Обявиха интелигентността за причина за по-бързата смърт от деменция
Нидерландски учени стигнаха до разочароващи изводи. Те разкрили, че приключилите университет са по-склонни да умрат бързо заради деменция, в сравнение с техните по-малко образовани връстници.
Прегледът на доказателствата откри, че тези, които отделят повече време за обучение, нормално имат мозъчни запаси, които им оказват помощ да устоят на ранните признаци на деменция. Докато се сложи дефинитивна диагноза, заболяването нормално се открива на по-късен стадий, тъй че образованите хора наподобява умират по-рано.
Анализ на 261 изследвания, в това число 36 изследвания, разглеждащи просветителните достижения, откри, че предстоящата дълготрайност на живота след диагностициране на деменция понижава с всяка спомагателна година обучение.
Резултатите от изследването демонстрират, че човек, който получава бакалавърска степен на 21 години, ще живее една година по-малко от някой, който не продължава да учи в университет след учебно заведение.
Нидерландски откриватели нарекоха това „ парадигма на когнитивния запас “, при която хората с по-високи равнища на просветеност са в положение да действат по-дълго без явни признаци или признаци на заболяване.
Когато когнитивните запаси са изчерпани, заболяването прогресира до по-късен стадий, което значи, че хората са склонни да имат по-малко време за живот спрямо хората, диагностицирани с заболяването по-рано.
Болестта на Алцхаймер е най-честата причина за деменция. Това положение се предизвиква от слепването на избрани протеини в мозъка, в това число амилоид и тау. Въпреки тези мрачни открития, хората се предизвикват да поддържат мозъка си деен с пъзели с цифри и думи. Това може да помогне за построяването на „ когнитивен запас “, който ще им разреши да запазят качествата си по-дълго, даже в случай че се развие деменция.
Твърди се, че постоянното практикуване на мозъка и поддържането на умствена активност може да помогне за отбрана на здравето на мозъка с придвижване на възрастта, намалявайки риска от проблеми с паметта и мисленето, както и от деменция.
Прегледът на доказателствата откри, че тези, които отделят повече време за обучение, нормално имат мозъчни запаси, които им оказват помощ да устоят на ранните признаци на деменция. Докато се сложи дефинитивна диагноза, заболяването нормално се открива на по-късен стадий, тъй че образованите хора наподобява умират по-рано.
Анализ на 261 изследвания, в това число 36 изследвания, разглеждащи просветителните достижения, откри, че предстоящата дълготрайност на живота след диагностициране на деменция понижава с всяка спомагателна година обучение.
Резултатите от изследването демонстрират, че човек, който получава бакалавърска степен на 21 години, ще живее една година по-малко от някой, който не продължава да учи в университет след учебно заведение.
Нидерландски откриватели нарекоха това „ парадигма на когнитивния запас “, при която хората с по-високи равнища на просветеност са в положение да действат по-дълго без явни признаци или признаци на заболяване.
Когато когнитивните запаси са изчерпани, заболяването прогресира до по-късен стадий, което значи, че хората са склонни да имат по-малко време за живот спрямо хората, диагностицирани с заболяването по-рано.
Болестта на Алцхаймер е най-честата причина за деменция. Това положение се предизвиква от слепването на избрани протеини в мозъка, в това число амилоид и тау. Въпреки тези мрачни открития, хората се предизвикват да поддържат мозъка си деен с пъзели с цифри и думи. Това може да помогне за построяването на „ когнитивен запас “, който ще им разреши да запазят качествата си по-дълго, даже в случай че се развие деменция.
Твърди се, че постоянното практикуване на мозъка и поддържането на умствена активност може да помогне за отбрана на здравето на мозъка с придвижване на възрастта, намалявайки риска от проблеми с паметта и мисленето, както и от деменция.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ