Ние се въртим в един патологичен кръг. От една страна,

" Ние се въртим в един патогенен кръг. От една страна, спазвайки български конституционални, европейски правила - не можем да сложим някого наложително да се лекува, в случай че не сме минали тази процедура. Отделно, няма по какъв начин срещу волята на един пациент ние да го държим и да го медитираме. В същото време, в случай че неговата свободна воля е в посока да си тръгне от психиатрията или от лечебното заведение стартират едни обвинявания към лекарите и към лечебните заведения - вие за какво не го държахте, тъй като той може да е рисков за себе си и за близките ", изясни юрист Мария Петрова.

 

Тя посочи, че в случай че има правосъдно решение за периода, в който би трябвало да се лекуват наложително в психиатрия, пациентите не могат да напущат по лично предпочитание.

 

Според психиатъра доктор Веселин Герев, до 1997 година се е работила на диспансерен принцип - способ, фиктивен във Франция и който към момента множеството страни в Западна Европа употребяват и работят по него.

 

" Той включва наблюдаване, интензивно търсене, лекуване и следене на положението на всички хора с психологични отклонения в тази ситуация и изключително тогава, когато имат публично рискови дейности. В този ред на мисли след 1997 година, когато всички диспансери станаха търговски сдружения, доста от членовете в Закона за здравето и Наказателно-процесуален кодекс отпаднаха с концепцията да се съблюдават правата на хората, страдащи от психологични разстройства. Не се регистрира обаче и това, че давайки им толкоз доста права, в действителност ние пазиме тях, а всички членове на обществото страдаме, тъй като не сме предпазени и тъй като можем да пострадаме във всеки един миг ", акцентира доктор Герев.

 

По думите му, процедурата е доста мудна и тромава - тя потегля от околните, които би трябвало да подадат сигнал в прокуратурата, прокурорът да назначи инспекции и експертизи, да се мине през правосъдно дело и чак тогава индивидът да предстои на лекуване.