя ” да доминират девойките? Това е най-вече мъжка креативна активност. Защо има толкоз малко момчета. Не мога да схвана в действителност за какво на компетентност „ статуя “ се образоват  два пъти повече девойки  от момчета? Тук поставям многоточие…



- Как оценявате младите гении?

- Много надарени деца имаме в Русия.

Не съм удовлетворен от обстоятелството, че единствено единици от тях са момчета. Като почетен ръководител на редица състезания в бъдеще бих се радвал, в случай че от ден на ден момчета показват възприятията си чрез четката. Истинско благополучие за Русия, че има такива надарени деца!

Всяко едно от тях единствено по себе си е събитие. Те покоряват в творбите си с пластиката, размера, цветовата гама и откровената близост, която движи китката на детето. Изобразителното майсторство на доста от моите колеги-професионалисти бледнее пред изкуството на детските платна. Но, с риск да се повторя, още веднъж ще отбележа, че единственият „ минус ” е в това, че момчетата са малко и виновността за това изцяло я отдавам на родителите.

Нека те се разсънят малко и виждат надарените си момчета. Като ръководител на Академията бих желал да отбележа, че провеждането на състезания основава удобна среда за образуване на личностите качества на подрастващото потомство.

Развиването на  творческите качества на младите е за богатството на духовното и културно развиване на страната ни.



- А Вас по какъв начин ви видяха като дребен? Кой видя гения Ви?

- Знаете ли, евентуално времената бяха други. Все се оправдаваме с тази фраза. Но когато аз бях дребен, учителите и възпитателите непрестанно ни раздаваха цветните моливи не с цел да създадат от нас художници, напълно не! Ние рисувахме драсканици. Това се правеше за да ни поведат в вярната посока на развиване, на оформянето на мозъка, ръцете, очите, усещането към света, а от тук и вярното оформяне на личността.



- Какво ще пожелаете на нашите читатели в тези нелеки, бих споделила сложни времена?

- Никога не се отчайвайте и гледайте на живота, като на една цветна и размазана, само че красива палитра. Животът е една прелестна картина, която я рисуваме сами. По постоянно използвайте цветните моливи във вашата картина, наречена живот!





 

Интервю на Оля Ал-Ахмед, Москва