Нашият голям дом
Ние мечтахме да покорим природата, да станем нейни господари и да извлечем допустимо най-вече богатства. Но към този момент, съвсем изтощили ресурсите й, започваме да осъзнаваме, че сме попаднали в личния си капан. За да успеем да излезем от него, би трябвало изцяло да преосмислим отношението си към околният свят.
Натура и просвета
Смятаме, че едвам през последните десетилетия сме поели по пътя към екологичната злополука. Но западната цивилизация, от която сме част, постоянно се е отнасяла към природата от позицията на поробител и експлоататор. Още през Ренесанса естествените науки се разделят от филантропичните. И до момента в който въпросът за нравствеността е главен във вторите, то откритията на физиката и биологията в никакъв случай не са подлагани на морална оценка. Щом има изгода за хората, значи всичко е разрешено! Но индивидът се оказва в двойнствено състояние. Той по едно и също време е експлоататор, който подчинява природата и експлоатиран, тъй като е част от нея. Това, което предизвикваме на останалите живи същества в действителност го предизвикваме на себе си – замърсяването на въздуха, измененията в климата, изтощаването на почвата, затварянето в кафези. Струва се да се замислим и за изрази като „ човешки запаси ”, които демонстрират бездушното отношение освен към околния свят, само че и към самите нас.
Екологията като идеология
Всяко деяние обаче има противопоставяне. Все повече хора се замислят за следствията от нашето отношението към природата и дружно с нейното заличаване се появиха придвижвания за опазването й. Но тези, които са подготвени да минат от мисли и думи към деяние са малко на брой – не повече от 5 %. Мотивите на „ пасивните еколози ” са разнообразни – едни „ радеят ” за чиста околна среда, само че не дотолкоз, че да се откажат от удобствата си, други не са съгласни да заплащат по-висока цена (например за зелена сила или биопродукти), множеството обаче просто не желаят да поставят старания и избират да се движат по инерцията.
Когато не могат да решат казуса съществено и краткосрочно, множеството хора са склонни да бягат от отговорност. Някой различен (община, държава) е задължен да реши казуса с боклука, мръсният въздух, презастрояването, а те самите са безсилни. Дори те самите да събират разделно отпадъците си или да не се качват на колата си за къси дистанции, другите ще не престават да го вършат. В последна сметка човек обаче дава отговор само за личните си дейности и другите не могат да бъдат опрощение.
Утопията на сигурността
Всеки ден чуваме страшни прогнози за бъдещето на планетата и нашето лично. Въпреки това не сме в положение да повярваме до дъно в мащабите и необратимостта на тези промени...просто тъй като не ни изнася. Противното би означавало съществено да променим метода си на живот. А и към този момент сме се наслушали на апокалиптично прогнози, които по този начин и не се състояха – суматохата към птичият, свинският грип и заболяването луда крава. А и промените в климата настъпват толкоз постепенно, съвсем незабележимо и на дневен ред имаме по срочни проблеми: сметката за тока или парното, проблемите на работа и ред други неприятности.
Опазването на природата като стопански проблем
Понижение на потреблението, отводът от всичко ненужно, сдържаност – за еколозите това е пътят към виновното отношение към природата, само че за финансистите е стопански декаданс. В другата прекаленост е бизнесът с биопродуктите, който под прикритието на „ зелената концепция ” не рядко спекулира с цените. В доста случаи те нямат нищо общо с действителната себестойност, а се подвигат правопропорционално с увеличеното търсене.
Нашият път
В множеството европейски страни от дълго време се е наложило екологичното схващане. Централните елементи на доста столици са недостъпни за коли и хората се плануват с колела или пешком. В строителството има строги правила, които на всичкото от горната страна се съблюдават. Какво е ситуацията у нас? За страдание за болшинството българи понятието непорочност важи единствено зад прага на дома им. Едва ли на някой от нас може би му пристигнало на им да изхвърли боклука си право на пода в стаята, само че с чиста съвест би го направил от терасата или прозореца на автомобила. Дори и да пречистване водата, да следим плодовете и зеленчуците да са без пестициди, всичко това се случва единствено вкъщи. Но всичко, което се случва на открито – на улицата, в града, страната или въобще на планетата, за нас просто не съществува. Може би десетилетията комунизъм са ни научили, че това пространство е общо или непознато, което е съвсем едно и също. А в действителност това е нашия огромен дом – в действителност прекомерно необхватен, само че с директно въздействие върху живота ни. Не инцидентно в превод от гръцки думата екология значи „ просвета за дома ”. Да щадим природата е значимо освен поради самата нея, само че и поради себе си.
Натура и просвета
Смятаме, че едвам през последните десетилетия сме поели по пътя към екологичната злополука. Но западната цивилизация, от която сме част, постоянно се е отнасяла към природата от позицията на поробител и експлоататор. Още през Ренесанса естествените науки се разделят от филантропичните. И до момента в който въпросът за нравствеността е главен във вторите, то откритията на физиката и биологията в никакъв случай не са подлагани на морална оценка. Щом има изгода за хората, значи всичко е разрешено! Но индивидът се оказва в двойнствено състояние. Той по едно и също време е експлоататор, който подчинява природата и експлоатиран, тъй като е част от нея. Това, което предизвикваме на останалите живи същества в действителност го предизвикваме на себе си – замърсяването на въздуха, измененията в климата, изтощаването на почвата, затварянето в кафези. Струва се да се замислим и за изрази като „ човешки запаси ”, които демонстрират бездушното отношение освен към околния свят, само че и към самите нас.
Екологията като идеология
Всяко деяние обаче има противопоставяне. Все повече хора се замислят за следствията от нашето отношението към природата и дружно с нейното заличаване се появиха придвижвания за опазването й. Но тези, които са подготвени да минат от мисли и думи към деяние са малко на брой – не повече от 5 %. Мотивите на „ пасивните еколози ” са разнообразни – едни „ радеят ” за чиста околна среда, само че не дотолкоз, че да се откажат от удобствата си, други не са съгласни да заплащат по-висока цена (например за зелена сила или биопродукти), множеството обаче просто не желаят да поставят старания и избират да се движат по инерцията.
Когато не могат да решат казуса съществено и краткосрочно, множеството хора са склонни да бягат от отговорност. Някой различен (община, държава) е задължен да реши казуса с боклука, мръсният въздух, презастрояването, а те самите са безсилни. Дори те самите да събират разделно отпадъците си или да не се качват на колата си за къси дистанции, другите ще не престават да го вършат. В последна сметка човек обаче дава отговор само за личните си дейности и другите не могат да бъдат опрощение.
Утопията на сигурността
Всеки ден чуваме страшни прогнози за бъдещето на планетата и нашето лично. Въпреки това не сме в положение да повярваме до дъно в мащабите и необратимостта на тези промени...просто тъй като не ни изнася. Противното би означавало съществено да променим метода си на живот. А и към този момент сме се наслушали на апокалиптично прогнози, които по този начин и не се състояха – суматохата към птичият, свинският грип и заболяването луда крава. А и промените в климата настъпват толкоз постепенно, съвсем незабележимо и на дневен ред имаме по срочни проблеми: сметката за тока или парното, проблемите на работа и ред други неприятности.
Опазването на природата като стопански проблем
Понижение на потреблението, отводът от всичко ненужно, сдържаност – за еколозите това е пътят към виновното отношение към природата, само че за финансистите е стопански декаданс. В другата прекаленост е бизнесът с биопродуктите, който под прикритието на „ зелената концепция ” не рядко спекулира с цените. В доста случаи те нямат нищо общо с действителната себестойност, а се подвигат правопропорционално с увеличеното търсене.
Нашият път
В множеството европейски страни от дълго време се е наложило екологичното схващане. Централните елементи на доста столици са недостъпни за коли и хората се плануват с колела или пешком. В строителството има строги правила, които на всичкото от горната страна се съблюдават. Какво е ситуацията у нас? За страдание за болшинството българи понятието непорочност важи единствено зад прага на дома им. Едва ли на някой от нас може би му пристигнало на им да изхвърли боклука си право на пода в стаята, само че с чиста съвест би го направил от терасата или прозореца на автомобила. Дори и да пречистване водата, да следим плодовете и зеленчуците да са без пестициди, всичко това се случва единствено вкъщи. Но всичко, което се случва на открито – на улицата, в града, страната или въобще на планетата, за нас просто не съществува. Може би десетилетията комунизъм са ни научили, че това пространство е общо или непознато, което е съвсем едно и също. А в действителност това е нашия огромен дом – в действителност прекомерно необхватен, само че с директно въздействие върху живота ни. Не инцидентно в превод от гръцки думата екология значи „ просвета за дома ”. Да щадим природата е значимо освен поради самата нея, само че и поради себе си.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ