Екатерина Михайлова: Трябва отключващ механизъм, не може държавата да стои блокирана
Никога не е хубаво да се прави закон за един човек. Но казусът е, че имаме избор, който следва. И претендентът, които евентуално ще бъде определен от Висш съдебен съвет, страда от известни недостатъци. Появи се информация в общественото пространство, на която Висш съдебен съвет не даде явен отговор за данни и условия в не добра светлина за претендента за основен прокурор.
Това разяснява проф. Екатерина Михайлова, учител по право в Нов български университет, създател на ДСБ, някогашен народен представител от Съюз на демократичните сили, зам.-председател на Народно събрание, в изявление пред БНР, визирайки единствената кандидатура на Борислав Сарафов за основен прокурор.
" Второ - имаме Висш съдебен съвет с изминал мандат и това слага под въпрос един подобен избор. Хората не се интересуват от 2/3 или 5/8. Тях ги интересува да има работеща правосъдна власт, да има правораздаване, да има правдивост. Справедливостта е това, което чакаме от правосъдната власт ", сподели проф. Михайлова в " Неделя 150 ".
Според нея би било компрометиращо, в случай че се случи този избор и това е повода за импортираните 3 законопроекта, признати с болшинство на първо четене.
" Другият решителен участник е президентът, който изрече подозрение. Имаме конкуренция от институции и съревнование с времето ", добави Михайлова.
Тя счита, че макар бързането на депутатите не е допустимо измененията в законите да влязат в действие до 16 януари:
" Но, с цел да бъде определен основен прокурор, ръководител на Върховен административен съд или ръководител на Върховен касационен съд, не е задоволително решението на Висш съдебен съвет, само че и декрет от президента. Той има основна роля и в проектозакона на ПП-ДБ тази роля му е отредена ясно. Процедурата се приключва, в случай че в деня на обявяване на закона не е завършила с декрет на президента. Указ очевидно няма да има незабавно след гласуването във Висш съдебен съвет, това сочат данните, идващи от страна на президента. "
Проф. Михайлова напомни и куриоз, когато се променяше Конституцията. Депутатите планували да се лишават на президента тези пълномощия - да има последната дума за тримата огромни в правосъдната власт.
" Тогава им казахме, " не го правете, това е още една гаранция и балансираща роля на президента. Слава Богу, чуха и оставиха тези пълномощия. И тези, които желаеха да му лишават пълномощията, в този момент са втренчили взор в него ", показа преподавателят по право в Нов български университет.
Тя разяснява, за какво би трябвало да се одобри предлагането на ПП-ДБ в Закона за правосъдната власт и по какъв начин президентът да има пълномощия, а не да е " гумен щемпел ", когато се избират хора на позиции за 7 години.
Според нея е извънредно време депутатите да намерят решение и да създадат смяната във Висш съдебен съвет наложителна:
" Те би трябвало да помислят, че след измененията на Конституцията това болшинство от 2/3 основава блокаж. И Висш съдебен съвет не е единствената институция, същото е и за инспектората на Висш съдебен съвет. Трябва да се откри отключващ механизъм, там където има високи болшинства, споделиха им го Венецианската комисия, при второ гласоподаване да пада болшинство от 2/3 на1/2. Не може страната да стои блокирана месеци и години. Това е порочно и води до тежки последствия. "
Те уточни, че ще е мъчно на депутатите да изберат членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота, само че няма лесна работа, те са изпратени не да им е елементарно, а да им е мъчно ".
" Те би трябвало да намерят път, да създадат критерии за претендентите. Затова тези институции като Народно събрание са обществени, с цел да виждаме какво става, по какъв начин го вършат и за какво. И когато не е както би трябвало, хората реагират и опустошават тези политици, които взимат тези решения ", предизвести проф. Екатерина Михайлова.
Относно присъединяване на Демократична България в договарянията за сформиране на държавно управление тя разяснява:
" При учредяването на ДСБ сме стъпили на антикомунизма, само че и на още едно нещо - на отговорността към страната и жителите. Не може да бъде оставена страната на автопилот. Трябва да се търсят съответни параметри в една стратегия и неща, които да се свършат. Няма по какъв начин в тази обстановка да има работа единствено с тези, които харесваме. Възможно е, в случай че имаме огромни цели, когато постигнахме участието в Европейски Съюз и НАТО, бяха огромни задачите. Декларацията за национално единодушие от 1997 година беше подкрепена от доста по- огромен кръг от политически сили, а ние имахме независимо ръководство. При огромни цели търсиш необятна поддръжка, с цел да не се стигне до неприятен резултат в страната. "
Това разяснява проф. Екатерина Михайлова, учител по право в Нов български университет, създател на ДСБ, някогашен народен представител от Съюз на демократичните сили, зам.-председател на Народно събрание, в изявление пред БНР, визирайки единствената кандидатура на Борислав Сарафов за основен прокурор.
" Второ - имаме Висш съдебен съвет с изминал мандат и това слага под въпрос един подобен избор. Хората не се интересуват от 2/3 или 5/8. Тях ги интересува да има работеща правосъдна власт, да има правораздаване, да има правдивост. Справедливостта е това, което чакаме от правосъдната власт ", сподели проф. Михайлова в " Неделя 150 ".
Според нея би било компрометиращо, в случай че се случи този избор и това е повода за импортираните 3 законопроекта, признати с болшинство на първо четене.
" Другият решителен участник е президентът, който изрече подозрение. Имаме конкуренция от институции и съревнование с времето ", добави Михайлова.
Тя счита, че макар бързането на депутатите не е допустимо измененията в законите да влязат в действие до 16 януари:
" Но, с цел да бъде определен основен прокурор, ръководител на Върховен административен съд или ръководител на Върховен касационен съд, не е задоволително решението на Висш съдебен съвет, само че и декрет от президента. Той има основна роля и в проектозакона на ПП-ДБ тази роля му е отредена ясно. Процедурата се приключва, в случай че в деня на обявяване на закона не е завършила с декрет на президента. Указ очевидно няма да има незабавно след гласуването във Висш съдебен съвет, това сочат данните, идващи от страна на президента. "
Проф. Михайлова напомни и куриоз, когато се променяше Конституцията. Депутатите планували да се лишават на президента тези пълномощия - да има последната дума за тримата огромни в правосъдната власт.
" Тогава им казахме, " не го правете, това е още една гаранция и балансираща роля на президента. Слава Богу, чуха и оставиха тези пълномощия. И тези, които желаеха да му лишават пълномощията, в този момент са втренчили взор в него ", показа преподавателят по право в Нов български университет.
Тя разяснява, за какво би трябвало да се одобри предлагането на ПП-ДБ в Закона за правосъдната власт и по какъв начин президентът да има пълномощия, а не да е " гумен щемпел ", когато се избират хора на позиции за 7 години.
Според нея е извънредно време депутатите да намерят решение и да създадат смяната във Висш съдебен съвет наложителна:
" Те би трябвало да помислят, че след измененията на Конституцията това болшинство от 2/3 основава блокаж. И Висш съдебен съвет не е единствената институция, същото е и за инспектората на Висш съдебен съвет. Трябва да се откри отключващ механизъм, там където има високи болшинства, споделиха им го Венецианската комисия, при второ гласоподаване да пада болшинство от 2/3 на1/2. Не може страната да стои блокирана месеци и години. Това е порочно и води до тежки последствия. "
Те уточни, че ще е мъчно на депутатите да изберат членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота, само че няма лесна работа, те са изпратени не да им е елементарно, а да им е мъчно ".
" Те би трябвало да намерят път, да създадат критерии за претендентите. Затова тези институции като Народно събрание са обществени, с цел да виждаме какво става, по какъв начин го вършат и за какво. И когато не е както би трябвало, хората реагират и опустошават тези политици, които взимат тези решения ", предизвести проф. Екатерина Михайлова.
Относно присъединяване на Демократична България в договарянията за сформиране на държавно управление тя разяснява:
" При учредяването на ДСБ сме стъпили на антикомунизма, само че и на още едно нещо - на отговорността към страната и жителите. Не може да бъде оставена страната на автопилот. Трябва да се търсят съответни параметри в една стратегия и неща, които да се свършат. Няма по какъв начин в тази обстановка да има работа единствено с тези, които харесваме. Възможно е, в случай че имаме огромни цели, когато постигнахме участието в Европейски Съюз и НАТО, бяха огромни задачите. Декларацията за национално единодушие от 1997 година беше подкрепена от доста по- огромен кръг от политически сили, а ние имахме независимо ръководство. При огромни цели търсиш необятна поддръжка, с цел да не се стигне до неприятен резултат в страната. "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ