Да си беден излиза скъпо
Ние нямаме доста документи, които би трябвало да носим, както е тук. Имаме една персонална карта или шофьорска брошура с личен номер и бар код, който дава цялата нужна информация за нас. Колите ни имат стикер на регистрационното табло, който дава на полицията опцията да знае това, което й би трябвало. Не вървим в банки, тъй като заплатите и пенсиите ни се превеждат по карта, и рядко използваме пари в брой. Годишната ни данъчна декларация е подготвена за 20 секунди по интернет. Никога не седим у дома, с цел да чакаме някой от топлофикация или ВиК да ни посети.
Вместо това пощальонът оставя записка, в пощенска кутия, която в нашия случай е инсталирана на вратата на жилището ни, тъй че бележката се оказва на пода в хола ни. Тя ни споделя, че е време да проверим уредите си След това записваме показанията на уредите в електронна сметка. Ако те са същите като регистрираните от компанията-доставчик на услугата, никой няма да ни потърси още една година. Вместо това банката заплаща сметките, когато пристигна време за това, а след това ни изпраща квитанцията в същата тази пощенска кутия. Ако желаете да спестите хартия и да спасите няколко дървета, можете да поискате да ви я изпращат по електронната поща.
В някои региони на Стокхолм мобилният ви телефон извършва тройна функционалност. У дома ви той употребява наземната мрежа и вие плащате като за тогавашните стационарни диалози, на път за работа действа като ваш персонален мобилен уред, а в офиса употребява номера на компанията ви. Разбира се, когато и да е вие можете да бъдете открити и на трите ви телефонни номера. Технологиите ви улесняват и в това време ви икономисват пари. В Швеция 99% от хората имат достъп до компютър. Този факт е резултат от план, финансиран отчасти посредством понижаване на налозите за всички, които работят и желаят да си купят компютър. Следствие на това е и, че всички учебни заведения имат компютри за децата. На първо място този план имаше за цел да поддържа демокрацията – всеки би трябвало да има право на достъп до компютър. Но в последна сметка можете да го разглеждате и като взаимно преференциален план. Днес, 17 години по-късно, популацията на Швеция има едни от най-високите компютърни умения в света – което, несъмнено, е от изгода за бизнеса и за целия трудов пазар. Разходите за една такава концепция и инвестиция са се изплатили с лихви от дълго време.
Ние в никакъв случай не вървим в пощенските клонове. Причината за това е доста елементарна – даже нямаме такива. Ако си купя книга от Amazon или получа подарък за рождения си ден от вуйна си, си ги вземам от най-близката бакалия. И в този случая шведската страна не прави това единствено с цел да ме улесни. Парите, които се икономисват, в композиция с елементарния факт, че това е дребна смяна към по-добро за мен, ме карат да съм удовлетворен. А другояче тези пари биха могли да се употребяват за по-добри цели.
Ето защо става въпрос – за решения, които основават взаимно преференциални обстановки. Ако нещо е по-лесно и по-ефективно за мен и за всички други жители, то е по-добро и за страната.
През зимата градът постоянно обезопасява всички улици и тротоари. Ако още веднъж пренебрегнем неудобството и болката от счупения крайник, можем да погледнем този факт през призмата на националната стопанска система. Цялото опазване на здравето в Швеция е гратис. На данъкоплатците обаче всеки строшен крайник им излиза по към 10 000 евро. Ако пострадате, вие би трябвало да си стоите вкъщи и да не работите към месец, като в това време получавате 90% от заплатата си. Както разбирате, единствено няколко избегнати случая изплащат разноските за посипването с малко пясък на леда по тротоарите. Печелите от това, че не си чупите крайници.
Един дребен, само че прекрасен съгласно мен образец за взаимно преференциална обстановка са “помощниците на уличното придвижване ”. Стокхолм, който е двойно по-голям от София, няма никакви проблеми с трафика. Инфраструктурата има огромна заслуга за това. Но естествено постоянно могат да се появят проблеми поради произшествия, спукани гуми или свършило гориво. Оказа се, че един интелигентен млад икономист седнал на бюрото си в градската администрация и направил следната сметка. Да кажем, че поради проблеми с придвижването в пиков час в някоя неприятна заран 5000 индивида закъснеят за работа с половин час. Това прави 2500 работни часа единствено в този съответен ден. Идеята на икономиста била, че в случай че успеем да помогнем на затруднените водачи доста бързо и по този начин решим казуса със тапите, изгубените работни часове ще бъдат понижени на половина.
От доста години “помощниците на уличното придвижване ” са паркирани в профил на огромните пътища в Стокхолм, подготвени да оказват помощ – да решат проблемите при някой по-незначителен случай, да асистират на жена с малко по-дълги нокти да смени гума, да долеят няколко литра бензин в нечия кола. Тази услуга не коства нищо. Това, което обществото печели от нея, е повече от задоволително. Жената с дългите червени нокти, данъкоплатците, работодателите - всички обичат тези помощници.
Това е подтекстът – всяко дребно нещо, което прави малко по-лесен живота на елементарния човек, прави и обществото като цяло по-добро. Това може да стане посредством някоя доста напредничава технология или посредством голям брой хитри решения. Но може да стане и просто като се помогне на някого да смени спуканата гума в понеделник заран.
Всяко общество и всяка страна са само сбора от хората, които живеят в тях, и техните хрумвания и решения.
Йохан Карлсон за „ Мениджър ”
Източник: Мениджър Нюз
