Защо "ние"? - аз също си мисля така. Доста наивно, впрочем
Ние си мислим - 21 век, постмодерно време, неповторими технологии, глобализация, всичко е радикално друго.
Защо " ние "? - аз също си мисля по този начин. Доста наивно, прочее.
А в действителност хората са си съвсем същите. Не единствено като физиология, само че и като логика на психиката. Хората се трансформират доста по-бавно от технологиите. И от измененията...
Затова е и паниката ми - в случай че у нас пристигна, както ни подбутват натам, твърдата ръка, мощната ръка, силовата принуда, властническата власт, то тя ще си има своята обществена база, на митингите й ще е цялостно, екзалтирано, настървено, френетично. Там ще се вика Долу! и Съд за националните врагове! Ще се жигосват другите и другите. Ще се желаят обективни санкции и тежки присъди. Ще се желае ред, стоманен ред...
Даже за мен е изненада какъв брой малко в България са се трансформирали една част от хората и тази част не е от частни случаи, тя е доста огромна. Злото е у нас, в нас, с нас, измежду нас и е тривиално, както написа Хана Арент.
Изпуснем ли си демокрацията, нищо хубаво не ни чака.
А за какво споделям - " дори за мен "? Нещо особено ли съм? Не, не и не - споделям го от позиция на възрастта си, въпреки всичко виталният опит и горчивите борби, водени толкоз време, би трябвало да създадат от мен, 60+-годишния човек по-голям реалист, по-трезв черноглед и по-самоконтролиращ се песимист.
А аз последвам възпитанието-максима на татко си, светла да бъде паметта му - мисли за хората първо положително, хубаво, позитивно; смятай за начало, че индивидът не е лукавец. До доказване на противното.
Баща ми ме учеше по този начин, въпреки че като " семе на врагове на народа " е изтърпял какво ли не. Не знам по какъв начин го е изтърпял - аз не бих могъл да го изтърпя.
Но ето, пристигна времето, когато някакви сенки и призраци излизат от тъмното, по-скоро - изскачат из-зад маските, мимикриите, имитациите и симулациите. И стартират да демонстрират нищожната си, натрупала ненавист, същина.
Можах да се убедя, че заплахата е действителна. Видях живи, действителни хора, на пръв взор съвсем като нас, които при други условия ще пишат доноси, ще сочат с пръст кой да бъде спретнат или пребит, ще викат освен Долу! и Съд!, само че и Смърт!
В очите им има злобен пламък, има злоба и злоба, има подготвеност да са прислужници, да се подлагат на тези над тях, да служат за маши, да се наемат за палачи. Вярно - словесни. Засега.
Господи, та това не са единствено мои страхове и не са подбудени от мои единствено прекарвания! И други рационални и умни индивиди си мислят същото. Не е до самостоятелни паранои и уплахи, а е опарващо сетивата допиране до действителен обществен феномен.
Така че демокрацията ни не е единствено идеологема, политическа система, самосбъдващо се предсказване, нещо, един път и вечно несъмнено. Демокрацията ни е доста повече от това. Тя е последната нормалност, долния предел на задоволително общество, единствената възпираща взаимност, безалтернативната форма на взаимно битие - след които е безпорядък и насилие; тя е оня борд от едната страна на който е естествената витална среда, а от другата - пропастта.
И в случай че всичкото това не го съхраним, в случай че, отново споделям, в случай че си го изпуснем, в случай че си предадем и провалим демокрацията, може да стане доста неприятно. Не " може " - ще стане доста неприятно.
Защото причинителите и носителите на това неприятно си имат обществената база, имат си класовата опора - това са тези, на една дребна, на една мъничка част от които, по стичане на събитията, зърнах за момент озъбените физиономии и яростните пламъци в очите. И си дадох сметка какъв брой доста те могат да ненавиждат и по какъв начин няма да има амнистия, в случай че пристигна тяхното.
Източник: Facebook - Николай Слатински
Защо " ние "? - аз също си мисля по този начин. Доста наивно, прочее.
А в действителност хората са си съвсем същите. Не единствено като физиология, само че и като логика на психиката. Хората се трансформират доста по-бавно от технологиите. И от измененията...
Затова е и паниката ми - в случай че у нас пристигна, както ни подбутват натам, твърдата ръка, мощната ръка, силовата принуда, властническата власт, то тя ще си има своята обществена база, на митингите й ще е цялостно, екзалтирано, настървено, френетично. Там ще се вика Долу! и Съд за националните врагове! Ще се жигосват другите и другите. Ще се желаят обективни санкции и тежки присъди. Ще се желае ред, стоманен ред...
Даже за мен е изненада какъв брой малко в България са се трансформирали една част от хората и тази част не е от частни случаи, тя е доста огромна. Злото е у нас, в нас, с нас, измежду нас и е тривиално, както написа Хана Арент.
Изпуснем ли си демокрацията, нищо хубаво не ни чака.
А за какво споделям - " дори за мен "? Нещо особено ли съм? Не, не и не - споделям го от позиция на възрастта си, въпреки всичко виталният опит и горчивите борби, водени толкоз време, би трябвало да създадат от мен, 60+-годишния човек по-голям реалист, по-трезв черноглед и по-самоконтролиращ се песимист.
А аз последвам възпитанието-максима на татко си, светла да бъде паметта му - мисли за хората първо положително, хубаво, позитивно; смятай за начало, че индивидът не е лукавец. До доказване на противното.
Баща ми ме учеше по този начин, въпреки че като " семе на врагове на народа " е изтърпял какво ли не. Не знам по какъв начин го е изтърпял - аз не бих могъл да го изтърпя.
Но ето, пристигна времето, когато някакви сенки и призраци излизат от тъмното, по-скоро - изскачат из-зад маските, мимикриите, имитациите и симулациите. И стартират да демонстрират нищожната си, натрупала ненавист, същина.
Можах да се убедя, че заплахата е действителна. Видях живи, действителни хора, на пръв взор съвсем като нас, които при други условия ще пишат доноси, ще сочат с пръст кой да бъде спретнат или пребит, ще викат освен Долу! и Съд!, само че и Смърт!
В очите им има злобен пламък, има злоба и злоба, има подготвеност да са прислужници, да се подлагат на тези над тях, да служат за маши, да се наемат за палачи. Вярно - словесни. Засега.
Господи, та това не са единствено мои страхове и не са подбудени от мои единствено прекарвания! И други рационални и умни индивиди си мислят същото. Не е до самостоятелни паранои и уплахи, а е опарващо сетивата допиране до действителен обществен феномен.
Така че демокрацията ни не е единствено идеологема, политическа система, самосбъдващо се предсказване, нещо, един път и вечно несъмнено. Демокрацията ни е доста повече от това. Тя е последната нормалност, долния предел на задоволително общество, единствената възпираща взаимност, безалтернативната форма на взаимно битие - след които е безпорядък и насилие; тя е оня борд от едната страна на който е естествената витална среда, а от другата - пропастта.
И в случай че всичкото това не го съхраним, в случай че, отново споделям, в случай че си го изпуснем, в случай че си предадем и провалим демокрацията, може да стане доста неприятно. Не " може " - ще стане доста неприятно.
Защото причинителите и носителите на това неприятно си имат обществената база, имат си класовата опора - това са тези, на една дребна, на една мъничка част от които, по стичане на събитията, зърнах за момент озъбените физиономии и яростните пламъци в очите. И си дадох сметка какъв брой доста те могат да ненавиждат и по какъв начин няма да има амнистия, в случай че пристигна тяхното.
Източник: Facebook - Николай Слатински
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ