Никога не съм изживявала по-голяма мъка от деня, в който

Никога не съм изживявала по-голяма тъга от деня, в който годеникът ми ме заряза тъй като разбра, че ще става татко. Днес обвинявам само себе си за това, че не забелязах в точния момент същинското му лице. Но всеки има право на персонален избор: той избра да се ожени за друга, а аз – да родя дете без татко. Не беше по никакъв начин елементарно да отгледам сама щерка си. Ударите занапред предстояха и няколко дни откакто ни изписаха от родилното, майка ми ме изгони на улицата. Срамуваше се, че щерка й е самотна майка. Донякъде я разбирам: тя ме отгледа сама и не искаше да повторя нежеланата й орис. Но все пак, аз в никакъв случай не бих споделила на щерка си нещо сходно. Каквото и да се случи, постоянно ще бъда до нея.

Така се оказах на улицата с кърмаче в ръце. Всеки мой непосредствен и другар, който помолих за помощ, ми обърна тил. Никой от тях не пожела да помогне на една самотна майка. За благополучие имах малко спестени пари и съумях да наема стая още същата вечер. В квартирата ми нямаше никакви мебели и домашен съдове, а парите ми стигаха единствено за самун и мляко. Бяха тежки времена: сълзи, отмалялост и чудовищна липса на сън.

Имаше дни, в които безусловно гладувах. През един подобен интервал взех обезверено решение. Когато щерка ми заспа, аз излязох на улицата и най-безсрамно се пробвах да продам тялото си. Може да ме съдите и хулите, само че гладът е по-силен от тока. Внезапно усетих нечия ръка на рамото си. Обърнах се и разпознах мой съученик от гимназията. Валери не ме попита нищо, само че в погледа му се четеше страдание. Не желаех съученикът ми да става очевидец на падението ми, по тази причина стиснах зъби и се пробвах да изобразя нещо като усмивка на лицето си. Но по какъв начин да скриеш мизерията, отчаянието, глада и нищетата? Час по-късно, двамата стояхме в бедната ми стаичка, пред легълцето на щерка ми. И там, пред нещастното си дете, което към момента спеше, не можах да устоя и покрила лице в ръцете си, излях болката си пред него. Разказах му всичко: по какъв начин годеникът ми ме заряза бременна и се ожени за друга, за безсърдечието на личната ми майка и за лицемерието на тези, които доскоро бяха мои другари.

От този ден Валери стана мой настойник. И в случай че през днешния ден, аз и щерка ми сме живи, здрави и имаме сигурен покрив – това е с помощта на него. Защото той не ме остави като бездушните ми близки, а ми подари скъпа помощ. С любовта и грижите си, някогашният ми съученик съумя да стопли разрушено ми сърце. Един ден не пристигна самичък, а в компанията на майка си. Тази добра жена изиска позволение да ме посещава и преди да си тръгне, ме назова „ дъще “. Собствената ми майка ме изхвърли, а непознатата жена ме одобри с отворени прегръдки.

Изминаха няколко години. Днес с Валери сме съпрузи и живеем дружно с майка му. След време се сдобрих с майка си, само че в дъното на душата си тя по този начин и не съумя да обикне щерка ми и да я одобри за своя внучка. Но не скърбя, тъй като детето ми си има същинска и любяща баба – моята свекърва. Щастлива съм! Бог ми даде доста повече, в сравнение с желаех!
Инфо: Лична драма