Ники Априлов помля БНТ: Децата не са държавен интерес“, занимават

Ники Априлов помля Българска национална телевизия: Децата не са държавен „ интерес “, занимават се с нелепости! Легендарният водещ на паметното детско предаване за гении „ Като лъвовете “ сподели ужасяваща, само че безусловно достоверна истина. А тя е, че страната към този момент няма „ интерес “ от възпитанието на децата, явно подхлъзнала се от битката за рейтинг и лесносмилаема посредствена стратегия. Доказателството съгласно него е, че за разлика от другите публични малките екрани, в българската към този момент даже няма детска редакция, което е показателно.

Ето какво още сподели водещият на предаването, което събираше пред екраните през 90-те години и в годините след 2000 година стотици хиляди фенове.

Наричат Ники Априлов откривателя на надарени деца, тъй като е посветил съвсем целия си живот да развива и образова дребните гении. Самият той приключва НАТФИЗ при проф. Елка Михайлова, по-късно работи в Сливенския спектакъл и последователно се отдава на режисурата и на работата с деца. Априлов е създател и водещ на „ Като лъвовете “, което през днешния ден възражда под формата на конкурс за дребни гении.

– Господин Априлов, организирате особено издание на „ Като лъвовете “ във Варна. Как ще протече състезанието?
– Организираме конкурс за пеещи деца. От много дълго време премислям и в този момент го вършим дружно с приятелите ми от First Class Show. Когато разгласих новината, доста хора помислиха, че предаването се връща на екран, само че няма такова нещо. Нито една телевизия в България няма авторско детско предаване. От деца не се интересува никой, което никак не е добре.

– Кога е крайният период за записване?
– За момента е до края на август, само че по всяка възможност ще го удължим още малко. Има уебсайт, в който в детайли всичко е разказано. Децата ще бъдат разпределени в три възрастови групи – най-мънички, междинни и по-големи, към този момент младежи. Ще извършват песни, като държим на българския език. Ще има класиране и финален концерт на лауреатите. В журито ще бъдем с Етиен Леви, евентуално ще поканя Георги Дюлгеров – млад реализатор, също почнал своята кариера от нашето предаване, и Милица Божинова от „ Тоника “. Подготвили сме и награди – ваучери за екскурзии, фитнес зали, визити на театри, опера и музикални събития. Ще има дарове и от фешън марки.

– Водили ли сте въпреки всичко диалози да се върне „ Като лъвовете “?
– Не, тъй като няма смисъл. Възпитанието на децата не е част от ползите на държавната политика. Какви диалози да повеждам, като Българска национална телевизия към този момент няма детска редакция!? Занимават се с едно и също, с нелепости. Докато в чужбина си следват традициите. В Италия има едно предаване – Bravo bravissimo, за надарени деца. Върви по телевизия Rai и водещият е към този момент на 80 години, само че е легенда. Навремето те идваха в България да сортират деца. Правихме концерт в Зала 1 на НДК и пристигнаха, с цел да изберат гении, които да покажат в Италия.

– Предлагали ли са ви други излъчвания?
– Не, за мене никой не се е сещал. Работя като режисьор най-вече, само че към този момент съм пенсионер и виждам повече да почивам и да се веселя на това, което съм направил. Много съм благополучен с моите ученици! Радват ме непрестанно от сцената, от екрана. Наскоро се срещнах със международното сопрано Соня Йончева, която познавам от 12-годишна. Като дребна водеше своя брат Марин Йончев, който в този момент е тенор, също със международна кариера. Участваше доста в нашето предаване и Соня го водеше, насърчаваше го. Винаги бяха двамата за ръчичка. Сега се видяхме с нея във Варна, тя извърши превъзходно „ Мадам Бътерфлай “, подари ми книга с подпис. Беше доста прочувствено!

– В обществените мрежи имаше фотоси от едно посещение на Лили Иванова в предаването. Кои за вас са най-скъпите моменти?
– Лили два пъти гостува. Единият път беше, когато правихме предаването на лед в Зимния замък на спорта. Всички български реализатори гостуваха в предаването. Но единствено Емил Димитров, единствен той, се обаждаше в нашата редакция да благодари, когато децата пееха негова ария.

– Направихте театър в негова памет.
– Да, и дръзвам да настоявам, че той се хареса доста, защото описвам най-различни неща от живота му, които хората не знаят – за фамилията му, първите стъпки, тежките последни години, любовите, прочувствените увлечения. Много забавен миг е битката за неговите песни. Водил е борба за всяка, тъй като не са били пускани на екран или по радиото. Емил е минавал за западно насочен човек и са намирали какви ли не аргументи да му попречат. Затова споделя, че негов съдник и барометър за качество е публиката. Ако тя хареса дадена ария, той я пее по концерти.

– А вие съобразявахте ли се с особеностите на тези времена?
– Зодия Овен съм – не съм нагъл, само че съм доста твърдоглав и внимателен. Ако някой, от който нуждая се, не ми вдигне два пъти телефона, трети път не звъня. Отминавам и не се изяснявам. В малкия екран доста ми завиждаха. Имал съм доста спънки, само че ги преодолявах в името на работата. Мой лозунг е фраза от книгата на Блага Димитрова „ Пътуване към себе си “ – „ Единственият път към светлината е през облаците “. За да стигнеш до светлина, би трябвало да минеш през облаците. А те са метафора на пречките, завистта, интригите, желанието да те отстранят и да сложат някой различен.

– Значи е имало опит да ви махнат?
– Оо, махаха ни през две години. Но имаше естествени хора в малкия екран, които упорстваха, че си гледаме добре работата, че предаването се харесва, има доста висок рейтинг. Но за жалост, пристигна Уляна Пръмова. Тя е индивидът, който махна „ Като лъвовете “, както и „ Хит минус едно “… А предаването беше скъпо, тъй като поощряваше гения и му даваше сцена. Толкова доста деца получиха своя късмет. Една от възпитаничките ми през днешния ден е изпълнителен шеф на огромна банка. Георги Тошев, Явор Гърдев, Мариан Бачев, Васил Василев-Зуека… Много са моите ученици. Васко беше при мен още в детската театрална студия, която направих в Сливенския спектакъл, като млад артист през 1979–80 година.

– Имахте ли нюх за някои, че в действителност ще съумеят?
– Имал съм нюх за всеки от тях, че има заложба, че Бог го е докоснал по челото. Но да станеш огромно име и изкуството да се трансформира в твоя житейска орис, зависи от самия теб. Бог те е докоснал, само че геният би трябвало да се развива. Нужни са непримиримост, труд, ограничения.

– Чувате ли се постоянно?
– Да. За моя празник през април ми бяха подготвили изненада, бяха записали видео с доста хвалебствени думи. Аз съм техният първи преподавател. Добър или неприятен, обичан или не чак толкоз, съм първият. А той постоянно оставя диря.

– Строг ли бяхте?
– Да, бях доста непоколебим, и в този момент съм непоколебим. Защото нашата работа изисква дисциплинираност. Още повече че малкия екран, театърът, киното са групови изкуства. Не си самичък, към теб има ужасно доста хора и сътрудници. Затова учех децата на две неща – дисциплинираност и усет.

– На вас какво ви донесе работата с дребните?
– Усещането, че съм млад макар моите 2х35 години. Покрай тях съм се вдетинил. Научих се да не се взимам на съществено. Да не се считам за някаква велика звезда. Харесвам естествените хора. И ще се върна към Соня Йончева – гледах онази вечер какъв брой доста я обичат сътрудниците. Тя е усмихната, лъчезарна, на всеки ще обърне внимание. Точно на такава близост и непринуденост ме научиха децата. И в този момент не преставам да образовам деца. Вече 16 години работя в Италианския колеж в София и преподавам актьорско майсторство.

– Има ли разлика сред децата от другите генерации?
– Огромна разлика има! Днешните деца не са добре възпитани, не са по този начин виновни. Не можеш да им се скараш. Сега родители се намесват доста в педагогическите ни подходи. Тогава имаше разнообразни организации, ред и дисциплинираност. Сега ги няма.

– Освен работата с деца какво ново ви следва? Ще има ли още дати за спектакъла за Емил Димитров?
– Да, несъмнено ще има, само че занапред не мога да кажа по кое време. Това е съкровен театър и хората доста плачат на него. Не е просто някакво хилене. Уви, тези евтини комедийки убиха доста от същинското изкуство. Цяла България е залята от такива. Ако тръгнете на турне с „ Ромео и Жулиета “, надали ще напълните залите. Сега всичко е хи-хи и лафове. Всичко е леко! И това мъже да се обличат в женски рокли с бюстове… Този вид смях го нямаше едно време. Дори Парцалев, за който е известно, че беше гей, не го е правил. Не ми харесва това нещо, тъй като то възпитава неприятен усет.

– Критикувате ли ваши възпитаници?
– Много пъти. Това ми основава спорове, тъй като никой не обича рецензията. Навремето и мен ме подлагаха на критика, само че моите врагове постоянно се оказваха прави в своите забележки. Съобразявал съм с тях и съм правил корекции в работата ми. А в този момент, в случай че за някого кажеш две думи, ти му ставаш автоматизирано зложелател. Голям поддръжник съм на хубавото българско слово и неотдавна в „ Нощен небосвод “ ми пуснаха фрагмент от „ Ромео и Жулиета “ с Апостол Карамитев и Маргарита Дупаринова. Не мога да ви опиша каква симфония от звуци на родния български език! Докато през днешния ден един режисьор в Пловдивския спектакъл прави „ Ромео и Жулиета “ с кожени дрехи, мечове, с експанзия, крещене… Да станело по-съвременно. Ама то е класика и по тази причина е постоянно!
Това, което най-вече подлагам на критика, е, че актьорите играят с микрофони. И то на сцената на Народния спектакъл, където са играли актьори като Стефан Гецов, Виолета Бахчеванова, Ирина Тасева, Маргарита Дупаринова… Акълът ми не го побира!
Сега няма и театрална рецензия и всеки прави каквото си желае. Юлиан Вучков беше мой добър другар и доста ме е съветвал. Той беше огромен ценител на театъра.
Вероятно тези, които прочетат това изявление, ще ме нарекат демодиран човек, само че би трябвало да имаме почитание.

Източник: bgart.bg