Проф. Минасян: Има изтичане на български капитал в чужбина в особено големи размери
Ние имаме приключване на наш, личен, български капитал в чужбина и то в извънредно огромни размери. За 2016 година чистото приключване на български капитал в чужбина прави оценка, в сходство със статистиката на платежния баланс, на близо 3 милиарда и 400 млн. евро. Това съобщи проф. Гарабед Минасян.
През 2017 година - 3 млрд и 100 млн. евро. Това значи, че чистото приключване на български капитал, който е направен у нас, се прави оценка на към една трета от вложенията в страната., добави той в „ Неделя 150 “ на БНР.
Критерият, който би трябвало да се следва, е дистанцията, която съществува сред нашето икономическо ниво и средноевропейското икономическо ниво, тъй като страната ни е член на Европейски Съюз и би трябвало да се равнява по Европейски Съюз, сподели проф. Минасян.
Тук числата са доста трагични. Нашият Брутният вътрешен продукт на човек от популацията за 2017 година се прави оценка на 7 000 евро. Средноевропейското ниво и междинното ниво в еврозоната е някъде към 30 000 евро на човек от популацията. Ако приказваме, че Европа прави 2% растеж, то 2% върху 30 000 - повишение на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, при средноевропейските стандарти, това са към 600 евро. Докато ние, в случай че приказваме за 4 % растеж на нашия Брутният вътрешен продукт, тези 4% растеж вършат някъде покачване с 300 евро - от 7 000 на 7 300 евро. Това значи, че дистанцията сред България и средноевропейското ниво се усилва и ние от ден на ден и повече затъваме в своята беднотия. Числата, които публично дава и макроикономическият хайлайф, и макроикономическото ръководство, те плануват по-нататъшно затъване в тази беднотия. Бедността на нашата стопанска система произтича от незадоволителния размер и качеството на вложенията, акцентира проф. Минасян.
Той разяснява и проблемите към плоския налог: „ За 9 години деяние на плоския налог не извърши това, за което се предвиждаше да бъде въведен. Първо, практиката не поддържа хипотезата за положителна връзка на плоския налог с капиталовата интензивност. Брутният вътрешен продукт и потреблението съумяха да възстановят и даже да превишат с повече от една десета предкризисните си нива в действителни измерения от 2008 година, до момента в който вложенията остават стабилно на ниво от към две трети от последната некризисна година. Това е една трагична констатация, която продължава във времето и не е ясно какъв брой време още ще продължи в една стопанска система, която се нуждае от революционни софтуерни промени. На второ място, упованията за по-високи приходи в консолидирания държавен бюджет и за така наречен осветляване на стопанската система също не се оправдават. Относителните приходи по отношение на Брутният вътрешен продукт, в последната година с неплосък налог, към момента остават непостигнати. На трето място - плоският налог спомага за увеличение на социално-икономическото неравноправие и общественото разслоение в обществото. Социалното разслоение в нашата страна е най-високо от всички останали страни в Европейски Съюз “, изясни още проф. Минасян от Института за стопански разбори на Българска академия на науките.
През 2017 година - 3 млрд и 100 млн. евро. Това значи, че чистото приключване на български капитал, който е направен у нас, се прави оценка на към една трета от вложенията в страната., добави той в „ Неделя 150 “ на БНР.
Критерият, който би трябвало да се следва, е дистанцията, която съществува сред нашето икономическо ниво и средноевропейското икономическо ниво, тъй като страната ни е член на Европейски Съюз и би трябвало да се равнява по Европейски Съюз, сподели проф. Минасян.
Тук числата са доста трагични. Нашият Брутният вътрешен продукт на човек от популацията за 2017 година се прави оценка на 7 000 евро. Средноевропейското ниво и междинното ниво в еврозоната е някъде към 30 000 евро на човек от популацията. Ако приказваме, че Европа прави 2% растеж, то 2% върху 30 000 - повишение на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, при средноевропейските стандарти, това са към 600 евро. Докато ние, в случай че приказваме за 4 % растеж на нашия Брутният вътрешен продукт, тези 4% растеж вършат някъде покачване с 300 евро - от 7 000 на 7 300 евро. Това значи, че дистанцията сред България и средноевропейското ниво се усилва и ние от ден на ден и повече затъваме в своята беднотия. Числата, които публично дава и макроикономическият хайлайф, и макроикономическото ръководство, те плануват по-нататъшно затъване в тази беднотия. Бедността на нашата стопанска система произтича от незадоволителния размер и качеството на вложенията, акцентира проф. Минасян.
Той разяснява и проблемите към плоския налог: „ За 9 години деяние на плоския налог не извърши това, за което се предвиждаше да бъде въведен. Първо, практиката не поддържа хипотезата за положителна връзка на плоския налог с капиталовата интензивност. Брутният вътрешен продукт и потреблението съумяха да възстановят и даже да превишат с повече от една десета предкризисните си нива в действителни измерения от 2008 година, до момента в който вложенията остават стабилно на ниво от към две трети от последната некризисна година. Това е една трагична констатация, която продължава във времето и не е ясно какъв брой време още ще продължи в една стопанска система, която се нуждае от революционни софтуерни промени. На второ място, упованията за по-високи приходи в консолидирания държавен бюджет и за така наречен осветляване на стопанската система също не се оправдават. Относителните приходи по отношение на Брутният вътрешен продукт, в последната година с неплосък налог, към момента остават непостигнати. На трето място - плоският налог спомага за увеличение на социално-икономическото неравноправие и общественото разслоение в обществото. Социалното разслоение в нашата страна е най-високо от всички останали страни в Европейски Съюз “, изясни още проф. Минасян от Института за стопански разбори на Българска академия на науките.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ