Не вярвайте в тези митове за успеха!
Ние сме склонни да гледаме на триумфа като на един тип персонална победа, като на нещо, което би трябвало да реализираме, с цел да могат другите да схванат, че към този момент изкарваме повече пари или пък че сме достигнали несъмнено равнище на власт и престиж.
Истината за триумфа е малко по-сложна.
След като постигнете нещо значимо и съумеете да се задържите на върха за по-продължителен интервал, като да вземем за пример да основете компания или пък да достигнете до лидерска позиция във компанията, в която работите от години, вие получавате краткотрайно чувство за задоволеност и удовлетворение. За малко вие се чувствате в действителност удовлетворени от вашия живот и от това, което сте постигнали. Въпреки това обаче персоналният триумф доста постоянно е за сметка на хората към вас – на вашите близки и другари. Още повече, доста постоянно той не е толкоз изпълващ и логичен, колкото очаквате. Причината за това са няколко мита за властта и триумфа, които основават у нас неправилна визия за техния резултат върху живота ни. Ето и няколко от най-често срещаните:
1. Парите носят благополучие
Нека стартираме за може би най-базовият мит от поредицата. Макар че това е мантра, повтаряна от голям брой от най-богатите хора на планетата и най-успешните бизнесмени, най-ценните прекарвания в живота нормално нямат нищо общо с парите и благосъстоянието. Може да не сте съгласни за с тази оценка, само че най-добре е да попитате родител, който е гледал по какъв начин неговото дете пораства и се трансформира в мъж или жена, човек, който е съумял да открие своята половинка в живота и от дълги години двамата са неразделни, или пък някой, който е решил да се отдаде на битката против бедността и да оказва помощ на колкото се може повече хора в неравностойно състояние. Шансовете някои от тези хора да ви кажат, че парите носят благополучие, не са изключително огромни. В дълготраен проект връзките ни с хората са нещото, което настина може да даде смисъл на живота ни и да ни направи щастливи.
2. Човек се усеща по-добре, когато е по-успял от другите
Аз имах вяра, че персоналният ми триумф е най-важното нещо, към което би трябвало да се стремя. Мислех, че в случай че един ден съумея да се изскача до върха на корпоративната стълбица и да покажа на всички останали, че съм съумял в живота, най-сетне ще намеря смисъл и задоволство от това, което върша. След време обаче осъзнах, че персоналният ми триумф не ме кара да се усещам толкоз добре, колкото когато виждам по какъв начин моят екип разрушава бариери и реализира даже невъзможното. Истината е, че сега съм в подобен интервал от моя живот, в който концепцията за персоналния професионален триумф е изгубила изцяло своя сексапил. В последна сметка несъразмерния фокус върху егото води до игнориране на занемаряване на света към нас.
