The Guardian: Путин не е готов за край на войната, но когато е готов и ние трябва да сме готови
Ние слагаме напълно подправен избор пред Украйна, който, в случай че бъде натрапен, може излишно да подкопае европейското единение. Миналата седмица допитване за Европейския съвет по външни връзки сподели, че се появяват два лагера в европейското публично мнение: по-голям лагер за мир (35%), който желае да понижи и ръководи в този момент и по-малък лагер на справедливостта (22%), който желае да продължи напред до победа. Всъщност, в случай че погледнете детайлите, има три групи, като най-голямата (43%) избира както мир, по този начин и правдивост, написа " Гардиън ".
Това разделяне сред мир и правдивост се отразява и в обществената дискусия. В едната прекаленост е Хенри Кисинджър, който твърди в Давос, че Украйна би трябвало да отстъпи територия в този момент, с цел да обезпечи преустановяване на огъня и ни предизвестява да заобикаляме да унижаваме Владимир Путин. Не е изненадващо, че това провокира остра реакция от тези, които вярно показват, че Путин не демонстрира никакви признаци, че е подготвен да договаря съществено или да отговори на отстъпки. По-вероятно е превантивното разстройване освен да не успее да обезпечи дълготраен мир, само че също по този начин ще остави Путин в позиция да се върне и да заграби повече от Украйна, откакто прегрупира силите си.
В другата прекаленост, буйните поддръжници на Украйна като Ан Апълбаум и Тимъти Снайдер имат вяра, че Украйна би трябвало да бъде подкрепена против Русия, до момента в който бъде реализирана цялостна победа. Удобно е, че те в никакъв случай не дефинират какво е успеха. Това връща ли Русия към линиите от 23 февруари? Или въобще отвън украинска територия? Трябва ли Украйна да продължи да се бие, до момента в който съветските въоръжени сили не бъдат дефинитивно обезвредени и Путин не бъде свален?
В този спор наподобява, че не сме научили нито един от уроците от нашата история. Можете да наложите условия на дадена страна единствено в случай че я завладеете, както направиха съдружниците в Германия през 1945 година В противоположен случай даже " спечелилите " би трябвало да договарят, както във Версай през 1919 година И защото никой не предлага Украйна да нахлуе в Русия, Володимир Зеленски е прав да твърди, че тази война ще би трябвало да завърши с споразумяване на договаряния. Русия ще продължи да съществува като комшия на Украйна и към момента ще има доста по-големи въоръжени сили. Ще има дълготраен мир единствено в случай че не оставим Русия да оплаква, изолирана и чакаща идната опция за навлизане.
Винаги има напрежение сред мир и правдивост, когато се пробвате да разрешите спор. Ако президентът на Колумбия Сантос Калдерон бе споделил на водачите на Фарк през 2012 година, че желае мир, само че те ще би трябвало да влязат в пандиза за 30 години и това е обективен залог, те не биха се интересували от договаряния. Също по този начин би било неправилно да се одобри цялостна прошка след 50 години война, оставяйки жертвите без задоволство. Вместо това Сантос сътвори система на преходно правораздаване, с цел да реализира баланс сред мир и правдивост, с цел да даде на предишните жертви справедливостта, която заслужават, като в същото време се увери, че няма нови жертви в бъдеще. Ще би трябвало да има същия баланс сред мир и правдивост в Украйна.
По създание този спор губи от взор значителния факт, че украинците водят война, а не ние. Можехме да застанем в тяхната отбрана, както направихме за Полша през 1939 година (твърде късно), в Кувейт през 1991 година или в Косово през 1999 година, само че ние избрахме да не го вършим. Следователно единствено украинците имат право да вземат решение по кое време да договарят и какви отстъпки да създадат. Те не би трябвало да бъдат притискани още веднъж към спокойно съглашение, което не могат да реализират, както бяха в Минск през 2014 година Нито би трябвало да бъдат притискани към безкрайна война.
Путин към момента не е подготвен за съществени договаряния. Но той може да стане подготвен, според от изчисленията му след борбата в Донбас, тъй че би трябвало да сме готови. Той може да разгласи преустановяване на огъня, както направи през 2014 година, задържайки завоюваната от него територия. Това ще остави Украйна пред още един замразен спор, който Путин ще употребява, с цел да попречи на страната да се движи по пътя към европейското бъдеще. Такова преустановяване на огъня би било капан. Може да се наложи Украйна да упорства да се бие и да приказва по едно и също време, с цел да реализира приемливо съглашение. Тя би трябвало да бъде подкрепена в тези договаряния от своите съдружници, които държат ключа към глобите и гаранциите за сигурност, с цел да възпират Русия от наново навлизане. Трябва да действаме в този момент, с цел да създадем група другари на Украйна, която да предложи тази поддръжка, както направиха други преговорни процеси.
Най-голямата гаранция за сигурното бъдеще на Украйна е в ръцете на Европейски Съюз. Ако Украйна е със статут на претендент с явен път към участие, даже и нескончаем, тогава за Русия ще бъде доста по-трудно да нахлуе още веднъж. Това също ще даде на държавното управление на Украйна лостовете и тласъците, от които се нуждае, с цел да реформира фундаментално система, към момента прекомерно доминирана от корумпирано завещание от руската ера на олигарси и клептократи. Трудно е за Европейски Съюз, който е доста наясно с грешките си в предишното при допускането на страните прекомерно рано. Но знае, че Украйна е специфичен случай.
Трябва също по този начин да разтеглим сегашния дневен ред за договаряния. Ранните договаряния сред Русия и Украйна бяха прекомерно ориентирани към съветските претенции във връзка с територията и неутралитета на Украйна. Нов дневен ред би трябвало да бъде уравновесен с целите на Украйна: правораздаване за осъществените закононарушения, възобновяване на страната и признание на териториалната целокупност на Украйна. Въпросът за територията в последна сметка е игра с нулева сума. Ще би трябвало да увеличим пая, с цел да намерим способи да позволим взаимни отстъпки. Това изисква по-широки договаряния за бъдещето на европейската сигурност, в това число ново съглашение за стандартни сили и нови връзки сред НАТО и Русия.
Фалшивата дихотомия, която рискуваме да си създадем в този момент сред мира и справедливостта в Украйна, ще играе в ръцете на Путин. Единството, показано досега, вдъхна нов живот в Европейски Съюз и НАТО и ние не би трябвало да го застрашаваме. Ако желаеме това да е последната европейска война, тогава би трябвало да се съсредоточим върху слагането на масата за верния тип договаряния, вместо да спорим ненужно за това какъв брой сме подготвени да изядем.
Превод:
Това разделяне сред мир и правдивост се отразява и в обществената дискусия. В едната прекаленост е Хенри Кисинджър, който твърди в Давос, че Украйна би трябвало да отстъпи територия в този момент, с цел да обезпечи преустановяване на огъня и ни предизвестява да заобикаляме да унижаваме Владимир Путин. Не е изненадващо, че това провокира остра реакция от тези, които вярно показват, че Путин не демонстрира никакви признаци, че е подготвен да договаря съществено или да отговори на отстъпки. По-вероятно е превантивното разстройване освен да не успее да обезпечи дълготраен мир, само че също по този начин ще остави Путин в позиция да се върне и да заграби повече от Украйна, откакто прегрупира силите си.
В другата прекаленост, буйните поддръжници на Украйна като Ан Апълбаум и Тимъти Снайдер имат вяра, че Украйна би трябвало да бъде подкрепена против Русия, до момента в който бъде реализирана цялостна победа. Удобно е, че те в никакъв случай не дефинират какво е успеха. Това връща ли Русия към линиите от 23 февруари? Или въобще отвън украинска територия? Трябва ли Украйна да продължи да се бие, до момента в който съветските въоръжени сили не бъдат дефинитивно обезвредени и Путин не бъде свален?
В този спор наподобява, че не сме научили нито един от уроците от нашата история. Можете да наложите условия на дадена страна единствено в случай че я завладеете, както направиха съдружниците в Германия през 1945 година В противоположен случай даже " спечелилите " би трябвало да договарят, както във Версай през 1919 година И защото никой не предлага Украйна да нахлуе в Русия, Володимир Зеленски е прав да твърди, че тази война ще би трябвало да завърши с споразумяване на договаряния. Русия ще продължи да съществува като комшия на Украйна и към момента ще има доста по-големи въоръжени сили. Ще има дълготраен мир единствено в случай че не оставим Русия да оплаква, изолирана и чакаща идната опция за навлизане.
Винаги има напрежение сред мир и правдивост, когато се пробвате да разрешите спор. Ако президентът на Колумбия Сантос Калдерон бе споделил на водачите на Фарк през 2012 година, че желае мир, само че те ще би трябвало да влязат в пандиза за 30 години и това е обективен залог, те не биха се интересували от договаряния. Също по този начин би било неправилно да се одобри цялостна прошка след 50 години война, оставяйки жертвите без задоволство. Вместо това Сантос сътвори система на преходно правораздаване, с цел да реализира баланс сред мир и правдивост, с цел да даде на предишните жертви справедливостта, която заслужават, като в същото време се увери, че няма нови жертви в бъдеще. Ще би трябвало да има същия баланс сред мир и правдивост в Украйна.
По създание този спор губи от взор значителния факт, че украинците водят война, а не ние. Можехме да застанем в тяхната отбрана, както направихме за Полша през 1939 година (твърде късно), в Кувейт през 1991 година или в Косово през 1999 година, само че ние избрахме да не го вършим. Следователно единствено украинците имат право да вземат решение по кое време да договарят и какви отстъпки да създадат. Те не би трябвало да бъдат притискани още веднъж към спокойно съглашение, което не могат да реализират, както бяха в Минск през 2014 година Нито би трябвало да бъдат притискани към безкрайна война.
Путин към момента не е подготвен за съществени договаряния. Но той може да стане подготвен, според от изчисленията му след борбата в Донбас, тъй че би трябвало да сме готови. Той може да разгласи преустановяване на огъня, както направи през 2014 година, задържайки завоюваната от него територия. Това ще остави Украйна пред още един замразен спор, който Путин ще употребява, с цел да попречи на страната да се движи по пътя към европейското бъдеще. Такова преустановяване на огъня би било капан. Може да се наложи Украйна да упорства да се бие и да приказва по едно и също време, с цел да реализира приемливо съглашение. Тя би трябвало да бъде подкрепена в тези договаряния от своите съдружници, които държат ключа към глобите и гаранциите за сигурност, с цел да възпират Русия от наново навлизане. Трябва да действаме в този момент, с цел да създадем група другари на Украйна, която да предложи тази поддръжка, както направиха други преговорни процеси.
Най-голямата гаранция за сигурното бъдеще на Украйна е в ръцете на Европейски Съюз. Ако Украйна е със статут на претендент с явен път към участие, даже и нескончаем, тогава за Русия ще бъде доста по-трудно да нахлуе още веднъж. Това също ще даде на държавното управление на Украйна лостовете и тласъците, от които се нуждае, с цел да реформира фундаментално система, към момента прекомерно доминирана от корумпирано завещание от руската ера на олигарси и клептократи. Трудно е за Европейски Съюз, който е доста наясно с грешките си в предишното при допускането на страните прекомерно рано. Но знае, че Украйна е специфичен случай.
Трябва също по този начин да разтеглим сегашния дневен ред за договаряния. Ранните договаряния сред Русия и Украйна бяха прекомерно ориентирани към съветските претенции във връзка с територията и неутралитета на Украйна. Нов дневен ред би трябвало да бъде уравновесен с целите на Украйна: правораздаване за осъществените закононарушения, възобновяване на страната и признание на териториалната целокупност на Украйна. Въпросът за територията в последна сметка е игра с нулева сума. Ще би трябвало да увеличим пая, с цел да намерим способи да позволим взаимни отстъпки. Това изисква по-широки договаряния за бъдещето на европейската сигурност, в това число ново съглашение за стандартни сили и нови връзки сред НАТО и Русия.
Фалшивата дихотомия, която рискуваме да си създадем в този момент сред мира и справедливостта в Украйна, ще играе в ръцете на Путин. Единството, показано досега, вдъхна нов живот в Европейски Съюз и НАТО и ние не би трябвало да го застрашаваме. Ако желаеме това да е последната европейска война, тогава би трябвало да се съсредоточим върху слагането на масата за верния тип договаряния, вместо да спорим ненужно за това какъв брой сме подготвени да изядем.
Превод:
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ