Научно обяснение защо всички мразят Nickelback
Nickelback е група, която всички обичат да мразят… Същевременно пък съумява да продаде милиони албуми по целия свят.
Един финландски откривател се опита да разбере за какво музикалните критици обичат да ненавиждат Nickelback. Нейното проучване, оповестено в Metal Music Studies, има звънливото заглавие „ Лицемерни нелепости, написани през стиснати зъби: Дискурси по отношение на достоверността в рецензиите на албумите на Nickelback във финландските медии “ и надлежно твърди, че целият проблем е в достоверността. Тоест критиците не възприемат Nickelback като същински.
Сали Антонен от Университета на Източна Финландия изследва рецензии от финландски музикални медии, оповестени сред 2000 и 2014 година, и открива, че в доста връзки групата е била затруднена от личната си известност.
Критиците атакуват Nickelback за това, че членовете ѝ са прекомерно пресметливи в артистичния си метод, написа тя, като цитира някои от по-суровите рецензии:
Те също по този начин прекалено много наподобяват на обичани групи като Nirvana и не се счита, че прибавят нещо автентично, а вместо това изкарват шлагери, които могат да бъдат разказани като лек гръндж. „ Надеждата и споменът за грънджа могат да се преглеждат като омърсени по най-лошия метод в ръцете на групи като Nickelback, които съставляват всичко, против което беше гръндж течението, и не на последно място комерсиализма “, написа Антонен. Самият триумф на групата подкопава способността ѝ да заимства от грънджа и метъла, тъй като няма нищо метъл в песента, която майка ти слуша по радиото – „ отблъскващ радиорок “, както един критик назовава Nickelback през 2005 година Можем да приемем всеобщата прелест в една ария на Кейти Пери, само че хората чакат повече артистична непорочност в немасови жанрове като метъла.
Да не приказваме, че те са скучни. Приликите сред Nickelback и по-стари групи вършат музиката им предвидима и по този метод – безвкусна. Никой не усеща, че Nickelback – или неговите членове – са рискови. Когато се пробват да бъдат остроумни, наподобява, че се напъват прекомерно доста. Може да пеят за пиянство, само че публиката не ги вижда да водят рокендрол метод на живот. (Един критик ги укорява, че пеят за пиянство, без да пият на сцената.) Това способства за имиджа на групата като „ подправена “, чистофайна и комерсиална.
А може би това се дължи на обстоятелството, че те се харесват на дамите, ненапълно. В рецензията на един критик почитателите на концерта на Nickelback са разказани като „ паникьосани дребни момиченца, яки момчета с щамповани тениски и кожени якета, купени от супермаркета, здрави и плешиви мъже, както и деца в предпенсионна възраст с родителите си “, обобщава Антонен. Както отбелязва различен откривател на Nickelback, „ тийнейджърката е най-презираната фенка от всички и самото съмнение, че групата е известна измежду „ девойките “, може да е задоволително, с цел да провокира чувство за артистичен неуспех “. Сантименталните текстове на групата ги слагат в лагера на „ момиченцата “ – който критиците отхвърлят като лекомислен (аналогия с фенките на Тейлър Суифт, One Direction, „ лудите “ последователки на The Beatles).
Това изследване е фокусирано единствено върху рецензиите във финландската преса, само че закачките с групата не звучат доста по-различно от всяка рецензия и въобще по света.
Накратко, ето за какво ненавиждате Никълбек, съгласно Антонен:
Когато човек огледа нещата по този метод, е мъчно да не съчувства на Чад Крюгер.
