Горан Благоев: Българската църква може изобщо да не реши за името на македонската
Ние просто одобряваме нещо, което към този момент е решено явно с някакво единодушие, споделя историкът
Преди дни Българският свети синод приветства повдигането на схизмата и влиза в общение с православната черква на Северна Македония. Това се случва след получени писма с молба на патриарсите Вартоломей и Порфирий, а въпросът за името на Православната черква на Северна Македония следва да бъде прегледан. Какви последици ще има от този ход? По тематиката приказваме с историка, публициста и политик от „ Републиканци за България “ доктор Горан Благоев. Ето какво показа той пред.
Г-н Благоев, Светият синод на Българската православна черква взе историческо решение и одобри повдигането на схизмата от Македонската православна черква. Какво значи това?
Ако мога да уточнявам, то Българската черква одобри повдигането на схизмата, която към този момент бе вдигната от Сръбската патриаршия и доказана от Вселенския (б.р. – Цариградския) патриарх. Българската черква, като една от доста православни църкви, приема това, което е решено явно с някаква сделка сред Цариград, Белград и Сокопие. Спомняте си, че през 2019 година Българската патриаршия дефинитивно изостави опцията да се изяви като Майка-Църква на Македонската архиепископия. Тогава тя посъветва клира от Повардарието: „ Оправете се със Сръбската патриаршия, потърсете съдействието на Вселенския патриарх… “ И както виждаме това, което нашата черква заради своята отпадналост съветваше Македонската, се случи. Така че този ход на БПЦ не бих го нарекъл историческо решение, тъй като то е разумно разследване на всичко това, от което Българската православна черква се беше отказала. То е историческо за Скопие. За нас е следващото пропадане. Историческо щеше да бъде решението от ноември 2017-а, когато Българската черква сподели, че се ангажира с решаването на македонския църковен въпрос като Майка-Църква на Македонската архиепископия и беше извървяла до дъно този път – т.е. вместо в Белград, Македонската архиепископия да получи своята самостоятелност в София. Тогава, както и в този момент, БПЦ нямаше нито капацитета, нито интернационалния престиж да поеме тази историческа задача. В момента нашата Църква получава следствията от всичко това, което не можа да свърши.
Това какъв брой сближава двете църкви…
Признаването на македонската църковна самостоятелност е причина за сплотяване. Не можем да не отчетем като положителен факт повдигането на схизмата над МПЦ, тъй като се основава опция клирици на двете църкви да имат общение в Светата литургия, което е кулминационната точка на едни приятелски връзки сред църквите. Да напомня, че импровизирано такива служения на равнище свещеници, на равнище епископи и в това число на равнище митрополити постоянно е имало. Настоящият патриарх Неофит, само че в качеството му на Русенски митрополит, и починалият Врачански митрополит Калиник имаха обща литургия с македонски архиереи във Враца през есента на 1999 година.
И идваме до мъчителната тематика по въпроса за името на Православната черква на Северна Македония. Българската православна черква отбелязва, че той следва да бъде прегледан. Кое име ни устройва нас и кое не?
Това е деликатна, проблематична тематика. Сръбската патриаршия издаде томос, макар че не се знае дали има право да издава подобен документ, или не, че подвига схизмата и влиза в общение с подчиненост, наречена „Македонска православна църква-Охридска архиепископия“. Вселенският патриарх Вартоломей пък сподели, че е подготвен да одобри черква, която има в името си само „Охридска архиепископия“, само че не съдържа прилагателното „ македонска “. Това, естествено, обслужва гръцкия интерес – да се заличи името „македонски“, „македонска“ в исторически проект, тъй като гръкоезичният свят счита македонското за свое завещание. Същевременно самата Македонската черква претендира да има историческа последователност с Охридската архиепископия – в известна степен основателно, защото средището на тази черква и част от диоцеза ѝ е бил на територията на днешната македонска страна, която е диоцез на МПЦ. Същевременно тя е черква на Македония, а македонското общество не е според от името ѝ да отпадне прилагателното „ македонска “. Така че казусът с името се оказва многопосочен – той не визира единствено църковните връзки сред Скопие и София, от които в действителност македонският клир минимум се впечатлява.
Българската патриаршия, естествено, няма по какъв начин да се съгласи и да одобри църквата в Македония да съществува само под името „Охридска архиепископия“. Защото първоприемник и приемник на Охридската архиепископия е Българската патриаршия посредством Българската екзархия. Да не забравяме, че архиепископия с център Охрид нямаше да има, в случай че нямаше черква на Първата българска страна. Всъщност архиепископията на Охрид, Първа Юстиниана и цяла България, както е цялостното ѝ име, е продължение на първата българска черква, само че във Византийската империя след завземане на Западните български земи. Тази архиепископия нямаше да я има с това име, в случай че император Василий II Българоубиец не беше заварил главата на Българската черква в Охрид и не му беше дал няколко грамоти, че резервира правата му и диоцеза му, както е било при царете Петър и Самуил. В историята няма „ако“, само че в случай че това не се беше случило за правоприемство от кого щеше да претендира МПЦ?
Не може да се отхвърли обаче и това, което загатнах доскоро – право на последователност има и Македонската черква, тъй като средището и част от диоцеза на средновековната Охридска архиепископия през днешния ден са на нейна територия. Така че казусът е явен, само че не неразгадаем. Българският синод в бърз порядък би трябвало да излезе с позиция до целия православен свят и да изложи историческите обстоятелства за приемствеността си от архиепископията на Охрид и цяла България и да напомни, че тази последователност е отразена, въпреки и със забавяне, в църковния ѝ Устав. След това, при положително предпочитание, синодите в София и Скопие може да беседват и да имат общо мнение, че и двете църкви се явяват наследници на Охридската архиепископия – БПЦ като по-стара подчиненост, а МПЦ като по-млада. Че имат и друго общо, духовно и канонично завещание – това на Българската екзархия. Това е нужният компромис, който София би трябвало да направи, в случай че не желае напълно да изгуби своето въздействие в Македония. Защото останалите поместни православни църкви малко се интересуват, че тогавашната Охридска архиепископия е българско завещание – те одобряват настоящия факт, подчиненост с това име е приета за канонична и независима. Това изцяло устройва и клирът в Македония. Така че, с цел да не сме напълно губещи, би трябвало да сме склонни на компромис. Православният свят не е Европейския съюз, с цел да ни предлага проект в наша изгода, както беше с ветото върху договарянията за еврочленството на страната.
Ще може ли БПЦ да реализира това, което оферирате?
За страдание е малко евентуално. Българската патриаршия е с доста невисок престиж в православния свят. Ние нямаме български архиереи с висока богословска или канонична подготвеност, каквито има в другите църкви. Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски сподели по адрес на БПЦ, откакто тя съобщи, че приветства признаването на Македонската черква, само че ще разсъждава върху името ѝ: „ Кои сте вие, че ще решавате нашето име…?! “ Прозвуча недипломатично, безочливо и обидно. Но думите му съдържат истина. БПЦ в действителност е „никой“ в православния свят. Дори президентът на една дребна Македония може да ѝ се подиграва – с съображение. Българската черква е „някой“ единствено за домораслите български политици и за пресметливите олигарси. И това, че нашите синодали споделят, че ще вземат решение за името на различен стадий, разбирайте, че може да не го решат въобще.
Преди дни Българският свети синод приветства повдигането на схизмата и влиза в общение с православната черква на Северна Македония. Това се случва след получени писма с молба на патриарсите Вартоломей и Порфирий, а въпросът за името на Православната черква на Северна Македония следва да бъде прегледан. Какви последици ще има от този ход? По тематиката приказваме с историка, публициста и политик от „ Републиканци за България “ доктор Горан Благоев. Ето какво показа той пред.
Г-н Благоев, Светият синод на Българската православна черква взе историческо решение и одобри повдигането на схизмата от Македонската православна черква. Какво значи това?
Ако мога да уточнявам, то Българската черква одобри повдигането на схизмата, която към този момент бе вдигната от Сръбската патриаршия и доказана от Вселенския (б.р. – Цариградския) патриарх. Българската черква, като една от доста православни църкви, приема това, което е решено явно с някаква сделка сред Цариград, Белград и Сокопие. Спомняте си, че през 2019 година Българската патриаршия дефинитивно изостави опцията да се изяви като Майка-Църква на Македонската архиепископия. Тогава тя посъветва клира от Повардарието: „ Оправете се със Сръбската патриаршия, потърсете съдействието на Вселенския патриарх… “ И както виждаме това, което нашата черква заради своята отпадналост съветваше Македонската, се случи. Така че този ход на БПЦ не бих го нарекъл историческо решение, тъй като то е разумно разследване на всичко това, от което Българската православна черква се беше отказала. То е историческо за Скопие. За нас е следващото пропадане. Историческо щеше да бъде решението от ноември 2017-а, когато Българската черква сподели, че се ангажира с решаването на македонския църковен въпрос като Майка-Църква на Македонската архиепископия и беше извървяла до дъно този път – т.е. вместо в Белград, Македонската архиепископия да получи своята самостоятелност в София. Тогава, както и в този момент, БПЦ нямаше нито капацитета, нито интернационалния престиж да поеме тази историческа задача. В момента нашата Църква получава следствията от всичко това, което не можа да свърши.
Това какъв брой сближава двете църкви…
Признаването на македонската църковна самостоятелност е причина за сплотяване. Не можем да не отчетем като положителен факт повдигането на схизмата над МПЦ, тъй като се основава опция клирици на двете църкви да имат общение в Светата литургия, което е кулминационната точка на едни приятелски връзки сред църквите. Да напомня, че импровизирано такива служения на равнище свещеници, на равнище епископи и в това число на равнище митрополити постоянно е имало. Настоящият патриарх Неофит, само че в качеството му на Русенски митрополит, и починалият Врачански митрополит Калиник имаха обща литургия с македонски архиереи във Враца през есента на 1999 година.
И идваме до мъчителната тематика по въпроса за името на Православната черква на Северна Македония. Българската православна черква отбелязва, че той следва да бъде прегледан. Кое име ни устройва нас и кое не?
Това е деликатна, проблематична тематика. Сръбската патриаршия издаде томос, макар че не се знае дали има право да издава подобен документ, или не, че подвига схизмата и влиза в общение с подчиненост, наречена „Македонска православна църква-Охридска архиепископия“. Вселенският патриарх Вартоломей пък сподели, че е подготвен да одобри черква, която има в името си само „Охридска архиепископия“, само че не съдържа прилагателното „ македонска “. Това, естествено, обслужва гръцкия интерес – да се заличи името „македонски“, „македонска“ в исторически проект, тъй като гръкоезичният свят счита македонското за свое завещание. Същевременно самата Македонската черква претендира да има историческа последователност с Охридската архиепископия – в известна степен основателно, защото средището на тази черква и част от диоцеза ѝ е бил на територията на днешната македонска страна, която е диоцез на МПЦ. Същевременно тя е черква на Македония, а македонското общество не е според от името ѝ да отпадне прилагателното „ македонска “. Така че казусът с името се оказва многопосочен – той не визира единствено църковните връзки сред Скопие и София, от които в действителност македонският клир минимум се впечатлява.
Българската патриаршия, естествено, няма по какъв начин да се съгласи и да одобри църквата в Македония да съществува само под името „Охридска архиепископия“. Защото първоприемник и приемник на Охридската архиепископия е Българската патриаршия посредством Българската екзархия. Да не забравяме, че архиепископия с център Охрид нямаше да има, в случай че нямаше черква на Първата българска страна. Всъщност архиепископията на Охрид, Първа Юстиниана и цяла България, както е цялостното ѝ име, е продължение на първата българска черква, само че във Византийската империя след завземане на Западните български земи. Тази архиепископия нямаше да я има с това име, в случай че император Василий II Българоубиец не беше заварил главата на Българската черква в Охрид и не му беше дал няколко грамоти, че резервира правата му и диоцеза му, както е било при царете Петър и Самуил. В историята няма „ако“, само че в случай че това не се беше случило за правоприемство от кого щеше да претендира МПЦ?
Не може да се отхвърли обаче и това, което загатнах доскоро – право на последователност има и Македонската черква, тъй като средището и част от диоцеза на средновековната Охридска архиепископия през днешния ден са на нейна територия. Така че казусът е явен, само че не неразгадаем. Българският синод в бърз порядък би трябвало да излезе с позиция до целия православен свят и да изложи историческите обстоятелства за приемствеността си от архиепископията на Охрид и цяла България и да напомни, че тази последователност е отразена, въпреки и със забавяне, в църковния ѝ Устав. След това, при положително предпочитание, синодите в София и Скопие може да беседват и да имат общо мнение, че и двете църкви се явяват наследници на Охридската архиепископия – БПЦ като по-стара подчиненост, а МПЦ като по-млада. Че имат и друго общо, духовно и канонично завещание – това на Българската екзархия. Това е нужният компромис, който София би трябвало да направи, в случай че не желае напълно да изгуби своето въздействие в Македония. Защото останалите поместни православни църкви малко се интересуват, че тогавашната Охридска архиепископия е българско завещание – те одобряват настоящия факт, подчиненост с това име е приета за канонична и независима. Това изцяло устройва и клирът в Македония. Така че, с цел да не сме напълно губещи, би трябвало да сме склонни на компромис. Православният свят не е Европейския съюз, с цел да ни предлага проект в наша изгода, както беше с ветото върху договарянията за еврочленството на страната.
Ще може ли БПЦ да реализира това, което оферирате?
За страдание е малко евентуално. Българската патриаршия е с доста невисок престиж в православния свят. Ние нямаме български архиереи с висока богословска или канонична подготвеност, каквито има в другите църкви. Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски сподели по адрес на БПЦ, откакто тя съобщи, че приветства признаването на Македонската черква, само че ще разсъждава върху името ѝ: „ Кои сте вие, че ще решавате нашето име…?! “ Прозвуча недипломатично, безочливо и обидно. Но думите му съдържат истина. БПЦ в действителност е „никой“ в православния свят. Дори президентът на една дребна Македония може да ѝ се подиграва – с съображение. Българската черква е „някой“ единствено за домораслите български политици и за пресметливите олигарси. И това, че нашите синодали споделят, че ще вземат решение за името на различен стадий, разбирайте, че може да не го решат въобще.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ