Защо спрях да се бръсна и какво научих от това
Ние имаме вяра, че имаме какво да научим Edna от друга - разговорът е инструмент, който крепи цялото ни общество от хилядолетия. По този мотив, през днешния ден даваме подиума на наша читателка, която желае да показа за нейния опит с обезкосмяването или както тя го назовава "обезлесяването ". Благодарим ти, Мая!
Всяко момиче пази загатна, в който за първи път си купува самобръсначка от магазинчето някъде надълбоко в съзнанието си. Обикновено е сред 4-ти и 6-ти клас откакто някой съученик или съученичка разяснява, че може би ти е време да се обръснеш. За някои това са мустачките доста преди този момент, несъмнено. Подмятания постоянно има за щяло и нещяло до момента в който всяка от нас се пробва да разбере по какъв начин работи разрастващото ѝ се тяло.
iStock
Имах приятелки, които доста преди да им поникне първото косъмче си вършиха кола маска „ за всеки случай “. Не мисля, че имаше огромен резултат върху мъхчетата на подмишниците им, само че разбирах изцяло за какво го вършат. Защото от доста дребни разбираме, че космите върху женското тяло са неприемливи и би трябвало непременно да ги предотвратим, премахнем, епилираме, стопим, изгорим.
Аз не бях неподатлива на натиска, в противен случай. Майка ми отхвърляше по всевъзможен метод да ме заведе на козметик и ми споделяше „ Малка си още. Цял живот ще се скубеш, не бързай “ само че аз пък нямах никакво предпочитание да я чувам и взех нещата в лични ръце. Разбира се, нещата не свършиха добре и се изпарих няколко пъти с горещата примес, която стоплих в микровълновата (грешка номер едно). Разделих се и с половин вежда.
Методите ми последователно се усъвършенстваха и в следствие започнах и да навестявам експерти. Докато един ден се разсъниха със зараждащи се горички там, където съм привикнала да има оголени степи.
Мисля, че доста дами започнахме леко да подценяваме тази част от ритуала ни по хубост, когато се озовахме в пандемична конюнктура. Чували сте го и преди, когато наближава зимния сезон, само че този път имахме опция за много по-дълга отмора.
iStock
И към този момент не виждам причина да се връщам към живота преди този момент. Осъзнах, че в никакъв случай не съм била обезпокоена от естествените процеси под кожата ми, а по скоро от погледите на хората. Понякога в главата ми към момента някой ми подшушва „ Ей, време ти е да се обръснеш “. Но се научих да приглушавам този глас. Вместо това си мисля за парите, времето и болката, която си икономисвам.
Същевременно, тялото ми е по-мое от всеки път. Противно на упованията, замирисвам по-добре и ми е доста по-удобно по този начин. Също виждам, че никой до момента не е забелязал, а не се разхождам единствено с дълги ръкави. Научих, че множеството хора са израснали задоволително, с цел да не се бъркат в живота и изборите на другите.
Приятелят ми няма нищо срещу смяната. Дори му лиши повече от месец изобщо да я забележи (знаете по какъв начин е). А и не мисля, че той би имал правото да ми прави забележки, щом космите му на гърдите се подават под ризата.
iStock
Е, това е късият вид на историята ми за „ битката с гората “. Но тя си е единствено моя и има доста други от тази страна, пък и доста от по-гладката страна. В последна сметка, всички ние сме сестри по орис и поддържам избора на всяка една от вас.
Всяко момиче пази загатна, в който за първи път си купува самобръсначка от магазинчето някъде надълбоко в съзнанието си. Обикновено е сред 4-ти и 6-ти клас откакто някой съученик или съученичка разяснява, че може би ти е време да се обръснеш. За някои това са мустачките доста преди този момент, несъмнено. Подмятания постоянно има за щяло и нещяло до момента в който всяка от нас се пробва да разбере по какъв начин работи разрастващото ѝ се тяло.
iStock Имах приятелки, които доста преди да им поникне първото косъмче си вършиха кола маска „ за всеки случай “. Не мисля, че имаше огромен резултат върху мъхчетата на подмишниците им, само че разбирах изцяло за какво го вършат. Защото от доста дребни разбираме, че космите върху женското тяло са неприемливи и би трябвало непременно да ги предотвратим, премахнем, епилираме, стопим, изгорим.
Аз не бях неподатлива на натиска, в противен случай. Майка ми отхвърляше по всевъзможен метод да ме заведе на козметик и ми споделяше „ Малка си още. Цял живот ще се скубеш, не бързай “ само че аз пък нямах никакво предпочитание да я чувам и взех нещата в лични ръце. Разбира се, нещата не свършиха добре и се изпарих няколко пъти с горещата примес, която стоплих в микровълновата (грешка номер едно). Разделих се и с половин вежда.
Методите ми последователно се усъвършенстваха и в следствие започнах и да навестявам експерти. Докато един ден се разсъниха със зараждащи се горички там, където съм привикнала да има оголени степи.
Мисля, че доста дами започнахме леко да подценяваме тази част от ритуала ни по хубост, когато се озовахме в пандемична конюнктура. Чували сте го и преди, когато наближава зимния сезон, само че този път имахме опция за много по-дълга отмора.
iStock И към този момент не виждам причина да се връщам към живота преди този момент. Осъзнах, че в никакъв случай не съм била обезпокоена от естествените процеси под кожата ми, а по скоро от погледите на хората. Понякога в главата ми към момента някой ми подшушва „ Ей, време ти е да се обръснеш “. Но се научих да приглушавам този глас. Вместо това си мисля за парите, времето и болката, която си икономисвам.
Същевременно, тялото ми е по-мое от всеки път. Противно на упованията, замирисвам по-добре и ми е доста по-удобно по този начин. Също виждам, че никой до момента не е забелязал, а не се разхождам единствено с дълги ръкави. Научих, че множеството хора са израснали задоволително, с цел да не се бъркат в живота и изборите на другите.
Приятелят ми няма нищо срещу смяната. Дори му лиши повече от месец изобщо да я забележи (знаете по какъв начин е). А и не мисля, че той би имал правото да ми прави забележки, щом космите му на гърдите се подават под ризата.
iStock Е, това е късият вид на историята ми за „ битката с гората “. Но тя си е единствено моя и има доста други от тази страна, пък и доста от по-гладката страна. В последна сметка, всички ние сме сестри по орис и поддържам избора на всяка една от вас.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ