Ние сме по-скоро в някакъв плен на носталгия към миналото

„ Ние сме по-скоро в някакъв плен на носталгия към предишното и това е, което ни дърпа непрестанно обратно – носталгията по оня тоталитарен режим ”. Това сподели в предаването „ 120 минути ” по bTV Теодора Димова, публицист и щерка на Димитър Димов.
Според нея не се оправяме с това да гледаме добре обратно.

„ Ако бяхме гледали обратно с необятно отворени очи, щяхме да знаем предишното си, щяхме да дадем оценка за това минало и щяхме някак си да успеем да скъсаме с него”, посочи тя.

По думите ѝ да гледаме напред значи първо да сме наясно с предишното си, да сме дали оценка, това минало да се учи, да имаме консенсус по него и това да е влезнало във всички учебници по история, освен в обособени христоматии.

„ Когато се освободим, ние доста елементарно ще успеем да тръгнем напред, до момента в който в този момент всичко се слива в едно – и минало, и бъдеще, и това възприятие за тресавище, което ни се коства, че е към нас”, акцентира Теодора Димова.

„ Много ме боли, тъй като освен че не ставаме по-единни, освен че не ставаме по-солидарни един с различен, а оставаме все по-поединично, все по-самотни и сякаш възможностите да свършим нещо понижават все повече”, добави писателката.