Дали министър Демерджиев прозря, че закриването на спецправосъдието бе грешка
„ Никога нашата граница не е била охранявана по-добре “ - това шокиращо изказване повтаря от седмица служебният вътрешен министър Иван Демерджиев. Министерство на вътрешните работи успявало да се оправи, построени били десетки КПП-та, правело се всичко належащо трафиканти и незаконно преминаващи през страната да бъдат залавяни, с цел да няма вторична миграция на Запад, пробва да обоснове думите си Демерджиев. „ Това не е мой персонален приоритет и проблем, а народен, всяка институция в границите на пълномощията си е длъжна да помогне “, прибавя министърът.
Има ли разминаване сред действителността и изказванията на МВР-министъра Демерджиев?
На първо място, няма по какъв начин думите му да не шокират на фона скорошния, още горещ, отвод България да бъде призната в Шенген поради несправяне с мигрантската вълна. А също и на фона на стотиците и даже хиляди мигранти от Азия, Близкия Изток и Северна Африка, влезнали незаконно в страната, в това число през последните дни и седмици. Ако думите на Демерджиев са истина, то значи въпросните мигранти са минали през най-добре охраняваната в миналото българска граница?! На кое да имаме вяра и българите, и европейците – да имаме вяра ли, че на границата сме „ топ “, въпреки че по думите на служебния министър за 10 години не била построена нужната инфраструктура на 110 км от българо-турската граница, а 2000 гранични служители на реда били освободени от работа и „ България се е оказала разграден двор “.
Никой не укорява Демерджиев за днешното положение на граничната вадичка с Турция, нито за положението на Министерство на вътрешните работи. Нито пък счита, че някой може да реши проблемите без бюджет, без постоянен кабинет и настоящ парламент. Слава Богу, този път министърът не отвори дума за героизма на починалите служители на реда в противодействието на мигрантската вълна. За тези, които си отидоха без време най-много, тъй като не бяха добре направлявани, подготвени и оборудвани. Добре е да хвалиш подчинените си, работи стимулиращо. Още по-добре е да решаваш проблемите им, да гледаш напред, а не да оправдаваш несвършеното, прехвърляйки вини и отговорности на съперниците си. И да признаеш, че от промяна се нуждае освен правосъдната система, само че и Министерство на вътрешните работи, и службите, и страната.
Правилно е прозрението на Демерджиев, че решението на мигрантския напън не е по силите само на вътрешното министерство и че в него би трябвало да се включат всички институции, които имат отношение към казуса. Дано е узрял за това, макар че от май 2021 година като член в четвърти длъжностен кабинет на президента Румен Радев (служебен зам.-министър, министър на правораздаването и повторно министър на вътрешните работи), се е изявявал по-скоро като разединител на Министерство на вътрешните работи с прокуратурата – с институцията, с която по закон работи като свързан съд. Нима той не бе измежду поддръжниците на закриването на профилираното правораздаване?
Как в този момент Демерджиев вижда присъединяване на другите институции в противодействието на нашенската, само че и на интернационалната проведена престъпност? Всяка институция ли би трябвало поотделно да способства нещо или всички да работят взаимно - всяка в границите на своите пълномощия. Дали Демерджиев е прозрял и това, че така наречен огромен триумф на „ Промяната “ - закриването на спецпрокуратурата, бе неточност? Особено що се отнася до противодействието на проведената престъпност, в това число транснационалната (каквато прочее е и незаконният трафик на мигранти). Подобен трафик всекидневно се провежда от един-двама водачи и се реализира от незаконни групи и мрежи на територията на всяка директна страна. Организацията е комплицирана, „ гастрольорите “ в този бизнес са изключение и бързо биват разкривани.
Спецпрокуратурата не работеше сама против проведената престъпност, а взаимно и екипно с органите на Министерство на вътрешните работи, с ДАНС, с други служби и държавни органи. Успехите бяха общи. За това време опитни чиновници описват, че в работата им против проведената престъпност всяко следствено деяние освен се съгласува, само че се възнамерява и прави взаимно. Основната роля и отговорност на прокуратурата в този развой е надзор на законността при събиране на доказателства, тъй че да са годни за показване в съда. Известно е, че спецпрокурори и проверяващи служители на реда работеха в тясно съдействие и взаимоотношение с съвсем всички национални правосъдни и полицейски органи на партньорски страни, на съседите ни, с интернационалните институции като Евроджъст, Европол и др.
Обменът на информация бе значимо средство за бързо откриване на проведена незаконна активност у нас и в други страни. По съответни следствия се образуваха взаимни екипи за следствие с присъединяване на български прокурори и полицейски чиновници. Търсеха се уредниците на интернационалните канали за трафик, които нерядко получаваха отмъщение в случай че не в България, то в друга европейска страна. Нелепо е през днешния ден да се хвалим със задържането на треторазрядни трафиканти и залавянето на камари незаконни мигранти, до момента в който уредниците на каналите бързо сменят разкритите участници в мрежите с други „ свои чиновници “ и трафикът продължава. Нали искащите да отидат на Запад са милиони, а облагите - големи.
Факт е, че след закриването на спецправосъдието се наложи трайна наклонност на спад в разкриването на проведени незаконни групи за трафик на хора. Статистиката ясно демонстрира това. Рязко са намалели формираните досъдебни производства, както и наказаните за присъединяване в тази незаконна активност. Лошото е, че има изгледи наклонността да продължи, поради неналичието на взаимоотношение на органите, призвани да се борят с противозаконния трафик, а нерядко поради отвод даже за контакт сред тях. Най-вече с прокуратурата, чиито пълномощия са конституционно открити - да образува досъдебни производства, да управлява следствията, упражнявайки контрол за правда на следствените дейности, да притегля към наказателна отговорност лицата, за които са събрани задоволително доказателства от Министерство на вътрешните работи и специфичните служби, да пази обвиняванията пред съда на три инстанции.
Донякъде Демерджиев е прав, че в родното законодателство господства несъразмерния демократизъм. Но дали по този начин желаят партиите на „ смяната “, която от ден на ден наподобява като замяна? Привилегированото състояние, в което постоянно се намират нарушителите у нас, поражда и разбираемо гражданско неодобрение. Често то е непринудено, тъй като е прочувствен отзив от осъществено тежко закононарушение.
Абсолютно несъстоятелно е обаче Демерджиев да атакува прокуратурата за това, че сключвала съглашения за условни присъди с обвинените.
1. Това надалеч не дава отговор на истината. Често тези съглашения плануват и ефикасни санкции, въпреки и занижени, както е планувал българският законодател, не прокуратурата;
2. Споразуменията не се постановат от прокурор, а се утвърждават от съда след обстойна инспекция на всички материали по съответното дело и на препоръчаното съглашение. Практика, за която още веднъж припомниха от държавното обвинение;
3. Не постоянно споразуменията са факт, има не малко случаи, в които е налице отвод. Дали ще се подписа съглашение или не зависи от съда, който преценя тежестта на осъщественото закононарушение, нанесените вреди, доказателствата и други
Демерджиев, който до неотдавна бе настоящ юрист, доста добре знае, че съглашението като юридически институт от дълго време се ползва в правосъдната процедура на разнообразни страни, в това число и у нас. Допустимо е за избрани закононарушения, основава се на непринудено признание на виновност, изисква утвърждение от съда и има последствия на неоправдателна присъда, която влиза в действие неотложно. То дава опция доста да се съкрати времето от осъществяване на незаконно действие до налагане на наказване. Пести старания и публични средства за водене на дълготраен правосъден развой. И единствено по себе си не подхранва възприятието у хората за липса на правдивост. Да си напомним случаите с групи телефонни измамници, които одобриха изискването на прокуратурата да изтърпят ефикасни присъди, въпреки и по-леки, само че и да върнат парите на потърпевшите още преди подписване на съглашението.
Не е нужно министърът да хвали безусловно вложените старания на своите подчинени (заради его или в поддръжка на следвана от него политическа цел), а да провежда работата им по този начин, че да бъдат реализирани резултати. За да не наподобява ведомството като бегач, който напряга всички сили да реализиране на връх, само че се оказва, че тича на място. Демерджиев самичък знае пътя за осъществяване на националния приоритет – прекъсването на мигрантския напън с общи старания на институциите.
Просто е, познато е, различен метод няма. Няма и време за отсрочване. От това зависеше през вчерашния ден, зависи и през днешния ден, европейското бъдеще на България. А то е по-важно от бъдещето на една или друга политическа мощ или на която и да е власт.
Има ли разминаване сред действителността и изказванията на МВР-министъра Демерджиев?
На първо място, няма по какъв начин думите му да не шокират на фона скорошния, още горещ, отвод България да бъде призната в Шенген поради несправяне с мигрантската вълна. А също и на фона на стотиците и даже хиляди мигранти от Азия, Близкия Изток и Северна Африка, влезнали незаконно в страната, в това число през последните дни и седмици. Ако думите на Демерджиев са истина, то значи въпросните мигранти са минали през най-добре охраняваната в миналото българска граница?! На кое да имаме вяра и българите, и европейците – да имаме вяра ли, че на границата сме „ топ “, въпреки че по думите на служебния министър за 10 години не била построена нужната инфраструктура на 110 км от българо-турската граница, а 2000 гранични служители на реда били освободени от работа и „ България се е оказала разграден двор “.
Никой не укорява Демерджиев за днешното положение на граничната вадичка с Турция, нито за положението на Министерство на вътрешните работи. Нито пък счита, че някой може да реши проблемите без бюджет, без постоянен кабинет и настоящ парламент. Слава Богу, този път министърът не отвори дума за героизма на починалите служители на реда в противодействието на мигрантската вълна. За тези, които си отидоха без време най-много, тъй като не бяха добре направлявани, подготвени и оборудвани. Добре е да хвалиш подчинените си, работи стимулиращо. Още по-добре е да решаваш проблемите им, да гледаш напред, а не да оправдаваш несвършеното, прехвърляйки вини и отговорности на съперниците си. И да признаеш, че от промяна се нуждае освен правосъдната система, само че и Министерство на вътрешните работи, и службите, и страната.
Правилно е прозрението на Демерджиев, че решението на мигрантския напън не е по силите само на вътрешното министерство и че в него би трябвало да се включат всички институции, които имат отношение към казуса. Дано е узрял за това, макар че от май 2021 година като член в четвърти длъжностен кабинет на президента Румен Радев (служебен зам.-министър, министър на правораздаването и повторно министър на вътрешните работи), се е изявявал по-скоро като разединител на Министерство на вътрешните работи с прокуратурата – с институцията, с която по закон работи като свързан съд. Нима той не бе измежду поддръжниците на закриването на профилираното правораздаване?
Как в този момент Демерджиев вижда присъединяване на другите институции в противодействието на нашенската, само че и на интернационалната проведена престъпност? Всяка институция ли би трябвало поотделно да способства нещо или всички да работят взаимно - всяка в границите на своите пълномощия. Дали Демерджиев е прозрял и това, че така наречен огромен триумф на „ Промяната “ - закриването на спецпрокуратурата, бе неточност? Особено що се отнася до противодействието на проведената престъпност, в това число транснационалната (каквато прочее е и незаконният трафик на мигранти). Подобен трафик всекидневно се провежда от един-двама водачи и се реализира от незаконни групи и мрежи на територията на всяка директна страна. Организацията е комплицирана, „ гастрольорите “ в този бизнес са изключение и бързо биват разкривани.
Спецпрокуратурата не работеше сама против проведената престъпност, а взаимно и екипно с органите на Министерство на вътрешните работи, с ДАНС, с други служби и държавни органи. Успехите бяха общи. За това време опитни чиновници описват, че в работата им против проведената престъпност всяко следствено деяние освен се съгласува, само че се възнамерява и прави взаимно. Основната роля и отговорност на прокуратурата в този развой е надзор на законността при събиране на доказателства, тъй че да са годни за показване в съда. Известно е, че спецпрокурори и проверяващи служители на реда работеха в тясно съдействие и взаимоотношение с съвсем всички национални правосъдни и полицейски органи на партньорски страни, на съседите ни, с интернационалните институции като Евроджъст, Европол и др.
Обменът на информация бе значимо средство за бързо откриване на проведена незаконна активност у нас и в други страни. По съответни следствия се образуваха взаимни екипи за следствие с присъединяване на български прокурори и полицейски чиновници. Търсеха се уредниците на интернационалните канали за трафик, които нерядко получаваха отмъщение в случай че не в България, то в друга европейска страна. Нелепо е през днешния ден да се хвалим със задържането на треторазрядни трафиканти и залавянето на камари незаконни мигранти, до момента в който уредниците на каналите бързо сменят разкритите участници в мрежите с други „ свои чиновници “ и трафикът продължава. Нали искащите да отидат на Запад са милиони, а облагите - големи.
Факт е, че след закриването на спецправосъдието се наложи трайна наклонност на спад в разкриването на проведени незаконни групи за трафик на хора. Статистиката ясно демонстрира това. Рязко са намалели формираните досъдебни производства, както и наказаните за присъединяване в тази незаконна активност. Лошото е, че има изгледи наклонността да продължи, поради неналичието на взаимоотношение на органите, призвани да се борят с противозаконния трафик, а нерядко поради отвод даже за контакт сред тях. Най-вече с прокуратурата, чиито пълномощия са конституционно открити - да образува досъдебни производства, да управлява следствията, упражнявайки контрол за правда на следствените дейности, да притегля към наказателна отговорност лицата, за които са събрани задоволително доказателства от Министерство на вътрешните работи и специфичните служби, да пази обвиняванията пред съда на три инстанции.
Донякъде Демерджиев е прав, че в родното законодателство господства несъразмерния демократизъм. Но дали по този начин желаят партиите на „ смяната “, която от ден на ден наподобява като замяна? Привилегированото състояние, в което постоянно се намират нарушителите у нас, поражда и разбираемо гражданско неодобрение. Често то е непринудено, тъй като е прочувствен отзив от осъществено тежко закононарушение.
Абсолютно несъстоятелно е обаче Демерджиев да атакува прокуратурата за това, че сключвала съглашения за условни присъди с обвинените.
1. Това надалеч не дава отговор на истината. Често тези съглашения плануват и ефикасни санкции, въпреки и занижени, както е планувал българският законодател, не прокуратурата;
2. Споразуменията не се постановат от прокурор, а се утвърждават от съда след обстойна инспекция на всички материали по съответното дело и на препоръчаното съглашение. Практика, за която още веднъж припомниха от държавното обвинение;
3. Не постоянно споразуменията са факт, има не малко случаи, в които е налице отвод. Дали ще се подписа съглашение или не зависи от съда, който преценя тежестта на осъщественото закононарушение, нанесените вреди, доказателствата и други
Демерджиев, който до неотдавна бе настоящ юрист, доста добре знае, че съглашението като юридически институт от дълго време се ползва в правосъдната процедура на разнообразни страни, в това число и у нас. Допустимо е за избрани закононарушения, основава се на непринудено признание на виновност, изисква утвърждение от съда и има последствия на неоправдателна присъда, която влиза в действие неотложно. То дава опция доста да се съкрати времето от осъществяване на незаконно действие до налагане на наказване. Пести старания и публични средства за водене на дълготраен правосъден развой. И единствено по себе си не подхранва възприятието у хората за липса на правдивост. Да си напомним случаите с групи телефонни измамници, които одобриха изискването на прокуратурата да изтърпят ефикасни присъди, въпреки и по-леки, само че и да върнат парите на потърпевшите още преди подписване на съглашението.
Не е нужно министърът да хвали безусловно вложените старания на своите подчинени (заради его или в поддръжка на следвана от него политическа цел), а да провежда работата им по този начин, че да бъдат реализирани резултати. За да не наподобява ведомството като бегач, който напряга всички сили да реализиране на връх, само че се оказва, че тича на място. Демерджиев самичък знае пътя за осъществяване на националния приоритет – прекъсването на мигрантския напън с общи старания на институциите.
Просто е, познато е, различен метод няма. Няма и време за отсрочване. От това зависеше през вчерашния ден, зависи и през днешния ден, европейското бъдеще на България. А то е по-важно от бъдещето на една или друга политическа мощ или на която и да е власт.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ