Маги Халваджиян: Липсата на гражданско общество ни доведе дотук
„ Ние сме тези, които можем да променим нещата, само че не желаеме. Трябва да си дадеш напън, с цел да промениш нещо. Повечето хора не желаят да си дават напън. Това е изпитание, което би трябвало да положиш - за свободата, за демокрацията, за това всичко да е подредено – се води война. Когато ти нямаш това предпочитание – то няма по какъв начин да се случи”.
Това разяснява в предаването „ Карай направо” на NOVA продуцентът Магърдич Халваджиян.
„ Нямам желание на пропагандирам никого в деня за размисъл. Не го върша от доста време. Станал съм много въздържан в това отношение”, сподели още той.
По думите му, тематиката за това, по какъв начин да накараме новоизбраните да бъдат по-отговорни и да държат на думите, зад които стоят обещанията им, той беше безапелационен: „ Това е нещо, което беше настоящо преди 20 години. Тъжното ще бъде, в случай че това е настоящо и след 20 години. Имам възприятието, че нищо не се променя”.
„ Не желая да си късам нервите с нелепости. На 54 години желая да си виждам фамилията, внуците, бизнесът ми да върви. Вярно, че в случай че страната не върви – то и бизнесите няма да вървят. Това е правилно. Но аз, в случай че би трябвало, и бизнеса си ще спра, и ще си виждам фамилията и децата. Нямам нерви”, акцентира Халваджиян.
По думите му той не е изтощен, а обезкуражен. „ Има смисъл да се бориш, когато виждаш, че битката ти, думите ти, това, което казваш – усилва масата, която стартира да има вяра в една идея и която е подготвена да тръгне с теб. Аз имам възприятието, че на хората им е все едно. Това е великански проблем. Гражданското общество не се вълнува, или в случай че се вълнува – се вълнува у дома. Не се вълнува по този начин, както би трябвало, с цел да промени живота си. Има някакъв генетичен проблем, съгласно мен. Защо ние не сме гневни, когато ни крадат?”, попита продуцентът.
„ Липсата на гражданско общество е това, което ни докара дотук. Ние очевидно, по някаква причина не желаеме да се борим за правата си, за тази страна. Искрено имам вяра в това, че ние сме толкоз дребни, че нещата могат да се оправят бързо”, споделя той.
На въпроса, за какво сме постоянно недоволни след избори и постоянно мрънкаме, в случай че не сме подготвени да дадем от себе си, той отговори: „ Водих дълга борба. Недоволствах. Опитвах се да върша доста неща. Моето отчаяние е от това, че виждам някаква незаинтересованост. Не имам вяра, че хората желаят да им се оправи къщичката по метода, по който би трябвало да бъде оправена”.
Халваджиян беше безапелационен, че казусът за положението на страната не е на политиците, а в българите. „ Политиците вършат това, което ние им разрешаваме да вършат. Това е на всички места по света. Гражданските общества в развитите страни с огромни, остарели демокрации – защото са в действителност цивилен общества, политиците не си разрешават да вършат тези неща, които нашите си разрешават. Или в случай че си го разрешават, то е в дребни размери. Защото въпреки всичко има гражданско общество, има боязън. Нашите политици виждат, че никой не управлява тези процеси, виждат, че на нас не ни пука – и когато на нас не ни пука, има една българска сентенция „ Не е отговорен този, който яде баницата, а този, който му я дава”. Вървейки по тази логичност – по какъв начин да упреквам политиците?”, разяснява той.
Това разяснява в предаването „ Карай направо” на NOVA продуцентът Магърдич Халваджиян.
„ Нямам желание на пропагандирам никого в деня за размисъл. Не го върша от доста време. Станал съм много въздържан в това отношение”, сподели още той.
По думите му, тематиката за това, по какъв начин да накараме новоизбраните да бъдат по-отговорни и да държат на думите, зад които стоят обещанията им, той беше безапелационен: „ Това е нещо, което беше настоящо преди 20 години. Тъжното ще бъде, в случай че това е настоящо и след 20 години. Имам възприятието, че нищо не се променя”.
„ Не желая да си късам нервите с нелепости. На 54 години желая да си виждам фамилията, внуците, бизнесът ми да върви. Вярно, че в случай че страната не върви – то и бизнесите няма да вървят. Това е правилно. Но аз, в случай че би трябвало, и бизнеса си ще спра, и ще си виждам фамилията и децата. Нямам нерви”, акцентира Халваджиян.
По думите му той не е изтощен, а обезкуражен. „ Има смисъл да се бориш, когато виждаш, че битката ти, думите ти, това, което казваш – усилва масата, която стартира да има вяра в една идея и която е подготвена да тръгне с теб. Аз имам възприятието, че на хората им е все едно. Това е великански проблем. Гражданското общество не се вълнува, или в случай че се вълнува – се вълнува у дома. Не се вълнува по този начин, както би трябвало, с цел да промени живота си. Има някакъв генетичен проблем, съгласно мен. Защо ние не сме гневни, когато ни крадат?”, попита продуцентът.
„ Липсата на гражданско общество е това, което ни докара дотук. Ние очевидно, по някаква причина не желаеме да се борим за правата си, за тази страна. Искрено имам вяра в това, че ние сме толкоз дребни, че нещата могат да се оправят бързо”, споделя той.
На въпроса, за какво сме постоянно недоволни след избори и постоянно мрънкаме, в случай че не сме подготвени да дадем от себе си, той отговори: „ Водих дълга борба. Недоволствах. Опитвах се да върша доста неща. Моето отчаяние е от това, че виждам някаква незаинтересованост. Не имам вяра, че хората желаят да им се оправи къщичката по метода, по който би трябвало да бъде оправена”.
Халваджиян беше безапелационен, че казусът за положението на страната не е на политиците, а в българите. „ Политиците вършат това, което ние им разрешаваме да вършат. Това е на всички места по света. Гражданските общества в развитите страни с огромни, остарели демокрации – защото са в действителност цивилен общества, политиците не си разрешават да вършат тези неща, които нашите си разрешават. Или в случай че си го разрешават, то е в дребни размери. Защото въпреки всичко има гражданско общество, има боязън. Нашите политици виждат, че никой не управлява тези процеси, виждат, че на нас не ни пука – и когато на нас не ни пука, има една българска сентенция „ Не е отговорен този, който яде баницата, а този, който му я дава”. Вървейки по тази логичност – по какъв начин да упреквам политиците?”, разяснява той.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ