“Ние 20 години не го потърсихме този човек. Той не

“Ние 20 години не го потърсихме този човек. Той не е платил една стотинка от компенсацията, на което беше наказан. Той не се обади нито веднъж да пита по какъв начин е брат ми, по какъв начин е татко ми, тъй като освен брат ми, само че и татко ми пострада в злополуката. Майка ми на 49 години умря, а татко ми на същата възраст остана неработоспособен. Тимур Халилов не беше наказан да заплати обезщетение за майка ми, тъй като застрахователите тогава заплатиха някакви 80 000 лв., които незабавно отпътуваха по сметка на лечебните заведения във Франция, където лекувахме брат ми.

Това, което беше наказан да заплати, за което бяхме завели изпълнителни каузи, беше сумата, която ние сме разходвали над размера на застрахователните компенсации. Повече от 20 години ние сме правили разноски по лекуванията, само че не сме го съдили даже тоя човек. Най-арогантното е, че той заведе дело против нас, с цел да потвърждава, че дългът му е погасен по отминалост и по време на цялото дело се държеше непоносимо. От човешка позиция - никой не може да си показа по какъв начин някой е толкоз нахален и безочлив. Той си е въобразил, че Господ му е върнал на него за случилото се, тъй като има дете неработоспособен … и на срещите с мен той твърдеше:

„ Аз съм си получил заслуженото, аз за нищо не съм отговорен. Вие не знаете аз какво съм претърпял! “ След като делата се взеха решение в наша изгода на две правосъдни инстанции, той към този момент нямаше накъде и се съгласи да създадем съглашение, като това съглашение беше едно нищо за него в последна сметка, тъй като от сумата, която той дължи по изпълнителните каузи - 245 000 лв., ние се съгласихме той да заплати единствено 45 000 лв. и да ги заплаща в продължение на 5 години напред по 800 лв. на месец.

Ние толкоз не желаеме да се разправяме с него, не ни се занимава, че се съгласихме нещо, ей там, да заплаща на месец, единствено и единствено да приключим. Като имайте поради, че ние имаме и други документи за направени разноски. Брат ми се лекува към този момент 22 години! Това беше едно младо момче, на 18 години, което пострада, в този момент е на 40 години и в никакъв случай няма да има семейство, няма да има естествен живот...

Това нещо на Тимур се опитахме да му го кажем, само че той е доста нахален, просто нямам думи… Чак не ми се мисли за него. Апелативният съд реши, че дългът му не е погасен по отминалост, че продължава да дължи пари, на което той сподели:

„ Ако желаете да взимате някакви пари, мога да ви давам по 800 лв.. “ Ние се съгласихме, тъй като този човек публично няма никакво имущество, няма нищо на негово име, няма трудови контракти. Няма от кое място да вземем един лев. Разбирате ли?! ”

Тимур Халилов е депутат от Движението за права и свободи в 50-я парламент. Заплатата на депутатите е към 10 000 лв..

Споразумението, за което приказва юрист Гергана Георгиева, е контрактувано през май 2024 година, след като Тимур Халилов изплаща по 800 лв..

Сестрата на Владимир споделя: “На мен особено ми се обади юристът му, с цел да каже, че Тимур е платил за юни 1000 лв., тъй като 200 лв. е желал да направи подарък на брат ми за рождения му ден. За 22 години внезапно реши, че може да отдели 200 лв., да даде ей по този начин просто. Какво да ви кажа?! Това е. Такава е историята. Аз съм юрист в Свиленград, само че макар че съм юрист, също бях в невъзможност да взема една стотинка от Тимур Халилов. От Българска народна банка получихме писмо, че той има 50 000 лв. в една банка… В момента, в който пратихме запорно известие в банката, дадоха отговор, че няма пари по сметката. Прехвърлил е парцелите на свои близки незабавно.

През 2002 година Владимир е бил признат студент в Лесотехническия университет, той и родителите му са пътували за София, с цел да закарат багажа му в общежитието… Имаше ли дело? Кой се оказа отговорен за злополуката, попитах юрист Гергана Георгиева.

“Тимур. Той беше задремал. Да, той се прибира от Истанбул. Ако видите справката му за пътувания към Турция, той пътува всяка седмица. Той единствено по наредбата за командировките, в случай че му изчислят разноските, които прави седмично за пътешестване, те ще надвишат размера на нашето взимане към него, разбирате ли? Но той отхвърля това. Парите са му в Турция, най-вероятно. Аз имам информации до преди месец-два, които са безапелационни, че той пътува доста постоянно до Турция. Имаше дело за злополуката през 2002 година. Тимур Халилов подписа съглашение с прокуратурата. Тогава беше възможно, без значение от това че имаше смъртен случай - умря майка ми, брат ми имаше тежки телесни повреди, татко ми имаше междинни телесни повреди, беше наказан с условна присъда на 1 година и 9 месеца с 3 години изпитателен период. Ние тогава се борехме за живота на брат ми, на татко ми, най-близките ми бяха на моите ръце, та нямахме сили да… да спорим с прокурори, да повдигаме въпроса, за какво наказването на този човек е такова? За нас въпреки всичко беше значимо той да е наказан и да спасим живота на брат ми.

Брат ми беше опериран 6-7 пъти във Франция, в България - към 20 пъти. Продължаваме още да вървим по интервенции. Брат ми е един огромен воин, който продължава да се бори. Просто това е… Всички се държим поради него, тъй като той в действителност се оказа доста мощен човек. И да Ви кажа: за 20 години нито един път брат ми не е потърсил Тимур. Не е помислил да каже:

„ Аз ще му отмъстя или ще желая нещо от него. “ Нито един път. В началото заведохме тия каузи, осъдихме го, той спря да заплаща и ние нищо не направихме. А той самият заведе каузи, че е предходна отминалостта. Той заплати на първа инстанция 7000 лв. държавни такси, с цел да заведе дело, на втора инстанция апелира, откакто съдът в Хасково отсъди в наша изгода, заплати още над 3 хиляди лв. държавна такса, с цел да отиде делото на горна инстанция.

Аз два пъти съм го срещала с юриста му, твърдеше, че той не дължал пари, тъй като дългът му бил погасен по отминалост. А и ме упрекна: „ Аз толкоз години поради вас не мога да стартира работа. “ Викам: “Тимур, по какъв начин съм отговорна, че не можеш да започнеш работа? ” И той не дава отговор. Разбирате ли, той не можел да стартира работа поради нас. Защото в случай че стартира работа, ние ще взимаме пари от заплатата му. Изключително безочливо! И споделя: „ Стига ми стресът, дето ме търсиха през нощта и правосъдни реализатори идваха у дома, притесняваха цялото ми семейство. “

Това е, това е този водач на Движение за права и свободи. В момента, в който започнахме делата, той не получаваше призовките, постановяваше се да му изпращаме призовки по адреса на седалището на Движение за права и свободи в София и там не ги получаваше също. Той се криеше непрекъснато. Това е самата истина. Не ви излъгах и с една дума даже. Подробностите могат да бъдат доста, доста по-красноречиви. Така е, правилно е това, което разследвате. До верни заключения сте достигнала, само че не знам какво може да извършите? Аз считам, че този човек не заслужава даже минимум доверие на обществото. Ето, за жал, лицето на един от българските политици какво съставлява. Е, подобен човек може ли да работи в интерес на обществото?

Аз си разреших, откакто заведоха делото за отминалостта, да изпратя посредством юриста му няколко фотоси на брат ми с концепцията тай да прекрати това дело. Да седнем и да се разберем, той има ли желание нещо да заплаща … само че те продължиха, все едно нищо не съм им изпратила. Вече, когато опря ножът до кокала и видяха, че изгубиха делото в Апелативен съд, че нямат никакви шансове, тъй като разчитаха на едно Решение на Върховен касационен съд, само че то беше постановено не в тяхна изгода, тогава споделиха:

„ Дайте нещо да ви платим. “… Ама Тимур бил в доста окаяно материално състояние, нямал никакви приходи, животът му бил съсипан… Ние казахме: „ Добре, какво оферирате? “ Аз ги молих - дайте най-малко по 1000 лв. на месец да заплаща за 5 години. Не! 1000 лв. му били доста, само че можел да си разреши той да заплати. Предполагам, че тези 800 лв. са му съвсем джобните пари на Тимур дневно, като го виждам по какъв начин живее. Негови родственици бяха наши клиенти в адвокатската фирма, пристигнали инцидентно. И те от самото начало парадираха с това, че имат контакти, че могат да се обадят на братовчед си, в случай че би трябвало той да оказва помощ в София.

Попитах: „ Е, кой е братовчед ви? ” Отговориха: ”Тимур Халилов. “ Ние не се издадохме, че го познаваме, и ги поразпитахме. Той има първокласни парцели, парадира че е добре материално, има първокласна вила в едно село до Исперих, само че не се води на негово име. В Турция има жилище. Това от неговите родственици го научихме, да. Адвокатът му знаеше, че вървим в Истанбул, че брат ми към момента се нуждае от интервенции. Но той не сподели:

„ Айде, аз ще дам 800 лв., но ще оказа помощ или ще поема някои от интервенциите. “ Знаете ли, той беше претендент за евродепутат през 2007 година. Ние говорихме цялото семейство и всичките ни близки: „ Ние ще гласуваме за него, с цел да стане евродепутат, с цел да има заплата, да вземем някакви пари “, разбирате ли?! Представяте ли си до каква степен сме стигнали? Брат ми се занимава със земеделие, само че той няма никакви сигурни приходи. Виждате какви са сушите и градушките при нас. Той получава една пенсия за неработоспособност. И в последна сметка тия 800 лв. за него са най-малко нещо, да си покрие там най-малко някакви разноски на месец. Благодарение на едно друго момче, което е негов другар и който в действителност е съществена движеща мощ, те сътвориха по едни стратегии на Фонд „ Земеделие “ една крушова градина. И тая крушова градина я работят двете фамилии. Баща ми, брат ми и ние също оказваме помощ. Децата ми оказват помощ, цяло лято са на крушите. И по този начин опитваме се да го поддържаме в това, което прави, с цел да се усеща пълностоен човек.

Защото знаете ли, той се опита един-два пъти да стартира работа, само че не става. Не го взимат, просто поради типа му не го взимат на работа. В България хората имат предубеждения. За жал, ние осъзнаваме това нещо и той си го знае и в един миг сподели: „ Аз няма смисъл да се налагам на хората и да си диря работа. Трябва нещо друго “…

И по този начин. … Отново приканвам Тимур Халилов да опише своята история за трагичната злополука, унищожила живота на доста хора, вероятно и неговия.

Соня Колтуклиева

Източник: pik.bg