Проф. Екатерина Михайлова: Президентът е решаващ участник в избора на главен прокурор - Булевард България
" Никога не е хубаво да се прави закон за един човек. Но казусът е, че имаме избор, който следва. И претендентът, които евентуално ще бъде определен от Висш съдебен съвет, страда от известни недостатъци. Появи се информация в общественото пространство, на която Висш съдебен съвет не даде явен отговор за данни и условия в недобра светлина за претендента за основен прокурор "
Това разяснява проф. Екатерина Михайлова, учител по право в Нов български университет, създател на ДСБ, някогашен народен представител от Съюз на демократичните сили и зам.-председател на Народно събрание в изявление пред, визирайки единствената кандидатура на Борислав Сарафов за основен прокурор.
" Второ - имаме Висш съдебен съвет с изминал мандат и това слага под въпрос един подобен избор. Хората не се интересуват от 2/3 или 5/8. Тях ги интересува да има работеща правосъдна власт, да има правораздаване, да има правдивост. Справедливостта е това, което чакаме от правосъдната власт ", сподели тя.
Според нея би било компрометиращо, в случай че този избор се случи, и това е повода за импортираните 3 законопроекта, признати с болшинство на първо четене.
Действащият Висш съдебен съвет и неговата прокурорска гилдия са с от дълго време изминал мандат. Съставът е същият, който преди този момент избра Иван Гешев за обвинител №1 на републиката, а след това го смъкна от поста в мига, в който той загуби поддръжка от ГЕРБ и Движение за права и свободи (и Делян Пеевски в частност).
Решаващ участник
" Другият решителен участник е президентът, който изрече подозрение. Имаме конкуренция от институции и съревнование с времето ", добави Михайлова.
Тя счита, че макар бързането на депутатите не е допустимо измененията в законите да влязат в действие до 16 януари.
" За да бъде определен основен прокурор, ръководител на Върховен административен съд или ръководител на Върховен касационен съд, не е задоволително решението на Висш съдебен съвет, само че и декрет от президента. Той има основна роля и в проектозакона на ПП-ДБ тази роля му е отредена ясно. Процедурата се приключва, в случай че в деня на обявяване на закона не е завършила с декрет на президента. Указ очевидно няма да има незабавно след гласуването във Висш съдебен съвет - това сочат данните, идващи от страна на президента ", счита Михайлова.
В изявлението пред БНР тя напомни и един куриоз от времето, когато се променяше Конституцията. Депутатите предвиждаха тогава да се лишават от президента пълномощията той да има последната дума за тримата огромни в правосъдната власт.
" Тогава им казахме, " не го правете, това е още една гаранция и балансираща роля на президента. Слава Богу, чуха и оставиха тези пълномощия. И тези, които желаеха да му лишават пълномощията, в този момент са втренчили взор в него ", показа преподавателят по право в Нов български университет.
Тя разяснява за какво би трябвало да се одобри предлагането на ПП-ДБ в Закона за правосъдната власт и по какъв начин президентът да има пълномощия, а не да е " гумен щемпел ", когато се избират хора на позиции за 7 години.
Според нея е извънредно време депутатите да намерят решение и да създадат смяната във Висш съдебен съвет наложителна:
" Те би трябвало да помислят, че след измененията на Конституцията това болшинство от 2/3 основава блокаж. И Висш съдебен съвет не е единствената институция, същото е и за инспектората на Висш съдебен съвет. Трябва да се откри отключващ механизъм, там където има високи болшинства, споделиха им го Венецианската комисия, при второ гласоподаване да пада болшинство от 2/3 на1/2. Не може страната да стои блокирана месеци и години. Това е порочно и води до тежки последствия. "
Тя уточни, че на депутатите ще им е мъчно да изберат членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота, само че " няма лесна работа ".
" Те би трябвало да намерят път, да създадат критерии за претендентите. Затова тези институции като Народно събрание са обществени, с цел да виждаме какво става, по какъв начин го вършат и за какво. И когато не е както би трябвало, хората реагират и опустошават тези политици, които взимат тези решения ", предизвести проф. Екатерина Михайлова.
Преговори за кабинет
Тя разяснява и договарянията за сформиране на постоянно държавно управление с присъединяване на Демократична България.
" При учредяването на ДСБ сме стъпили на антикомунизма, само че и на още едно нещо – на отговорността към страната и жителите. Не може да бъде оставена страната на автопилот. Трябва да се търсят съответни параметри в една стратегия и неща, които да се свършат. Няма по какъв начин в тази обстановка да има работа единствено с тези, които харесваме. Възможно е, в случай че имаме огромни цели, когато постигнахме участието в Европейски Съюз и НАТО, бяха огромни задачите. Декларацията за национално единодушие от 1997 година беше подкрепена от доста по- огромен кръг от политически сили, а ние имахме независимо ръководство. При огромни цели търсиш необятна поддръжка, с цел да не се стигне до неприятен резултат в страната ", счита тя.
ГЕРБ-СДС стартира договаряния за кабинет с Демократична България, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ незабавно след свикването на новото Народно заседание.
Още преди началото на диалозите от Демократична България сложиха като изискване Борисов да не е министър председател, а претендентът за поста да не е ярка политическа фигура от ГЕРБ. Преди дни от партията на Бойко Борисов оповестиха, че " приключват " диалозите, тъй като от " Демократична България " не са одобрили номинацията на самия Борисов, а по-късно и на Росен Желязков да оглави кабинет.
Впоследствие обаче от ГЕРБ утвърдиха номинацията на Росен Желязков за претендент за министър-председател с първия мандат и оповестиха, че не престават диалозите само с Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ.
Това разяснява проф. Екатерина Михайлова, учител по право в Нов български университет, създател на ДСБ, някогашен народен представител от Съюз на демократичните сили и зам.-председател на Народно събрание в изявление пред, визирайки единствената кандидатура на Борислав Сарафов за основен прокурор.
" Второ - имаме Висш съдебен съвет с изминал мандат и това слага под въпрос един подобен избор. Хората не се интересуват от 2/3 или 5/8. Тях ги интересува да има работеща правосъдна власт, да има правораздаване, да има правдивост. Справедливостта е това, което чакаме от правосъдната власт ", сподели тя.
Според нея би било компрометиращо, в случай че този избор се случи, и това е повода за импортираните 3 законопроекта, признати с болшинство на първо четене.
Действащият Висш съдебен съвет и неговата прокурорска гилдия са с от дълго време изминал мандат. Съставът е същият, който преди този момент избра Иван Гешев за обвинител №1 на републиката, а след това го смъкна от поста в мига, в който той загуби поддръжка от ГЕРБ и Движение за права и свободи (и Делян Пеевски в частност).
Решаващ участник
" Другият решителен участник е президентът, който изрече подозрение. Имаме конкуренция от институции и съревнование с времето ", добави Михайлова.
Тя счита, че макар бързането на депутатите не е допустимо измененията в законите да влязат в действие до 16 януари.
" За да бъде определен основен прокурор, ръководител на Върховен административен съд или ръководител на Върховен касационен съд, не е задоволително решението на Висш съдебен съвет, само че и декрет от президента. Той има основна роля и в проектозакона на ПП-ДБ тази роля му е отредена ясно. Процедурата се приключва, в случай че в деня на обявяване на закона не е завършила с декрет на президента. Указ очевидно няма да има незабавно след гласуването във Висш съдебен съвет - това сочат данните, идващи от страна на президента ", счита Михайлова.
В изявлението пред БНР тя напомни и един куриоз от времето, когато се променяше Конституцията. Депутатите предвиждаха тогава да се лишават от президента пълномощията той да има последната дума за тримата огромни в правосъдната власт.
" Тогава им казахме, " не го правете, това е още една гаранция и балансираща роля на президента. Слава Богу, чуха и оставиха тези пълномощия. И тези, които желаеха да му лишават пълномощията, в този момент са втренчили взор в него ", показа преподавателят по право в Нов български университет.
Тя разяснява за какво би трябвало да се одобри предлагането на ПП-ДБ в Закона за правосъдната власт и по какъв начин президентът да има пълномощия, а не да е " гумен щемпел ", когато се избират хора на позиции за 7 години.
Според нея е извънредно време депутатите да намерят решение и да създадат смяната във Висш съдебен съвет наложителна:
" Те би трябвало да помислят, че след измененията на Конституцията това болшинство от 2/3 основава блокаж. И Висш съдебен съвет не е единствената институция, същото е и за инспектората на Висш съдебен съвет. Трябва да се откри отключващ механизъм, там където има високи болшинства, споделиха им го Венецианската комисия, при второ гласоподаване да пада болшинство от 2/3 на1/2. Не може страната да стои блокирана месеци и години. Това е порочно и води до тежки последствия. "
Тя уточни, че на депутатите ще им е мъчно да изберат членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота, само че " няма лесна работа ".
" Те би трябвало да намерят път, да създадат критерии за претендентите. Затова тези институции като Народно събрание са обществени, с цел да виждаме какво става, по какъв начин го вършат и за какво. И когато не е както би трябвало, хората реагират и опустошават тези политици, които взимат тези решения ", предизвести проф. Екатерина Михайлова.
Преговори за кабинет
Тя разяснява и договарянията за сформиране на постоянно държавно управление с присъединяване на Демократична България.
" При учредяването на ДСБ сме стъпили на антикомунизма, само че и на още едно нещо – на отговорността към страната и жителите. Не може да бъде оставена страната на автопилот. Трябва да се търсят съответни параметри в една стратегия и неща, които да се свършат. Няма по какъв начин в тази обстановка да има работа единствено с тези, които харесваме. Възможно е, в случай че имаме огромни цели, когато постигнахме участието в Европейски Съюз и НАТО, бяха огромни задачите. Декларацията за национално единодушие от 1997 година беше подкрепена от доста по- огромен кръг от политически сили, а ние имахме независимо ръководство. При огромни цели търсиш необятна поддръжка, с цел да не се стигне до неприятен резултат в страната ", счита тя.
ГЕРБ-СДС стартира договаряния за кабинет с Демократична България, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ незабавно след свикването на новото Народно заседание.
Още преди началото на диалозите от Демократична България сложиха като изискване Борисов да не е министър председател, а претендентът за поста да не е ярка политическа фигура от ГЕРБ. Преди дни от партията на Бойко Борисов оповестиха, че " приключват " диалозите, тъй като от " Демократична България " не са одобрили номинацията на самия Борисов, а по-късно и на Росен Желязков да оглави кабинет.
Впоследствие обаче от ГЕРБ утвърдиха номинацията на Росен Желязков за претендент за министър-председател с първия мандат и оповестиха, че не престават диалозите само с Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ