Технически България е в еврозоната. Въпросът е политически: къде искаме да бъдем |
" Ние механически сме в еврозоната. Политически към момента не сме там. Решението не е толкоз техническо. Нещата са въпрос на политика - къде се виждаш, какъв искаш да бъдеш и по какъв начин искаш да изглеждаш и да продължиш " - разяснява Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и някогашен зам.-министър на финансите. Двамата с различен някогашен зам. финансов министър - Георги Кадиев, влязоха в спор след снощния съдружен съвет по тематиката.
Според не е реалистично България да влезе в еврозоната на 1 януари 2024 година по две аргументи: инфлацията и неналичието на подготвеност на стопанската система ни. Той счита, че самото влизане в еврозоната допуска увеличение на инфлацията, с което Дацов изрично не се съгласи. Той е уверен, че в случай че има политическо единодушие, до 2024 година може да бъде свършена доста работа. За него проблемите също са два, само че не са посочените от сътрудника му.
Първият е посланието, което политиците насочат към обществото и сътрудниците на България в Европейски Съюз. Дацов ги дефинира като " стъпки напред-назад " и " ажиотаж, който не е позитивен от позиция на това, че не знаем какво вършим политически ". За него е било съответно диалог " за " и " срещу " еврозоната да се е водел преди 15 години, а не в този момент, тъй като още с присъединението си към Европейски Съюз България по контракт се е задължила да одобри еврото.
" Еднозначно това, което се случва като диалог на политическо равнище, изпраща неприятен сигнал, неверен сигнал първо към нашите сътрудници и отваря тематиката за дъвкане. Никой не споделя, че няма опасности, само че на политическо равнище тези опасности от дълго време би трябвало да са прочетени, осъзнати и да има изясненост какво се прави ", сподели той по-късно през днешния ден пред БНР.
Вторият е, че " не може с ограничения, които в огромната си част помпат бюджетни разноски или понижават налози и основават спомагателен недостиг, да твърдиш, че правиш антиинфлационна политика ". Повечето оповестени от държавното управление ограничения оказват напън върху инфлацията, а не са антиинфлационна политика и това е проблем ".
" Еврото допуска да има антиинфлационна политика. Политика, която е в интерес на българските жители и консуматори – противоположното на това, което едни хора приказват – че еврото ще донесе по-висока инфлация. ", сподели Дацов и прикани на управническо равнище да се прави разлика сред антиинфлационна политика и политика на подкрепяне.
За него изказванието, че от еврозоната бихме понесли повече негативи, в сравнение с позитивни неща, е плод на страхове. Например опасението, че влизането в еврозоната значи повече инфлация той оборва с думите, че закръглянето при превалутирането би добавило от 0.5% до 1% най-много. За различен мотив - че рецесия с външни задължения в страни членки на еврозоната би " повлякла " останалите, в това число българската централна банка, той показва съществуващия механизъм в границите на Европейската централна банка.
По въпроса за разисквания народен проект той сподели пред БНР, че става въпрос за " механически документ, който указва по какъв начин ще стане обмяната на лв. с купюрите за евро, кой каква акция би трябвало да направи, в какви периоди, по какъв начин ще стане механически самата обмяна, по какъв начин ще бъдат изземвани левовете през магазинната мрежа, вероятно в какви периоди ще става обмяната в банките. Това е безусловно механически документ, който породи за следващ път политическа полемика знаем ли къде отиваме и каква ориентировка имаме ".
" Противоречието е в нас, в България. Ние би трябвало да се договорим къде желаеме да бъдем. Присъединяването към еврозоната е безусловно политическо решение ", сподели Дацов. Според него не е нужен референдум по въпроса, тъй като " още когато сме влезнали в Европейски Съюз, ние сме се съгласили ", задължени сме да приемем еврото.
Според него " всичко опира до това дали ние сме подготвени да вървим по-бързо от другите. Ако желаеме да кретаме и да вървим едвам-едвам, Жоро (бел. ред. Георги Кадиев, който застъпва тезата, че България не е подготвена и не трябва да се бърза) е прав. Но в случай че имаме устрема да вървим по-бързо и да вършим структурни промени, тогава нещата стоят по различен метод ".
Пред БНР Дацов разяснява снощния съдружен съвет с думите, че ни ръководи ново потомство, което схваща света по друг стопански и политически метод, само че и не помни грешките от предишното, да вземем за пример 1996-1997 година, " когато инфлацията изгори доста неща, би трябвало този урок да е теоретичен – какво не трябва да вършим ".
Ако огромната инфлация е от началото на годината, преди есента не трябва да има актуализация на приходите, с цел да не влезем в проинфлационен цикъл, разясни финансистът. " Компенсацията, която се дава, не трябва да е цялостна, а частична – 50-60% от това, което действително се губи. Това са уроците, които са научени и са написани в положителни практики за бюджетиране ", добави той.
Според него препоръчаното преизчисляване на пенсиите в допълнение ще сътвори дефицити, с изключение на чисто ценовите инфлационни резултати. Дацов предвижда спомагателни проблеми за пенсионния фонд.
Според не е реалистично България да влезе в еврозоната на 1 януари 2024 година по две аргументи: инфлацията и неналичието на подготвеност на стопанската система ни. Той счита, че самото влизане в еврозоната допуска увеличение на инфлацията, с което Дацов изрично не се съгласи. Той е уверен, че в случай че има политическо единодушие, до 2024 година може да бъде свършена доста работа. За него проблемите също са два, само че не са посочените от сътрудника му.
Първият е посланието, което политиците насочат към обществото и сътрудниците на България в Европейски Съюз. Дацов ги дефинира като " стъпки напред-назад " и " ажиотаж, който не е позитивен от позиция на това, че не знаем какво вършим политически ". За него е било съответно диалог " за " и " срещу " еврозоната да се е водел преди 15 години, а не в този момент, тъй като още с присъединението си към Европейски Съюз България по контракт се е задължила да одобри еврото.
" Еднозначно това, което се случва като диалог на политическо равнище, изпраща неприятен сигнал, неверен сигнал първо към нашите сътрудници и отваря тематиката за дъвкане. Никой не споделя, че няма опасности, само че на политическо равнище тези опасности от дълго време би трябвало да са прочетени, осъзнати и да има изясненост какво се прави ", сподели той по-късно през днешния ден пред БНР.
Вторият е, че " не може с ограничения, които в огромната си част помпат бюджетни разноски или понижават налози и основават спомагателен недостиг, да твърдиш, че правиш антиинфлационна политика ". Повечето оповестени от държавното управление ограничения оказват напън върху инфлацията, а не са антиинфлационна политика и това е проблем ".
" Еврото допуска да има антиинфлационна политика. Политика, която е в интерес на българските жители и консуматори – противоположното на това, което едни хора приказват – че еврото ще донесе по-висока инфлация. ", сподели Дацов и прикани на управническо равнище да се прави разлика сред антиинфлационна политика и политика на подкрепяне.
За него изказванието, че от еврозоната бихме понесли повече негативи, в сравнение с позитивни неща, е плод на страхове. Например опасението, че влизането в еврозоната значи повече инфлация той оборва с думите, че закръглянето при превалутирането би добавило от 0.5% до 1% най-много. За различен мотив - че рецесия с външни задължения в страни членки на еврозоната би " повлякла " останалите, в това число българската централна банка, той показва съществуващия механизъм в границите на Европейската централна банка.
По въпроса за разисквания народен проект той сподели пред БНР, че става въпрос за " механически документ, който указва по какъв начин ще стане обмяната на лв. с купюрите за евро, кой каква акция би трябвало да направи, в какви периоди, по какъв начин ще стане механически самата обмяна, по какъв начин ще бъдат изземвани левовете през магазинната мрежа, вероятно в какви периоди ще става обмяната в банките. Това е безусловно механически документ, който породи за следващ път политическа полемика знаем ли къде отиваме и каква ориентировка имаме ".
" Противоречието е в нас, в България. Ние би трябвало да се договорим къде желаеме да бъдем. Присъединяването към еврозоната е безусловно политическо решение ", сподели Дацов. Според него не е нужен референдум по въпроса, тъй като " още когато сме влезнали в Европейски Съюз, ние сме се съгласили ", задължени сме да приемем еврото.
Според него " всичко опира до това дали ние сме подготвени да вървим по-бързо от другите. Ако желаеме да кретаме и да вървим едвам-едвам, Жоро (бел. ред. Георги Кадиев, който застъпва тезата, че България не е подготвена и не трябва да се бърза) е прав. Но в случай че имаме устрема да вървим по-бързо и да вършим структурни промени, тогава нещата стоят по различен метод ".
Пред БНР Дацов разяснява снощния съдружен съвет с думите, че ни ръководи ново потомство, което схваща света по друг стопански и политически метод, само че и не помни грешките от предишното, да вземем за пример 1996-1997 година, " когато инфлацията изгори доста неща, би трябвало този урок да е теоретичен – какво не трябва да вършим ".
Ако огромната инфлация е от началото на годината, преди есента не трябва да има актуализация на приходите, с цел да не влезем в проинфлационен цикъл, разясни финансистът. " Компенсацията, която се дава, не трябва да е цялостна, а частична – 50-60% от това, което действително се губи. Това са уроците, които са научени и са написани в положителни практики за бюджетиране ", добави той.
Според него препоръчаното преизчисляване на пенсиите в допълнение ще сътвори дефицити, с изключение на чисто ценовите инфлационни резултати. Дацов предвижда спомагателни проблеми за пенсионния фонд.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ