Александър Дугин: СВО* в контекста на теориите на международните отношения
Ние би трябвало да разбираме какво се случва с нас и към нас. Здравият разсъдък не е задоволителен за това, би трябвало да има методология. Нека да разгледаме СВО/Специалната военна операция/ в подтекста на такава дисциплинираност като Международните връзки (МО).
Има две съществени школи в интернационалните връзки - натурализъм в МО и демократизъм в МО. Ще приказваме за тях, макар че има и други, само че тези двете са главните. Ако не сте осведомени с тези теории, не се опитвайте да отгатнете какво се има поради тук под " натурализъм " и " демократизъм ", смисъла на термините следва от подтекста.
И по този начин, реализмът в МО се построява на основата на признаването на абсолютния суверенитет на националната страна. Това подхожда на вестфалската система на интернационалните връзки, която се развива в Европа вследствие на 30-годишната война, приключила през 1648 година От този миг нататък правилото на суверенитета остава преобладаващ в системата на интернационалното право.
Реалистите в МО са тези, които вършат най-радикалните изводи от правилото на суверенитета и имат вяра, че суверенните национални страни постоянно ще съществуват. Това се оправдава от разбирането на реалистите за самата същина на индивида: те са уверени, че човек в естественото положение е податлив към безпорядък и принуждение над по-слабите и с цел да се предотврати това, е нужна страната.
В същото време не би трябвало да има инстанция по-висока от страната, която лимитира суверенитета.Следователно панорамата на интернационалната политика се състои от непрекъснато изменящ се баланс на силите сред суверенните страни. Силните нападат слабите, само че слабите постоянно могат да се извърнат към по-силния за помощ. Така се основават съюзи и обединения, пактове и съюзи. Всяка суверенна страна пази своите национални ползи въз основа на студени рационални сметки.
Принципът на суверенитета прави войните сред страните изцяло вероятни (никой не може да забрани „ от горната страна “ на някой да води война, защото няма нищо по-висше от страната ). Но в това време мирът е вероятен и в случай че е от изгода за страните или е невероятно да се реализира категоричен резултат посредством воденето на война.
Така виждат света реалистите. На Запад тази школа постоянно е била много мощна и даже е надделявала. В Съединените щати през днешния ден той остава много авторитетна: към половината от всички американски политици и специалисти в Министерството на защитата се придържат към този метод. По време на президентството на Тръмп този метод доминираше. Повечето републиканци (с изключение на неоконите) и някои демократи клонят към него.
Сега помислете за либерализма в МО. Тук концепцията е напълно друга. Историята се преглежда като непрекъснат обществен напредък . Държавата е единствено стадий по пътя на напредъка и рано или късно е обречена да почине. Тъй като суверенитетът е изпълнен с допустима война, ние би трябвало да се стремим да го преодолеем и да създадем наднационални структури, които първо да го лимитират, а по-късно да го анулират изцяло.
Либералите в МО са уверени, че е належащо да се сътвори Световно държавно управление и да се сплоти човечеството под управлението на най-„ прогресивните” сили – т.е. самите либерали. За либералите в МО човешката природа не е константа (както е за реалистите), тя може и би трябвало да бъде изменена. За това се употребяват обучение, подстрекателство, медии, агитация на демократични полезности и други форми на надзор върху съзнанието.
Човечеството би трябвало да бъде превърнато напълно в демократично , а всичко нелиберално би трябвало да бъде изтребено и неразрешено.Това са " враговете на отвореното общество ", " нелибералите ". След унищожаването на „ нелибералите “ ще пристигна световен мир - и никой няма да се бие с никого.
Междувременно войната е нужна, само че единствено против „ нелибералите “, които „ пречат на напредъка “, слагат под подозрение силата на демократичните световни елити и затова въобще не са „ хора “, което значи, че можете да вършиме каквото желаете с тях - до цялостно заличаване (включително посредством изкуствени пандемии и потребление на биологични оръжия).
В близко бъдеще, от позиция на тази идея, страните ще бъдат отстранени и всички хора ще се смесват между тях, създавайки планетарно гражданско общество. един свят. Това се назовава " глобализъм ". Глобализмът е теорията и практиката на либерализма в МО.
Новата версия на либерализма има допълнение: Изкуственият разсъдък ще управлява човечеството, хората първо ще станат асексуални, а по-късно „ безсмъртни “, ще живеят във киберпространството, а съзнанието и паметта им ще се съхраняват на облачни сървъри. Ще бъдат основани нови генерации ин витро или даже 3D отпечатани.
Всичко това е отразено в плана на създателя на форума в Давос Клаус Шваб „ Великото нулиране”.
Либералите съставляват другата половина на политиците и специалистите по интернационалните връзки на Запад. Тяхното въздействие последователно нараства и от време на време надминава реалистите в МО. Сегашната администрация на Байдън и болшинството от Демократическата партия на Съединени американски щати са либерали в МО. Също по този начин либералите в МО преобладават в Европейския съюз, а самият Европейски съюз е реализацията на подобен план - построяването на наднационална конструкция.
Либералите в МО бяха тези, които замислиха и сътвориха Обществото на народите, а по-късно и Организация на обединените нации. Трибуналът в Хага, Европейският съд по правата на индивида, както и МВФ, Световната банка, СЗО, Болонската просветителна система, дигитализацията и всички глобалистки планове и мрежи са дело на либералите в МО. Руските либерали са неразделна част от тази световна фракция, която има всички белези на тоталитарна.
Сега дано използван това пояснение към CBO. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Украйна се трансформира в инструмент както на либералите, по този начин и на реалистите в МО и тъкмо инструмент на Запада. Либералите в Министерството на защитата насърчаваха интеграцията на Украйна в световния свят, подкрепяха нейните желания за присъединение към Европейския съюз и НАТО (военното крило на глобализма).
Реалистите в МО желаеха да употребяват Украйна в своя изгода против Русия. Но за това беше належащо да се направи Украйна национална страна, което опонира на чисто демократичния дневен ред. Така се оформи синтезът сред либерализма и украинския нацизъм, против което се води СВО.
Нацизмът („ Десен сектор”, „ Азов” и други неразрешени в Русия структури) беше нужен за бързото изкуствено създаване на нация, суверенна страна. Интеграцията в Европейския съюз изискваше комично-пацифистки облик на играта (Зеленски). Общият знаменател беше НАТО. Така либералите и реалистите в Московска област стигнаха до русофобски консенсус в Украйна. Когато е належащо, те си затваряха очите за нацизма, когато е належащо, -за демократичните полезности и гей парадите.
Сега да се обърнем към Русия. В Русия, от началото на 90-те години, при Елцин, Чубайс и Гайдар, либерализмът стартира твърдо да господства в Международните връзки. Русия тогава, както през днешния ден Украйна, мечтаеше да стигне до Европа и да влезе в НАТО. Ако това изисква по-нататъшно раздробяване, либералите в Кремъл също бяха подготвени за това.
Но в един миг самият Елцин и неговият външен министър Евгений Примаков леко коригираха дневния ред: Елцин беше засегнат от сепаратизма в Чечения, Примаков развърна самолета си назад над Атлантическия океан по време на бомбардировките на НАТО над Югославия. Това бяха слаби признаци на натурализъм. Спомниха си и за суверенитета и националните ползи. Но нерешително, нестабилно .
Истинският натурализъм стартира с идването на Путин на власт . Той видя, че неговите прародители отслабват до краен лимит суверенитета, замесват се в глобализацията и вследствие на това страната се оказва под външно ръководство. Путин стартира да възвръща суверенитета.
На първо място, в самата Руска федерация - Втората чеченска акция, изключването от Конституцията на клаузите за суверенитета на републиките и така нататък След това той пристъпи към постсъветското пространство - събитията от август 2008 година в Южен Кавказ, както и в Крим и Донбас през 2014 година
В същото време е показателно, че в експертната общественост на международниците (СВОП, РСМД и др.) и в MГИМО линията на либерализма в МО продължи да господства изцяло. Никой не се интересува от реализма. Елитите останаха демократични – както тези, които намерено се опълчиха на Путин, и тези, които насилствено се съгласиха да му се подчинят.
СВО като мълния освети обстановката в МО. Зад Украйна стои съюз от либерали и частично реалисти в МО, т.е. силите на глобализма, които подвигнаха оръжие против Русия. Освен това за либералите в МО (а Байдън и неговата администрация (Блинкен и Ко), като и Клинтън и Обама преди него, принадлежат към тази школа), Русия е безспорен зложелател , защото е сериозна спънка за глобализацията, установяването на международно държавно управление и монополярен свят.
За американските реалисти (а реалистите в Европа са доста слаби и едва представени) Русия е съперник в контрола върху пространството на планетата. Като цяло те са враждебни, само че за тях поддръжката на Украйна против Русия не е въпрос на живот и гибел: базовите ползи на Съединените щати не са наранени от този спор. По някакъв метод можете да намерите общ език с тях. При либералите в МО обаче - не.
За либералите в МО, в противен случай, това е фундаментално. Дали ще бъде или не Световното държавно управление зависи от резултата от СВО. Победата на Русия ще значи основаването на пълностоен многополюсен свят, в който Русия (както и Китай, а в близко бъдеще и Индия) ще имат действителен и мощен суверенитет, а позициите на съюзените с демократичния Запад субекти, признаващи глобализацията и подготвени да се откажат от суверенитета си, внезапно ще отслабнат.
В умозаключение би трябвало да се каже, че либерализмът в МО претърпява промени, включва политиката на половете, осведомителните и хибридни войни, изкуствения разсъдък, постхуманизма. Но реализмът също се трансформира: потвърждавайки логиката на С. Хънтингтън (между другото, последовател на реализма в МО), който приказва „ за спора на цивилизациите “, главните играчи в този момент най-вече са не страни, а цивилизации, „ Големите пространства”. Така реализмът последователно минава в теорията на многополюсния свят, където полюсите към този момент не са национални страни, а континенти-държави, империи. Това ясно се вижда и в хода на СВО.
От позиция на другите теории на интернационалните връзки, СВО е в това време спор сред:
- еднополярност и многополярност,
- натурализъм и демократизъм в МО,
— неголяма еднаквост (изкуствен украински нацизъм) и огромна еднаквост (Евразийско приятелство на Русия),
- Сухопътните цивилизации ( Land Power ) против цивилизациите на морето (Sea Power ) в борбата за крайбрежната зона ( Rimland ), както утвърждава геополитиката.
— (пропадналата) национална страна ( несполучливата страна ) и възраждащата се империя.
Пред очите ни и с нашите ръце, с нашата кръв, в този момент - тъкмо в този момент - се основава една велика история на концепциите.
* Специална военна интервенция
Превод: Европейски Съюз
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Има две съществени школи в интернационалните връзки - натурализъм в МО и демократизъм в МО. Ще приказваме за тях, макар че има и други, само че тези двете са главните. Ако не сте осведомени с тези теории, не се опитвайте да отгатнете какво се има поради тук под " натурализъм " и " демократизъм ", смисъла на термините следва от подтекста.
И по този начин, реализмът в МО се построява на основата на признаването на абсолютния суверенитет на националната страна. Това подхожда на вестфалската система на интернационалните връзки, която се развива в Европа вследствие на 30-годишната война, приключила през 1648 година От този миг нататък правилото на суверенитета остава преобладаващ в системата на интернационалното право.
Реалистите в МО са тези, които вършат най-радикалните изводи от правилото на суверенитета и имат вяра, че суверенните национални страни постоянно ще съществуват. Това се оправдава от разбирането на реалистите за самата същина на индивида: те са уверени, че човек в естественото положение е податлив към безпорядък и принуждение над по-слабите и с цел да се предотврати това, е нужна страната.
В същото време не би трябвало да има инстанция по-висока от страната, която лимитира суверенитета.Следователно панорамата на интернационалната политика се състои от непрекъснато изменящ се баланс на силите сред суверенните страни. Силните нападат слабите, само че слабите постоянно могат да се извърнат към по-силния за помощ. Така се основават съюзи и обединения, пактове и съюзи. Всяка суверенна страна пази своите национални ползи въз основа на студени рационални сметки.
Принципът на суверенитета прави войните сред страните изцяло вероятни (никой не може да забрани „ от горната страна “ на някой да води война, защото няма нищо по-висше от страната ). Но в това време мирът е вероятен и в случай че е от изгода за страните или е невероятно да се реализира категоричен резултат посредством воденето на война.
Така виждат света реалистите. На Запад тази школа постоянно е била много мощна и даже е надделявала. В Съединените щати през днешния ден той остава много авторитетна: към половината от всички американски политици и специалисти в Министерството на защитата се придържат към този метод. По време на президентството на Тръмп този метод доминираше. Повечето републиканци (с изключение на неоконите) и някои демократи клонят към него.
Сега помислете за либерализма в МО. Тук концепцията е напълно друга. Историята се преглежда като непрекъснат обществен напредък . Държавата е единствено стадий по пътя на напредъка и рано или късно е обречена да почине. Тъй като суверенитетът е изпълнен с допустима война, ние би трябвало да се стремим да го преодолеем и да създадем наднационални структури, които първо да го лимитират, а по-късно да го анулират изцяло.
Либералите в МО са уверени, че е належащо да се сътвори Световно държавно управление и да се сплоти човечеството под управлението на най-„ прогресивните” сили – т.е. самите либерали. За либералите в МО човешката природа не е константа (както е за реалистите), тя може и би трябвало да бъде изменена. За това се употребяват обучение, подстрекателство, медии, агитация на демократични полезности и други форми на надзор върху съзнанието.
Човечеството би трябвало да бъде превърнато напълно в демократично , а всичко нелиберално би трябвало да бъде изтребено и неразрешено.Това са " враговете на отвореното общество ", " нелибералите ". След унищожаването на „ нелибералите “ ще пристигна световен мир - и никой няма да се бие с никого.
Междувременно войната е нужна, само че единствено против „ нелибералите “, които „ пречат на напредъка “, слагат под подозрение силата на демократичните световни елити и затова въобще не са „ хора “, което значи, че можете да вършиме каквото желаете с тях - до цялостно заличаване (включително посредством изкуствени пандемии и потребление на биологични оръжия).
В близко бъдеще, от позиция на тази идея, страните ще бъдат отстранени и всички хора ще се смесват между тях, създавайки планетарно гражданско общество. един свят. Това се назовава " глобализъм ". Глобализмът е теорията и практиката на либерализма в МО.
Новата версия на либерализма има допълнение: Изкуственият разсъдък ще управлява човечеството, хората първо ще станат асексуални, а по-късно „ безсмъртни “, ще живеят във киберпространството, а съзнанието и паметта им ще се съхраняват на облачни сървъри. Ще бъдат основани нови генерации ин витро или даже 3D отпечатани.
Всичко това е отразено в плана на създателя на форума в Давос Клаус Шваб „ Великото нулиране”.
Либералите съставляват другата половина на политиците и специалистите по интернационалните връзки на Запад. Тяхното въздействие последователно нараства и от време на време надминава реалистите в МО. Сегашната администрация на Байдън и болшинството от Демократическата партия на Съединени американски щати са либерали в МО. Също по този начин либералите в МО преобладават в Европейския съюз, а самият Европейски съюз е реализацията на подобен план - построяването на наднационална конструкция.
Либералите в МО бяха тези, които замислиха и сътвориха Обществото на народите, а по-късно и Организация на обединените нации. Трибуналът в Хага, Европейският съд по правата на индивида, както и МВФ, Световната банка, СЗО, Болонската просветителна система, дигитализацията и всички глобалистки планове и мрежи са дело на либералите в МО. Руските либерали са неразделна част от тази световна фракция, която има всички белези на тоталитарна.
Сега дано използван това пояснение към CBO. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Украйна се трансформира в инструмент както на либералите, по този начин и на реалистите в МО и тъкмо инструмент на Запада. Либералите в Министерството на защитата насърчаваха интеграцията на Украйна в световния свят, подкрепяха нейните желания за присъединение към Европейския съюз и НАТО (военното крило на глобализма).
Реалистите в МО желаеха да употребяват Украйна в своя изгода против Русия. Но за това беше належащо да се направи Украйна национална страна, което опонира на чисто демократичния дневен ред. Така се оформи синтезът сред либерализма и украинския нацизъм, против което се води СВО.
Нацизмът („ Десен сектор”, „ Азов” и други неразрешени в Русия структури) беше нужен за бързото изкуствено създаване на нация, суверенна страна. Интеграцията в Европейския съюз изискваше комично-пацифистки облик на играта (Зеленски). Общият знаменател беше НАТО. Така либералите и реалистите в Московска област стигнаха до русофобски консенсус в Украйна. Когато е належащо, те си затваряха очите за нацизма, когато е належащо, -за демократичните полезности и гей парадите.
Сега да се обърнем към Русия. В Русия, от началото на 90-те години, при Елцин, Чубайс и Гайдар, либерализмът стартира твърдо да господства в Международните връзки. Русия тогава, както през днешния ден Украйна, мечтаеше да стигне до Европа и да влезе в НАТО. Ако това изисква по-нататъшно раздробяване, либералите в Кремъл също бяха подготвени за това.
Но в един миг самият Елцин и неговият външен министър Евгений Примаков леко коригираха дневния ред: Елцин беше засегнат от сепаратизма в Чечения, Примаков развърна самолета си назад над Атлантическия океан по време на бомбардировките на НАТО над Югославия. Това бяха слаби признаци на натурализъм. Спомниха си и за суверенитета и националните ползи. Но нерешително, нестабилно .
Истинският натурализъм стартира с идването на Путин на власт . Той видя, че неговите прародители отслабват до краен лимит суверенитета, замесват се в глобализацията и вследствие на това страната се оказва под външно ръководство. Путин стартира да възвръща суверенитета.
На първо място, в самата Руска федерация - Втората чеченска акция, изключването от Конституцията на клаузите за суверенитета на републиките и така нататък След това той пристъпи към постсъветското пространство - събитията от август 2008 година в Южен Кавказ, както и в Крим и Донбас през 2014 година
В същото време е показателно, че в експертната общественост на международниците (СВОП, РСМД и др.) и в MГИМО линията на либерализма в МО продължи да господства изцяло. Никой не се интересува от реализма. Елитите останаха демократични – както тези, които намерено се опълчиха на Путин, и тези, които насилствено се съгласиха да му се подчинят.
СВО като мълния освети обстановката в МО. Зад Украйна стои съюз от либерали и частично реалисти в МО, т.е. силите на глобализма, които подвигнаха оръжие против Русия. Освен това за либералите в МО (а Байдън и неговата администрация (Блинкен и Ко), като и Клинтън и Обама преди него, принадлежат към тази школа), Русия е безспорен зложелател , защото е сериозна спънка за глобализацията, установяването на международно държавно управление и монополярен свят.
За американските реалисти (а реалистите в Европа са доста слаби и едва представени) Русия е съперник в контрола върху пространството на планетата. Като цяло те са враждебни, само че за тях поддръжката на Украйна против Русия не е въпрос на живот и гибел: базовите ползи на Съединените щати не са наранени от този спор. По някакъв метод можете да намерите общ език с тях. При либералите в МО обаче - не.
За либералите в МО, в противен случай, това е фундаментално. Дали ще бъде или не Световното държавно управление зависи от резултата от СВО. Победата на Русия ще значи основаването на пълностоен многополюсен свят, в който Русия (както и Китай, а в близко бъдеще и Индия) ще имат действителен и мощен суверенитет, а позициите на съюзените с демократичния Запад субекти, признаващи глобализацията и подготвени да се откажат от суверенитета си, внезапно ще отслабнат.
В умозаключение би трябвало да се каже, че либерализмът в МО претърпява промени, включва политиката на половете, осведомителните и хибридни войни, изкуствения разсъдък, постхуманизма. Но реализмът също се трансформира: потвърждавайки логиката на С. Хънтингтън (между другото, последовател на реализма в МО), който приказва „ за спора на цивилизациите “, главните играчи в този момент най-вече са не страни, а цивилизации, „ Големите пространства”. Така реализмът последователно минава в теорията на многополюсния свят, където полюсите към този момент не са национални страни, а континенти-държави, империи. Това ясно се вижда и в хода на СВО.
От позиция на другите теории на интернационалните връзки, СВО е в това време спор сред:
- еднополярност и многополярност,
- натурализъм и демократизъм в МО,
— неголяма еднаквост (изкуствен украински нацизъм) и огромна еднаквост (Евразийско приятелство на Русия),
- Сухопътните цивилизации ( Land Power ) против цивилизациите на морето (Sea Power ) в борбата за крайбрежната зона ( Rimland ), както утвърждава геополитиката.
— (пропадналата) национална страна ( несполучливата страна ) и възраждащата се империя.
Пред очите ни и с нашите ръце, с нашата кръв, в този момент - тъкмо в този момент - се основава една велика история на концепциите.
* Специална военна интервенция
Превод: Европейски Съюз
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ