Източноевропейци въртят волана за по 60 евро на ден. А други печелят.
Никита* ще прекара още цели три седмици в кабината на камиона, която споделя със своя помощник-шофьор. Тук протича целият живот на двамата мъже от Беларус: тук работят, тук се хранят, тук спят. Те обслужват клиенти в Германия, Франция и други западноевропейски страни. И към този момент са на път от два месеца - работят по контракт най-много с една огромна компания за онлайн-търговия.
„ С четири очи очаквам да се прибера у дома, тъй като щерка ми е абитуриентка, “ споделя бащата на две деца. Абитуриентските празненства желаят пари и таман затова Никита върти кормилото по европейските автомагистрали. Иначе той е заварчик, само че не може да си откри работа в родината.
По 60 евро дневно, само че това би трябвало да покрива и персоналните разноски
Доволен е от заплащането: 60 евро дневно, които би трябвало да покриват и разноските му. Според европейската правила обаче, тези пари просто са доста малко. Никита и хиляди други тираджии като него работят основно на територията на Германия и на други страни от Европейски Съюз, т.е. - би трябвало да получават най-малко минималната отплата, избрана от закона. Плюс пари за другите разноски и за преспиване. „ Знаем, че би трябвало да ни заплащат повече, само че никой от нас не получава тези пари “, изяснява Никита.
Разговаряме с Никита на огромен паркинг в Германия, близо до границата с Нидерландия. Тук концернът „ Амазон “ е паркирал голям брой ремаркета, с които източноевропейски спедиторски компании и техните водачи (един от които е точно Никита) доставят артикули из цяла Европа. На паркинга водачите са си организирали нещо като бивак за през почивните дни. Между тировете са конфигурирали туристически столове и маси, покрити с храна.
Почти всички са от Беларус или Украйна. Истински тоалетни или умивални в близост не се виждат, има единствено няколко химически тоалетни. Спедиторската компания не им заплаща за преспиване в хотел и хората би трябвало да нощуват по камионите.
Сред нас е и немският синдикалист Михаел Вал от мрежата „ Справедлива подвижност “, която се пробва да оказва помощ на водачите от Централна и Източна Европа. Михаел приказва полски, само че е довел и преводачки от украински, български и румънски. За водачите има и осведомителни листовки на няколко езика. Михаел Вал и неговите колежки изясняват на водачите най-същественото: не е значимо каква компания ги е наела, значимото е къде се трудят и по кои направления карат.
" Те просто нямат различен избор "
Мнозина от водачите обаче клатят скептично глава. Спедиторите в никакъв случай нямало да се съгласят на такива условия, без значение какво написа в законите. Мъжете се опасяват да не си изгубят работата. „ Те просто нямат различен избор. Или би трябвало да се върнат в Украйна или Беларус, където има война и митинги, или пък да въртят кормилото в Германия и да получават от източноевропейските си работодатели възнаграждение под минималното. “
Тъкмо източноевропейските спедитори преобладават картината в Германия. Според някои оценки, на територията на Европейски Съюз те държат към 40 % от бизнеса. Статистическите данни за закупените винетки в Германия демонстрират, че 33% от камионите по немските пътища са регистрирани в Източна Европа.
Източноевропейските спедитори транспортират стоките доста по-евтино, в сравнение с немските. „ Тъкмо заради това немските транспортни компании съвсем напълно се отдръпнаха от интернационалните превози “, изяснява Вал. И прибавя, че от това печелят най-много колоси в онлайн-търговията като „ Амазон “.
Според Вал, по този начин е зародила цяла „ система на проведена безнаказаност “. Той твърди, че огромните концерни се възползват от преференциалните предложения на източноевропейските спедитори, които пък от своя страна се възползват от безизходицата на водачите и ги наемат по ниски цени. Редакцията на WDR се обърна с тези въпроси към концерна „ Амазон “. В отговора се споделя, че спедиторите, работещи за „ Амазон “, са длъжни да се придържат към настоящите закони и към специфичния „ Кодекс за държание “, който ги задължава да обезпечават на водачите „ заслужено възнаграждение, обществени осигуровки и обикновено работно време “. В отговора не написа обаче по какъв начин „ Амазон “ следи за осъществяването на тези сделки.
Разговаряме с водача Иван* пред един от логистичните центрове на „ Амазон “, където са се наредили доста чакащи камиони. 52-годишният украинец чака към този момент от два дни. Чакането си е част от работата, усмихва се Иван.
" Третират ни като плебеи "
За да работят за компании от Литва, Полша или България, украинците имат потребност от работна виза. А тази виза пък зависи от съществуването на контракт със съответната спедиторска компания. Иван споделя, че в Украйна изкарвал към 140 евро на месец, до момента в който литовските спедитори му плащали в пъти повече. „ Защо да се окайвам освен това състояние? Ако напусна компанията, към този момент няма да имам работна виза и ще би трябвало начаса да се върна в Украйна “, споделя той.
Шофьорите, които чакат пред логистичния център, гледат някак да си запълнят времето. Едни си варят кафе, други простират пране върху ламарините на камионите. Двама полски водачи се оплакват от изискванията и от отношението на работодателите. „ Третират ни като плебеи! Тук няма вода, няма душове, няма свестни тоалетни, “ ругае по-възрастният.
От „ Амазон “ настояват, че край логистичния център на водачите са обезпечени тоалетни и умивални - и ползват фотографии като доказателство. Полският водач обаче твърди, че не знае за такива санитарни възли. Той самият чакал тук към този момент пети ден, тъй като разтоварването на неговия ТИР непрестанно се отлагало. Сочи към кабинките на химическите тоалетни край входа и задава риторичен въпрос: „ Знаете ли по какъв начин наподобяват тези три тоалетни, когато на ден ги употребяват по 100 души? “.
*Имената на водачите са изменени от редакцията
Източник:
„ С четири очи очаквам да се прибера у дома, тъй като щерка ми е абитуриентка, “ споделя бащата на две деца. Абитуриентските празненства желаят пари и таман затова Никита върти кормилото по европейските автомагистрали. Иначе той е заварчик, само че не може да си откри работа в родината.
По 60 евро дневно, само че това би трябвало да покрива и персоналните разноски
Доволен е от заплащането: 60 евро дневно, които би трябвало да покриват и разноските му. Според европейската правила обаче, тези пари просто са доста малко. Никита и хиляди други тираджии като него работят основно на територията на Германия и на други страни от Европейски Съюз, т.е. - би трябвало да получават най-малко минималната отплата, избрана от закона. Плюс пари за другите разноски и за преспиване. „ Знаем, че би трябвало да ни заплащат повече, само че никой от нас не получава тези пари “, изяснява Никита.
Разговаряме с Никита на огромен паркинг в Германия, близо до границата с Нидерландия. Тук концернът „ Амазон “ е паркирал голям брой ремаркета, с които източноевропейски спедиторски компании и техните водачи (един от които е точно Никита) доставят артикули из цяла Европа. На паркинга водачите са си организирали нещо като бивак за през почивните дни. Между тировете са конфигурирали туристически столове и маси, покрити с храна.
Почти всички са от Беларус или Украйна. Истински тоалетни или умивални в близост не се виждат, има единствено няколко химически тоалетни. Спедиторската компания не им заплаща за преспиване в хотел и хората би трябвало да нощуват по камионите.
Сред нас е и немският синдикалист Михаел Вал от мрежата „ Справедлива подвижност “, която се пробва да оказва помощ на водачите от Централна и Източна Европа. Михаел приказва полски, само че е довел и преводачки от украински, български и румънски. За водачите има и осведомителни листовки на няколко езика. Михаел Вал и неговите колежки изясняват на водачите най-същественото: не е значимо каква компания ги е наела, значимото е къде се трудят и по кои направления карат.
" Те просто нямат различен избор "
Мнозина от водачите обаче клатят скептично глава. Спедиторите в никакъв случай нямало да се съгласят на такива условия, без значение какво написа в законите. Мъжете се опасяват да не си изгубят работата. „ Те просто нямат различен избор. Или би трябвало да се върнат в Украйна или Беларус, където има война и митинги, или пък да въртят кормилото в Германия и да получават от източноевропейските си работодатели възнаграждение под минималното. “
Тъкмо източноевропейските спедитори преобладават картината в Германия. Според някои оценки, на територията на Европейски Съюз те държат към 40 % от бизнеса. Статистическите данни за закупените винетки в Германия демонстрират, че 33% от камионите по немските пътища са регистрирани в Източна Европа.
Източноевропейските спедитори транспортират стоките доста по-евтино, в сравнение с немските. „ Тъкмо заради това немските транспортни компании съвсем напълно се отдръпнаха от интернационалните превози “, изяснява Вал. И прибавя, че от това печелят най-много колоси в онлайн-търговията като „ Амазон “.
Според Вал, по този начин е зародила цяла „ система на проведена безнаказаност “. Той твърди, че огромните концерни се възползват от преференциалните предложения на източноевропейските спедитори, които пък от своя страна се възползват от безизходицата на водачите и ги наемат по ниски цени. Редакцията на WDR се обърна с тези въпроси към концерна „ Амазон “. В отговора се споделя, че спедиторите, работещи за „ Амазон “, са длъжни да се придържат към настоящите закони и към специфичния „ Кодекс за държание “, който ги задължава да обезпечават на водачите „ заслужено възнаграждение, обществени осигуровки и обикновено работно време “. В отговора не написа обаче по какъв начин „ Амазон “ следи за осъществяването на тези сделки.
Разговаряме с водача Иван* пред един от логистичните центрове на „ Амазон “, където са се наредили доста чакащи камиони. 52-годишният украинец чака към този момент от два дни. Чакането си е част от работата, усмихва се Иван.
" Третират ни като плебеи "
За да работят за компании от Литва, Полша или България, украинците имат потребност от работна виза. А тази виза пък зависи от съществуването на контракт със съответната спедиторска компания. Иван споделя, че в Украйна изкарвал към 140 евро на месец, до момента в който литовските спедитори му плащали в пъти повече. „ Защо да се окайвам освен това състояние? Ако напусна компанията, към този момент няма да имам работна виза и ще би трябвало начаса да се върна в Украйна “, споделя той.
Шофьорите, които чакат пред логистичния център, гледат някак да си запълнят времето. Едни си варят кафе, други простират пране върху ламарините на камионите. Двама полски водачи се оплакват от изискванията и от отношението на работодателите. „ Третират ни като плебеи! Тук няма вода, няма душове, няма свестни тоалетни, “ ругае по-възрастният.
От „ Амазон “ настояват, че край логистичния център на водачите са обезпечени тоалетни и умивални - и ползват фотографии като доказателство. Полският водач обаче твърди, че не знае за такива санитарни възли. Той самият чакал тук към този момент пети ден, тъй като разтоварването на неговия ТИР непрестанно се отлагало. Сочи към кабинките на химическите тоалетни край входа и задава риторичен въпрос: „ Знаете ли по какъв начин наподобяват тези три тоалетни, когато на ден ги употребяват по 100 души? “.
*Имената на водачите са изменени от редакцията
Източник:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ