Ваксинационно лицемерие
Никога гледната точка не е единствено една. Едностранчивото мислене и заклеймяването на нещо като само черно или само бяло е нездравословно. Търсенето на истината, която е постоянно по средата, не би навредило на никого. Особено, в случай че става дума за човешко здраве и живот, за права и отговорности. Да, колкото и да е необичайно, правата и отговорностите постоянно вървят дружно, ръка за ръка. Също като здравето и живота...
Близо две години си приказваме за ограничения, ваксини, световна пандемия и експертите търсят решението за излизане от тази рецесия. Оказа се, че универсално и единствено решение няма. Но пък хората избраха да са крайни в мнението си и да не одобряват непознатата позиция. Слепи и глухи за подбудите на съперниците ни, станахме по-опасни едни за други от самата пандемия.
У нас обстановката като че ли потегли още по-накриво. Първоначално ръководещи и специалисти бореха всеки песимист с нападателна и безредна акция, която направи скептиците повече, a огромна част от просто колебаещите се бе отблъсната и отвратена от " войната ". Тази последна група подвигна ръце и се остави на случайността - както пристигна. И аз бях от последните...
Някак оцелях без ваксина. Преборих и вируса. Други нямаха този шанс. Гледах да заобикалям тематиката по простата причина, че не съм нито доктор, нито специалист. Нямаше по какъв начин нито да пазя преимуществата на имунизацията, нито да я жигосвам като " откритие на дявола ".
Това, което не ми харесваше и продължава да не ми харесва е разделянето. Не толкоз чрез ограниченията, тъй като в нито един момент не усещах правата си застрашени. Дразнещо беше разделянето на хората на такива и онакива. И там беше грешката на тези, които получиха заплатите и хонорарите си за образуване на национална осведомителна акция:
ние - българите - обичаме да действаме на инат.
Когато ни кажат, че сме тъпанари, тъй като не желаеме да създадем нещо, ние продължаваме да не го вършим. И то с ясното схващане, че с това си държание демонстрираме тъкмо това - че сме тъпанари!
Може би в последните месеци осведомителната акция въпреки всичко потегли в вярна посока. Само че хората към този момент от дълго време бяха на два лагера. Омикрон и неговата дарба да заразява всичко наред, без значение дали си преболедувал, или инфектиран, внесе в допълнение комплициране и всичко се омаза. На фона на това най-върлите скептици бяха поведени и използвани по най-лицемерен метод. Хора, към които трябваше да бъде ориентирана цялата мощ на съответната осведомителна акция, бяха " окупирани " от единия лагер в тази нелепа война. Употребени, тези хора излязоха на митинг, вярвайки че се борят за свободата си. Техният лидер в този миг беше... под карантина, защото е контактен на инфектиран с ковид. И не е ли всичко това някаква велика подигравка? В никакъв случай не желая да кажа, че е хубаво някой да нарушава законите, само че въпреки всичко тук като че ли събитията са подредени като на смешка. Може и да не е инцидентно.
Същите тези водачи на воюващите за свободата си, се оказаха скритом имунизирани. Някои обясниха, че били " боцнати " под напън на свои близки или на някого другиго. Аз обаче не си припомням някой да ме е натискал, принуждавал или задължавал да се имунизирам. Бях безусловно свободна да мисля докато си желая, само че... някак взех и се разболях " авансово ".
Ако отново прeтегляме обстоятелствата, можем да кажем, че тези хора са били и са безусловно свободни да постъпят, както те самите считат за добре. Дори и когато зеленият документ стана наложителен в Народното събрание, още веднъж това
не ги е принудило по никакъв метод да се имунизират,
защото притежанието на документа въобще не зависи единствено от имунизацията.
И въпреки всичко, с цел да сме най-коректни с това кое е позиция и кое е реалност, дебело подчертаваме, че заразени и заболели хора има. И те не са по никакъв начин малко, изключително в последно време. Има и умряли поради коронавирус, тъй като в лечебните заведения хора с други болести все не могат да получат съответно лекуване. Поради липса на място около " коронованите " пациенти.
Дебатът от дълго време не е дали има, или няма вирус. И, в случай че у нас към момента спорим на тази тематика, значи сме изостанали страховито доста. А търсенето на гледните точки би трябвало да се концентрира с това по какъв начин да се оправим с този вирус. Кои ограничения до момента помогнаха? Кои навредиха? Кои нямаха никакъв резултат? Къде ще се срещат решенията? Защото въпреки всичко някакви ограничения би трябвало да има. А, в случай че твърдим, че коронавирус е като елементарния сезонен грип, би трябвало да отчетем, че и
при елементарната грипна зараза някой въпреки всичко някак ни лекува.
Желаещите се имунизират против грипа. Никое държавно управление или доктор няма право да остави една заразна болест на самотек.
Ако би трябвало да слушаме нашите водачи и нашите модели на подражателство, то какво споделиха националните избраници на тези, въстанали против документа? Каза им: " Ние сме имунизирани ". Не си го признаха с огромна ненаситност, само че въпреки всичко го споделиха. Какво сподели техният водач? Спази си карантината, до момента в който хиляди други отидоха да се блъскат на площада, може би стремейки се да се снабдят с естествен деен имунитет. Все отново след това ще се снабдят с лошотия документ и ще спрат да се кахърят.
По едно време митингът някак разумно стигна кулминационната точка си и
" възрожденците " потеглиха да нахлуват в Народното събрание.
От другата страна на барикадираните от НСО двери обаче бяха... техните национални избраници. Включително и тези, които бяха разконспирирани като имунизирани притежатели на скъпоценен зелен документ.
Дали антисертификационното цунами бе посрещнато от несертифицираното си вълноломче? Изобщо не е значимо, тъй като и да са се сблъскали, освен това от стихия в чаша боза надали би произлязло. Най-много едните депутати да кажат " Ние се ваксинирахме, ваксинирайте се и вие! ", а другите да посъветват " Не гледайте какво вършим, а слушайте какво ви приказваме! "
За другите, тези като мен, които не заеха страна, може да се окаже или че сме били прави, или че сме бъркали. В последна сметка ще би трябвало да осъзнаем накъде натъжаха везните. Може обаче и да нямаме това време...
Така че изводът от обстановката е един: ръководещите би трябвало да намерят правилния път към ядосаните, уплашените и елементарните, почувствали се застрашени. Ако това не се случи, а заклеймяването продължи да бъде употребявано за политически и корпоративни цели, даже и бог не би могъл да планува какво ще се случи, когато на уличното болшинство му прекипи и реши да не бъде използвано и за други цели. Дали тогава днешните печеливши ще продължат да си живеят в комфорта, обезпечен им от депутатския или медицинския им имунитет? Ето това е въпрос с... никаква компликация. За разлика от другата разумна питанка " Кога и днешните протестиращи ще се сетят, че наливат вода в непозната воденица? "
Близо две години си приказваме за ограничения, ваксини, световна пандемия и експертите търсят решението за излизане от тази рецесия. Оказа се, че универсално и единствено решение няма. Но пък хората избраха да са крайни в мнението си и да не одобряват непознатата позиция. Слепи и глухи за подбудите на съперниците ни, станахме по-опасни едни за други от самата пандемия.
У нас обстановката като че ли потегли още по-накриво. Първоначално ръководещи и специалисти бореха всеки песимист с нападателна и безредна акция, която направи скептиците повече, a огромна част от просто колебаещите се бе отблъсната и отвратена от " войната ". Тази последна група подвигна ръце и се остави на случайността - както пристигна. И аз бях от последните...
Някак оцелях без ваксина. Преборих и вируса. Други нямаха този шанс. Гледах да заобикалям тематиката по простата причина, че не съм нито доктор, нито специалист. Нямаше по какъв начин нито да пазя преимуществата на имунизацията, нито да я жигосвам като " откритие на дявола ".
Това, което не ми харесваше и продължава да не ми харесва е разделянето. Не толкоз чрез ограниченията, тъй като в нито един момент не усещах правата си застрашени. Дразнещо беше разделянето на хората на такива и онакива. И там беше грешката на тези, които получиха заплатите и хонорарите си за образуване на национална осведомителна акция:
ние - българите - обичаме да действаме на инат.
Когато ни кажат, че сме тъпанари, тъй като не желаеме да създадем нещо, ние продължаваме да не го вършим. И то с ясното схващане, че с това си държание демонстрираме тъкмо това - че сме тъпанари!
Може би в последните месеци осведомителната акция въпреки всичко потегли в вярна посока. Само че хората към този момент от дълго време бяха на два лагера. Омикрон и неговата дарба да заразява всичко наред, без значение дали си преболедувал, или инфектиран, внесе в допълнение комплициране и всичко се омаза. На фона на това най-върлите скептици бяха поведени и използвани по най-лицемерен метод. Хора, към които трябваше да бъде ориентирана цялата мощ на съответната осведомителна акция, бяха " окупирани " от единия лагер в тази нелепа война. Употребени, тези хора излязоха на митинг, вярвайки че се борят за свободата си. Техният лидер в този миг беше... под карантина, защото е контактен на инфектиран с ковид. И не е ли всичко това някаква велика подигравка? В никакъв случай не желая да кажа, че е хубаво някой да нарушава законите, само че въпреки всичко тук като че ли събитията са подредени като на смешка. Може и да не е инцидентно.
Същите тези водачи на воюващите за свободата си, се оказаха скритом имунизирани. Някои обясниха, че били " боцнати " под напън на свои близки или на някого другиго. Аз обаче не си припомням някой да ме е натискал, принуждавал или задължавал да се имунизирам. Бях безусловно свободна да мисля докато си желая, само че... някак взех и се разболях " авансово ".
Ако отново прeтегляме обстоятелствата, можем да кажем, че тези хора са били и са безусловно свободни да постъпят, както те самите считат за добре. Дори и когато зеленият документ стана наложителен в Народното събрание, още веднъж това
не ги е принудило по никакъв метод да се имунизират,
защото притежанието на документа въобще не зависи единствено от имунизацията.
И въпреки всичко, с цел да сме най-коректни с това кое е позиция и кое е реалност, дебело подчертаваме, че заразени и заболели хора има. И те не са по никакъв начин малко, изключително в последно време. Има и умряли поради коронавирус, тъй като в лечебните заведения хора с други болести все не могат да получат съответно лекуване. Поради липса на място около " коронованите " пациенти.
Дебатът от дълго време не е дали има, или няма вирус. И, в случай че у нас към момента спорим на тази тематика, значи сме изостанали страховито доста. А търсенето на гледните точки би трябвало да се концентрира с това по какъв начин да се оправим с този вирус. Кои ограничения до момента помогнаха? Кои навредиха? Кои нямаха никакъв резултат? Къде ще се срещат решенията? Защото въпреки всичко някакви ограничения би трябвало да има. А, в случай че твърдим, че коронавирус е като елементарния сезонен грип, би трябвало да отчетем, че и
при елементарната грипна зараза някой въпреки всичко някак ни лекува.
Желаещите се имунизират против грипа. Никое държавно управление или доктор няма право да остави една заразна болест на самотек.
Ако би трябвало да слушаме нашите водачи и нашите модели на подражателство, то какво споделиха националните избраници на тези, въстанали против документа? Каза им: " Ние сме имунизирани ". Не си го признаха с огромна ненаситност, само че въпреки всичко го споделиха. Какво сподели техният водач? Спази си карантината, до момента в който хиляди други отидоха да се блъскат на площада, може би стремейки се да се снабдят с естествен деен имунитет. Все отново след това ще се снабдят с лошотия документ и ще спрат да се кахърят.
По едно време митингът някак разумно стигна кулминационната точка си и
" възрожденците " потеглиха да нахлуват в Народното събрание.
От другата страна на барикадираните от НСО двери обаче бяха... техните национални избраници. Включително и тези, които бяха разконспирирани като имунизирани притежатели на скъпоценен зелен документ.
Дали антисертификационното цунами бе посрещнато от несертифицираното си вълноломче? Изобщо не е значимо, тъй като и да са се сблъскали, освен това от стихия в чаша боза надали би произлязло. Най-много едните депутати да кажат " Ние се ваксинирахме, ваксинирайте се и вие! ", а другите да посъветват " Не гледайте какво вършим, а слушайте какво ви приказваме! "
За другите, тези като мен, които не заеха страна, може да се окаже или че сме били прави, или че сме бъркали. В последна сметка ще би трябвало да осъзнаем накъде натъжаха везните. Може обаче и да нямаме това време...
Така че изводът от обстановката е един: ръководещите би трябвало да намерят правилния път към ядосаните, уплашените и елементарните, почувствали се застрашени. Ако това не се случи, а заклеймяването продължи да бъде употребявано за политически и корпоративни цели, даже и бог не би могъл да планува какво ще се случи, когато на уличното болшинство му прекипи и реши да не бъде използвано и за други цели. Дали тогава днешните печеливши ще продължат да си живеят в комфорта, обезпечен им от депутатския или медицинския им имунитет? Ето това е въпрос с... никаква компликация. За разлика от другата разумна питанка " Кога и днешните протестиращи ще се сетят, че наливат вода в непозната воденица? "
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ