„Ние често сме отседнали в тази епоха, в която не са ни обичали“
Ние постоянно сме отседнали в тази ера, в която не са ни обичали.
Всяка възраст има своите потребсности, което значи, че грижите и любовта на родителите за детето им всяка година имат свое лично значение.
Когато е напълно малко, детето стартира да развива доверие , така че любовта към него се заключава в потребностите от грижи от майката. Това са потребностите на егото. Ако в тази най-ранна възраст майката е ненадеждна, отхвърля детето и така нататък, това може да сътвори в него непрекъсната недоверчивост и страхове за бъдещото му благополучие.
В зрялата им възраст с такива хора – пораснали деца – е мъчно да се сътвори контакт, защото те доста постоянно изпитват сътрудниците си и непрекъснато провеждат проби, с цел да се убеждават, че могат да им имат доверие. В една връзка може да се усещат безпомощни и уязвими.
Малко по-късно, когато е на 2-3-годишна възраст, детето се научава да бъде самостоятелно и развива самоконтрол . Ако родителите попречват развиването в тези области, например като нетърпеливо и настойчиво вършат това, което едно дете не може да направи единствено, или пък в противен случай, като чакат от него дейности, които то не е самосъзряло да извърши, те развиват в него възприятие за позор. И в случай че родителите непрекъснато упражняват правата си над детето и по този метод остават глухи за същинските му потребности, е налице подозрение в способността му да управлява света и да упражнява самоконтрол.
Като възрастни, тези пораснали деца вместо да бъдат сигурни в себе си, непрекъснато мислят, че са третирани от другите по-внимателно или с съмнение и отрицание. Също по този начин те може да развиват симптомите на обсесивно-компулсивно разстройство или параноичен боязън от гонене.
