Никога не съм си мислела, че ще ми се наложи

Никога не съм си мислела, че иска ми се наложи да седна зад кормилото. Всичко това беше доста надалеч от мен. Педагог съм по обучение, работата с децата ми беше задоволителна... 

Но по този начин реши животът. Бях принудена да седна зад кормилото по силата на събитията. 

Малко за образователния процес 

Научиха ме да карам кола по този начин, както " хвърлят " индивида в дълбокото, с цел да се научи да плува, или да се удави. 

Точно по този рисков метод татко ми не научи да карам. 

Баща ми претърпя инсулт, половината от тялото му работи на 50-60%. Първият път той ме заведе на горски път: два коловоза и канавка сред тях към 40-50 сантиметра. 

Веднага схванах, че в случай че се проваля, няма кой да тегли татковата " Нива ". Около нас нямаше и една душа. Това си е учене! Благодаря ти тате! Ти постоянно си вярвал с мен!

И по този начин минаха 10 години, откогато карам. Много ми харесва. И " от височината на моя полет " желая да дам няколко потребни съвета на дамите, които занапред желаят да се учат да въртят геврека.