Ние сме всичко това, което искаме и имаме само това,

Ние сме всичко това, което желаеме и имаме единствено това, което вършим
“Промени мисленето си и ще промениш света.”
Няколко пъти са ми казвали: Малко са хората, които желаят да трансформират света и фактически вършат това. Дали двете са в действителност несъвместими?
Повечето желаят да имат благополучен, естествен живот. Щастието има персонални измерения и надали някой разполага с универсална формула за него, макар че доста продават такива.
Дали хубостта на живота не е в това всеки да върви към нея по своя личен път? Може би по този начин ще изрази най-добре гения си стига да го открие и се отдаде на него. Това ще е израз на персонална независимост, която е и обвързвана със личната отговорност.

Но какво тъкмо значи отговорност
Определението, което споделям постоянно в семинари, образования, тренинги или коучинг сесии е:
Способността ни да даваме ефикасни отговори на дадени съответни обстановки.

Пожарникарят е виновен и на него се разпорежда да избавя при пожар или други моменти на неотложност. Не единствено тъй като е снабден, а тъй като е квалифициран за тях. Ситуациите са най-различни и от време на време непредвидими. Той ще се оправи освен като квалифициран пожарникар, а като човек кадърен да взема решение и работи по най-адекватния метод сега.
И тук движещи са две неща:
- Способността да реагира на спешността
- Нагласата по отношение на смяната на обстановката във всеки миг
Това касае всички действия. Лекар, проектант, управител, професионален състезател, преподавател, служител на реда, търговец, политик, служащ - всеки е конфронтиран в активността си с моменти на непредвидена колебливост, неотложност, напрежение и стрес.
Как ще посрещне подобен миг е според от това, какъв човек е и какво чувство се основава в него тогава. Дали ще бъде боязън от взимане на решение за дейности, блокиране или ограничение на мисленето и разбора на обстановката, водещо до фокус върху стеснен брой решения - всеки е друг по отношение на другите моменти. Когато сме готови и се познаваме задоволително добре, обстановките с цялата си компликация и риск се трансформират в предизвикателни трудности към постигането на по-далечна и значима цел. Можем да си я сложим относително елементарно. Да я реализираме обаче ни трябват набор от чисто човешки качества и качества.

Смелостта е най-първото ни качество, споделя Уинстън Чърчил, тъй като разрешава на всички останали наши качества да се изразят.
Мениджър, който не води групови срещи с екипа си, тъй като се тормози да приказва пред аудитория и дава задания единствено самостоятелно, пропуща опцията да употребява силата на груповия разсъдък и настройки за постигането на задачите. Или търговец, който не задава непосредствено смели въпроси на клиента си, от терзание да не се получи напрежение, рискува да пропусне да му сътвори подобаваща за момента прочувствена настройка, посредством която той да усети какво ще загуби в случай че не избере предлаганото решение.
Всеки е попадал в моменти, в които не е реагирал по най-адекватния метод и го е установявал посредством последващия резултат. Да се учим от грешките си е най-ценното. Защото неуспехите учат повече от триумфите и най-често ги предшестват. Успехът идва, когато се извърви до дъно пътя на неуспехите. Това значи непрекъснато да подобряваме и усъвършенстваме нашият метод на мислене, дейности и връзка.
Как става това в реалност
Да се подобряваме без външен взор е мъчно и изисква доста време и старания за самооценка и смяна в мисленето и дейностите. Спортистите употребяват коуч или треньор, с цел да реализират достижения, и от ден на ден хората в бизнеса ползват този метод. Макар да има разнообразни школи задачата е да се помогне на човек да реализира своя цел или реши избрана обстановка.
Като начало би трябвало да знаем ясно какво желаеме да реализираме и за какво то е значимо за нас. Това изясняване ни разрешава да начертаем стъпките, по които ще достигнем до задачата си.

Но дали постоянно знаем какво тъкмо желаем? Имаме чувството, постоянно подбудено от всекидневието, че да вземем за пример не ни доближават пари, самопризнание, обич, другари. Усещане, което може да докара до положение на подтискане, тягостност, терзания и даже стрес. Веднъж в него не е елементарно да погледнем към по-доброто бъдеще още повече да намерим метод по какъв начин да го реализираме. За да се преодолее такова положение е нужна смяна, подбудена изначално от едно персонално решение:
Да превърнем това, което ни се случва в това, което желаем
Думата решение е забавна в другите езици. На български смисъла за взимането на решение и построяването на решение се съчетават в нея, до момента в който на британски и френски има две разнообразни думи. Това е поучително - за нас мисълта и действието във връзка с процеса решение се сплотяват в едно, каквото и да значи това. Същността е следната - същинското решение е по този начин взето, че все едно задачата е към този момент реализирана. И всичко, което ще създадем откакто го вземем ще се води от него.

Можем да се запитаме - Колко същински решения сме взели до момента? Имаме ли това, което желаеме? И в случай че желаеме освен това или друго - какво би трябвало да променим в нас?
Пожелавам на всеки четец решението за бъдещето му да бъде въодушевено от отговора, който той си дава на самото заглавие и да бъде взето същински за всеки ден и отсега нататък.