Неудобства с колеги
Ние прекарваме по-голямата част от времето си с сътрудниците и в доста обстановки са намесени пари. Не всички обаче са приятни. Има и такива, в които се усещаме неловко и даваме превес на страстите над разсъдъка. Ще ви показва 6 финансови обстановки в офиса, в които всеки от нас е попадал най-малко един път и по какъв начин да излезем „ сухи “ от тях.
Ситуация 1: „ Ще ми станеш ли гарант по заема ? “
Това е една от най-некомфортните обстановки, която се е случвала на доста от нас на работното ни място. Когато кредитният специалист в банката не е сигурен, че даден кредитоискател е задоволително благонадежден, той желае да има гарант или поръчител по заема. В края на разговора подмята, че това може да е сътрудник с добра заплата. По този метод ние се озоваваме в тази неуместна обстановка. Въпреки че сме чували за случаи, в които някой от офиса не си връща заема и банката си търси парите от поръчителя, въпреки всичко желаеме да помогнем на нашия сътрудник.
Знам, че е доста мъчно да откажем в такава обстановка, само че дано си поемем надълбоко мирис и общително да кажем нещо от сорта на „ Няма да мога да ти стана гарант, тъй като към този момент имам заем и съм поръчител по още два заема на мои близки “. Не беше мъчно, нали? Дори това да не е напълно правилно, не желаеме да връщаме заем, парите от който дори не сме виждали, нали?
Много хора си мислят, че не може да се случи нищо неприятно и сътрудника ще си връща заема съзнателно. В множеството случаи е по този начин, само че какво ще стане в случай че той или тя останат без работа, или възникне нещо непредвидено, за което отиват всичките им приходи? Ако до момента не сме се научили да споделяме „ НЕ “, в този момент е най-подходящият миг.
Ситуация 2: „ Събираме пари за сътрудник (шефа ) “
Знаете защо приказвам – минава една колежка в офиса и събира пари за рождения ден на Жоро от счетоводството. Дали го познаваме или харесваме, няма никакво значение. Аз назовавам парите, които се събират по разнообразни мотиви (рождени дни, годишнини, пенсиониране или напускане) „ обществени разноски “. Те са свързани с това, че прекарваме по-голямата част от времето си с тези хора и сме основали избрани връзки с тях.
И по този начин, ние сме пред алтернатива – дали да се измъкнем с някакво опрощение от вида „ Нямам в брой и би трябвало да вървя до банкомата “, или непосредствено да откажем с претекста, че не желаеме да даваме 10 лв. за човек, който даже не познаваме. Каквото и да отговорим, колежката, която събира парите ще се усмихне и ще ни каже „ Не се притеснявай. Аз ще дам вместо теб и след това ще ми ги върнеш “. Шах и мат. Тук към този момент нямаме доста варианти, в случай че не владеем нинджа техники за неусетно изплъзване.
Аз нямам нищо срещу празниците и подаръците, дори в противен случай. Но когато работиш в офис със 100 и повече сътрудници, мотивите са през няколко дни. Ако събираме по 10 лв. за рождените дни на сътрудниците и по 20 лв. за шефовете, това си е тип обществено „ изнудване “. Аз съм имал обстановки, в които тези стотина лв. на месец са ми били последните пари, а сътрудници са ми споделяли, че за „ обществени “ разноски им отиват над 10% от заплатата. Най-неприятното е когато пристигна нашият рожден ден и получим като подарък скъпа „ прахосъбирачка “ или картина, която не пасва на ситуацията в дома ни.
Ситуация 3: „ Да си разделим сметката ? “
Шефът взема решение целият колектив да се събере на „ по пиво “ след работа. Всеки си поръчва и най-после, когато идва сметката, се оказва, че това събитие не е фирмено и всеки би трябвало да си заплати неговата част от употребяваното. Тъй като касовата записка е с дължината на дребен разказ, някой предлага сумата да се раздели по равно сред всички. Супер. Така сътрудник, който е излял половината меню, ще заплати същата сума, както различен, който е пил единствено една бира. Не е заслужено, нали? Времената „ на всекиго по равно “ към този момент отминаха.
Как да реагираме в такава обстановка? Както при гласуването на нов закон в Народното събрание – с положителни причини търсим поддръжка и се стремим да станем болшинство. Знам, че ще е мъчно и на никой не му се счита след n-тото изпито пиво, само че положителните работни и другарски взаимоотношения го изискват. Следващият път просто дано помолим сервитьора да раздели сметката на по 4-ма индивида и по този начин по-лесно ще се сметне кой какъв брой дължи най-после. В противоположен случай, няма да забележим доста от сътрудниците ни на идващите събирания, а ситуацията в офиса ще стане много напрегната.
Прочетете целия текст в Мениджър Нюз.
