Ние настояваме за електронна здравна карта, чиято липса също е

Ние настояваме за електронна здравна карта, чиято липса също е причина да има доста нереални ТЕЛК-ове. Това съобщи в изявление за предаването " Неделя 150 " на стратегия " Хоризонт " Вера Иванова, ръководител на Конфедерацията за отбрана правата на децата и един от уредниците на митингите на майките на деца с увреждания.

Тя добави още, че министър Петков е първият, който демонстрира воля и схващане към проблемите на майките на деца с увреждания:

" Не го гоним по улиците, както се е случвало с предходните министри. Той самичък идва при нас. Той е наясно с нещата, само че би трябвало политическа воля. Без политическа воля ние до средата не можем да стигнем.

Основната ни битка е средствата да отиват по предопределение. Моето дете е на 23 години и за него смяната е в пет лв. покачване на обществената му пенсия.

Тук не става въпрос единствено за пари, само че с тези 145 лв. никой не може да оцелее, няма подобен човек.

Държавата по никакъв метод не ни оказва помощ за развъждането на деца с увреждания. Няма място, което децата с тежки гръбначни увреждания да посещават. Ако на мен ми се наложи да вляза в болница за два дни, аз няма къде да оставя детето си. Искаме обикновени неща ".

Огромният проблем на хората с увреждания е казусът с тяхната претовареност, разяснява за " Хоирзонт " водачът на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов: " Хората с увреждания не могат да си намерят работни места, работодателите ги отбягват, водени от присъщия им нарцисизъм да не се ангажират с хора с проблеми.

Това пък основава проблеми на хората с увреждания. Всички те желаят да работят и голяма част от тях могат да работят, само че нямат опцията да го създадат. Трудно може да се каже какво би трябвало да е решението.

Може би работодателите би трябвало да бъдат насърчени по някакъв метод може би през данъчно облекчение, единствено че българската фискална система не остава кой знае какви пространства за това. Бяха правени опити за въвеждане на квоти преди години, от което всъщност нищо не излезе, само че този проблем със заетостта на хората с увреждания е голям.

Според мен беше изгубено прекомерно доста време във връзка с преподреждането на тази система, която съществува като философия от 50-те години на предишния век, когато страната беше друга, обществото беше друго.

Тези хора се криеха от света, техните проблеми се подмитаха под масата и всички бяха трансферирани на пенсионната система, която също доста страда от тези неща, тъй като е натоварена с една поредност от функционалности.

Тази система трябваше да бъде преосмислена и преправена по напълно друг метод ".

Няма да намерите един човек в България, който да каже, че е добра системата за грижа за хората с увреждания, тъй като от доста време тя не е променяна. Това означи някогашният обществен министър Ивайло Калфин:

" Правят се промени за една или друга група и в един миг се губи общата логичност и липсва възприятието за правдивост. Трябва да се промени концепцията на системата, изобщо да се промени методът, по който работи сега системата за хората с увреждания.

Те на процедура получават една присъда от ТЕЛК, която ги праща вкъщи. В системата би трябвало да се вкара нещо, което го има в Световната здравна организация и което прави оценка какво би могъл да работи човек със съответното увреждане. Цялата система работи към това тези хора да са потребни и да се социализират членовете на фамилиите им, да не са обречени да седят у дома и по този начин нататък. Помощните средства не са обществена политика.

Би трябвало да се дават съответните услуги. Аз съм склонен, че би трябвало да има самостоятелна оценка, само че мисля, че страната би трябвало да даде не средства, а услуги, тъй като парите, колкото и да са, в един миг те ще станат малко.

Трябва да има психическа помощ, дневни центрове, превоз до работното място, акомодация на работното място и по този начин нататък ".