Никита Хорбан стои със скръстени крака на старо стоманено болнично

Никита Хорбан стои със скръстени крайници на остаряло стоманено болнично легло, прокарвайки пръсти по плоската част на превръзката, където някога са били пръстите на краката му.

Той към момента носи облеклата, с които руснаците са го изпратили вкъщи (Украйна) – камуфлажнозелена тениска и спортен екип. Изглежда бледен и дръглив.

„ Отслабнах доста “, споделя Никита, вторачил взор към земята. Не наподобявам добре, прибавя той, след което смени позицията, която беше заел на леглото.

Минали са към две седмици, откогато може да се изправя, и би трябвало непрекъснато да движи краката си, с цел да не изпитва болежка. Слънчев пролетен ден е в южния украински град Запорожие, само че руснаците не престават да бомбардират региона. Затова и прозорците на болничното заведение са затъмнени, а въздухът в отделението - парещ и застоял.

Никита е върнат в родната си Украйна единствено преди дни, като част от замяна на военнопленници. Докаран в болничното заведение дружно с още един мъж. „ Той нямаше шанс като мен “, споделя Никита.

28-годишният Сергей Василиха е върнат с два ампутирани крайници.

Двамата прекарали три мрачни седмици в затвор в Русия.

Размяната на военнопленници била контрактувана от вицепремиера на Украйна Ирина Верещук, която удостовери, че Никита е бил върнат от Русия. „ В тази замяна имаше тежко ранени хора – с ампутирани крака, сепсис, други тежки пострадвания “, сподели Верещук пред Би Би Си. 

Имаха ясни белези от изтезания. Историите, които описаха, са ужасяващи, добави тя.

Изпитанията за Никита стартират при започване на март. Тогава съветската войска нахлува в Андреевска, малко градче западно от Киев. Никита, лаборант в киевска болница, се криел в студено, влажно мазе под градината с татко си Саша, съпругите им и петгодишния наследник на Никита. Саша е вторият татко на Никита. Но те от дълго време се назовават татко и наследник.

Руснаците обикаляли от къща на къща. Извели двамата мъже от мазето и почнали да ги постановат, споделя Никита. „ Имаше пукотевица, убиваха хора, беше ужасяващо “.

Отвели двамата мъже в нещо като поле, завързали очите им и ги притиснали с оръжие. Там те били изтезавани. Никита има белег на кокалчето. Според него той е породен от това, че руснаците са стегнали гаечен ключ към глезена му, след което са го завъртели, до момента в който кожата се раздра. Чувал другите към себе си, само че не знаел какъв брой и кои са те.

„ Всичко, за което си мислех, беше къде е татко ми? Ами в случай че не го видя повече? “, споделя Никита.

Руснаците взели обувките им, напълнили ги с вода, след което им ги поставили още веднъж. После пандизчиите били принудени да лежат с лице към земята в мразовитото поле. „ Лежахме три или четири нощи под дъжда, като измръзвахме от ден на ден и повече “, споделя той.

Когато спрял да чува руснаците в близост, Никита прошепнал: „ Тате, тук ли си? “. И гласът на Саша се чул отнякъде. Били дружно и от този миг си говорили, когато било безвредно.

Краката на Никита били обхванати от студа. Скоро спрял да ги усеща.

Над тях летели и снаряди. „ Дълго време лежахме по този начин на земята, прощавайки се с живота си още веднъж и още веднъж “, споделя Никита.

След време те били изведени от полето и натоварени на камиони. Никита се опитвал да разбере какъв брой време е минало, само че очите му още били завързани. Не след дълго били смесени със друга група пандизчии.

„ Гладът настъпваше - откогато ни бяха взели, получихме единствено парче самун, купа каша и бисквита “, споделя Никита.

Били трансферирани на хеликоптери, а по-късно на аероплан. Никита споделя, че е усетил по какъв начин самолетът форсира по пистата и излетява. Предполага, че е бил с още десетима пандизчии.

„ Добре ли си? “, пита той, след което получил отговор от татковци си Саша, че е добре.

В един миг самолетът минал в съветското въздушно пространство и кацнал. Двамата били откарани в лагер за военнопленници. Там им свалили и превръзките на очите. След като се видели, двамата мъже се прегърнали. Руснаците били употребявали гаечния ключ и върху кокалчето на Саша, споделя Никита. По-лошото било, че единият му пръст бил съвсем откъснат. Саша бил откаран в полева болница.

Без превръзка на очите си Никита най-сетне видял краката си – пръстите му били почернели. Поискал здравна помощ, защото знаел, че е получил тежко измръзване. В полевата болница превързали краката му, само че до такава степен. След пет дни в лагера военнопленниците били откарани с камион в Следствения арест номер 1 – затвор в съветския град Курск.

Там те били преоблечени в униформи и подстригани, след което натъпкани в килия с още десет души.

Никита споделя, че не усещал краката си: „ Първата нощ осъзнах, че въобще не мога да усетя, нито да управлявам краката си. И те бяха почнали да миришат извънредно. "

Някои от другите били в същото състояние. Някои даже изгубили крайниците си.

Грижите в пандиза бяха минимални - антибиотик и промяна на превръзка един път на всеки три дни. Никита твърди, че лекарят в пандиза му споделил: „ Тук имаме добра медицина и лекуване, само че не е за теб “.

Той описа, че са ги карали да пеят и съветски патриотични песни, както и химна. Били изпитвани по няколко пъти дневно и в случай че не ги знаели, ги биели. След това са били принудени да подпишат документи, в които да заявяват, че са лекувани и хранени добре и не са засегнати. От документите научават къде се намират, защото на листовете е подложен щемпел „ Курск следствен арест 1 “.

След три седмици в пандиза положението на краката на Никита се утежнява фрапантно и е изместен в болница с още двама. Хирург му споделил, че ще му ампутират всички пръсти на краката. „ Те бяха в толкоз неприятно положение тогава, че по време на прегледа единият ми пръст просто падна. "

Прекарва седмица в болничното заведение след интервенцията преди чиновник там да му каже, че той и няколко други тежко ранени мъже ще бъдат изпратени у дома.

Верещук споделя пред Би Би Си, че руснаците се пробвали да разменят цивилни пленници за съветски военнопленници. Затова залавяли цивилни. Знаем, че там има повече от хиляда заложници – в това число съвсем 500 дами. Знаем, че те са в затвори и следствени арести в Курск, в Брянск, в Рязан, в Ростов, споделя още тя.

Никита по този начин и не бил върнат в пандиза в Курск, където за последно видял Саша. От болничното заведение той е качен още веднъж в товарен аероплан, този път за Симферопол в Крим.

Тежко ранените пленници били натоварени в каросериите на празни камиони. Пътуването до мястото на размяната траяло около пет часа. Там руснаците оставили носилките с ранените на пътя, откъдето да си ги приберат украинците.

Никита не вярвал, че е в Украйна досега, в който един от боец го погледнал в очите и му споделил: „ Добре пристигнал назад, приятелю “.

„ Бях сломен. Не знаех дали фамилията ми е живо, нито какво се е случило в Украйна през последния месец ", споделя мъжът.

Дал номера на брачната половинка си на украински чиновник: „ Просто чаках звука за набиране, с цел да знам най-малко, че телефонът й е включен. След това стартира да набира и тя отхвърли позвъняването и аз знаех, че е жива “.

При втори опит да й се обади тя подвига телефона. Казва му, че дружно с техния наследник са добре и са в Белгия. „ Пет минути просто плакахме по телефона. Опитахме се да си поговорим, само че не успяхме. По бузите ми се стичаха сълзи. Каза " здравей " и не можах да си поема мирис “.

Никита е откаран в болничното заведение в Запорожие. Там той пробва да се реалокира в киевската болница, където е работил. Само преди дни здравна сестра му оповестява, че ще бъде откаран.

След дълго пътешестване с кола за спешна помощ из цялата страна Никита е докаран до киевската болница, където е работил.

„ За нас значи всичко да го върнем “, сподели хирургът Юрий Шиленко. " Той ще би трябвало да се научи още веднъж да върви, само че ние ще създадем всичко за него. "

Никита обува чифт чехли, с цел да покаже напредъка си, като съумява да направи няколко крачки. Разказва, че мислел единствено за едно: „ Отивам при жена си и сина си “.