Никога човек не е готов за тръгването на такива хора,

Никога човек не е подготвен за тръгването на такива хора, върху тях се гради българската известна просвета, сподели служебният министър на културата Найден Тодоров
Публични персони, сътрудници, другари на Кирил Маричков са потресени от нелепата му кончина. Легендарният рокмузикант почина в късния следобяд при случай по време на концерт във врачанското село Селановци, където супергрупата с негово присъединяване " Фондацията " е имала концерт. Той се е спънал, паднал е от сцената, блъснал си е неприятно главата и е умрял в колата за спешна помощ по време на реанимация на път за болничното заведение.

Една от последните обществени изяви на Кирил Маричков преди съдбовния случай беше на тазгодишните Празници на изкуствата " Аполония " в Созопол. Форумът беше закрит с концерт на " Фондацията ". Тогава Маричков уточни, че този концерт е специфичен за него, тъй като е първата му изява след боледуване, което го свалило от сцената за пет месеца. В края на концерта Маргарита Димитрова, изпълнителен шеф на фондацията за изкуство " Аполония ", му връчи статуетка - знака на " Аполония ", с който награждават реализатори, взели участие през 40-те години на фестивала. 

Президентът Румен Радев уважи роклегендата на формалната си страница в обществената мрежа: " В лицето на Кирил Маричков българската сцена изгуби легенда - рокаджия в сърцето си и благородник по душа. До последния си мирис живя с песента и с любовта на публиката, на която ще липсва.

Кирил Маричков и " Щурците " способстваха за модерното звучене на българската музика, която донесе и духа на смяна в цялото ни общество. А като човек вдъхваше вяра, че музиката ни прави по-добри!

Светла памет! ", написаха на формалната страница на президента. 
 
" Никога човек не е подготвен за тръгването на такива хора, върху тях се гради българската известна просвета ", сподели служебният министър на културата Найден Тодоров по bTV във връзка кончината на Маричков. " Мисля, че ще остане една дупка, която дълго време няма да бъде запълнена ". Той отбелязва, че е работил с Маричков, " познавахме се и аз като всички хора от моето потомство израснахме с музиката на " Щурците ". Години по-късно каних го да вършим концерти с " Фондацията ", добави музикантът и длъжностен министър.

А примата на българската музика Лили Иванова написа: " Поклон пред паметта на огромния български музикант, артист и композитор Кирил Маричков! Почивай в мир, приятелю! Твоето творчество остава! ".



Столичният кмет Васил Терзиев също уважи роклегендата: " Силните души, които не се огъват пред нищо, не изчезват. Кирил Маричков ни сподели какво значи да останеш правилен на себе си: " Можете да ме разстроите, само че не и да свирите на мен. " Уроците, музиката и думите ти остават. Почивай в мир! ", написа той.



  " Отиде си една легенда! Бог да го елементарни! ", написа в обществената мрежа водачът на ГЕРБ Бойко Борисов.

 

" Днес си отиде Кирил Маричков. Отиде си ненадейно и извънредно рано. Той беше същински мъж. Беше бунтовник и знак по времето на комунизма. Беше усетът на времето за цяло едно потомство. Живя и ни напусна като същински рицар! До края! Ти си безконечен, приятелю! ", написа в профила си във фейсбук музикантът, продуцент и водач на Има Такъв Народ Слави Трифонов.

 
 
" Сбогом, Приятелю, ти беше значима част от моя живот! ", написа музикантът, китарист и композитор Тенко Славов. 



А тв водещият Ники Кънчев го изпрати по този начин:
 
" Отказвам и отново отхвърлям. Не мога да приема тази вест! Не я желая! Шокиран и скован заставам и рева самичък.

Човекът, чиято музика ми е пособия в тежки времена и ме е веселила в светли часове си е тръгнал от тази Земя.
 
Кирил Маричков, един от основателите на " Щурците ", " Бъндараците ", " Фондацията " и още и още...

Тръгнал си напълно по музикантски - непосредствено от сцената е поел Нагоре!
 
Не инцидентно безусловно оракулски изпя и записа последно в последния си албум " 75 " и остави преднамерено последно в албума като надгробен епитаф парчето " Тъмен вятър " по стиховете на превъзходния Георги Константинов:

" В мен будува паника необяснима.

И нощта извънземна
 
ме тегли на открито...

Засега живея. Все още ме има.

След това ще изчезна

зад близкия рид. "

Няма изгубване, Киро! Все още те има и ще те има постоянно! Като песните ти! Ти ни остави такова Наследство!
 
Ти беше един от тези, които отвориха прозорците на Свободата по тези земи! Остави повече, доста повече от " Две следи "!

Поклон и Бог да те елементарни!

И благодаря за песните! ", написа Кънчев.



" Днес страда голямото, многомилионно семейство на великия Кирил Маричков. Ние всички сме негови чеда. Той отгледа моята генерация - накара ни да се извисим над сивото всекидневие на една тежка ера, да надделеем над своеволията на 20-век, да повярваме в себе си, в могъществото на музиката, в добрината, в другарството, в любовта. Ако се вгледате деликатно обратно ще видите и неговите следи до своите - да, две следи. Така е - той бе постоянно до нас в този свят леден...и чак до залезния ден.

До последния си мирис той бе едно 79 годишно любопитно дете - търсещо нови хоризонти, прегръщащо нови стилове, рисуващо нови картини. Композираше, пишеше, пътуваше, свиреше...обичаше. Вярваше във Вълшебния цвят, който връща времето обратно с цел да го удостои с безконечна младост...нашта младост. И беше прав, тъй като откри метод да не остарее, дарявайки и нас със сладостен, незагиващ Маричков Вкус на времето! Толкова пъти ми е помагал в тежък миг. Толкова пъти ми е напомнял да не се обезверявам, да виждам към звездите и да не нарушавам съкровената Клетва към същинските другари.

Кирил Маричков - трубадурът на нашата младост; индивидът ентусиазъм, чието име наопаки е лирик бе избрал да не стопира да крачи по този свят със своята обичана бас китара, от град на град, от сцена на сцена и от ария до ария.

Не имам вяра, че гибелта му е нелепа. Той не си потегли обездвижен, унищожен от заболявания и прободен от системи. Съдбата бе решила да го удостои с най-голямото самопризнание и постави тялото му върху тържествената фрегата на музиката. Тя отпътува към безбрежния океан с тялото му до обичаната сцена хванало своето четириструнно оръжие в последна борба за нашите сърца.

Но единствено тялото...истинската му същина остава да диша вечно в красивите барелефи на неговата музика. Така че той постоянно ще бъде тъкмо там край реката, където се редят тополите, и където черният кон в никакъв случай няма да почине върху белия сняг. И дано към този момент не се питаме дали към момента жив е, дали към момента се тревожи, да бъде или да не бъде средновековно неосъществим... Сбогом господин музика и на добър път към безсмъртието ", сподели писателят Иво Иванов.



" Лек да е пътят ти към звездите, Кирчо! Звездите са звезди, тъй като са високо.... ", " изпрати го виртуално " и Надежда Неински.