Ни вест, ни кост! Продължава издирването на 13-годишното дете със

Ни новина, ни кост! Продължава издирването на 13-годишното дете със Синдром на Даун

Продължава издирването на 13-годишното дете със Синдром на Даун, което изчезна в Старозагорско. То е било забелязано за последно пред дома си в село Конаре. Майката на Николай Денка прикани, в случай че някой е забелязал детето, да се свърже с полицията.

„ Цяла нощ чаках информация, не съм спала. Не се е губил в никакъв случай, без мен на никое място не е ходил “, уточни тя.

Търсенето беше възобновено в 7.30 ч. в сряда сутринта.

Очаква се да дойдат доброволци от цялата страна. Освен служители на реда, в издирването вземат участие пожарникари, горски и доброволци. На терен са изпратени и следови кучета, употребяват се термокамери и дронове.

Кметът на община Гурково разгласи, че решението на Кризисния щаб е интервенцията да стартира от начало.

„ Започваме още веднъж, направено е систематизиране, няколко екипа ще работят. Към служителите на реда ще бъдат прибавени и сътрудници, които се притекоха на помощ “, уточни Кънчо Папазов и посочи, че периметърът е уголемен с още 3 километра.

Предположенията са, че момчето е тръгнало в незнайна посока, дружно с кучето си. Детето е контактно и може да реализира връзка с търсещите го хора.

Синдром на Даун

През далечната 1866 година британският лекар Down разказва клиничните белези на синдром, който през днешния ден носи неговото име. През 1959 година Lejeune и Jacobs откриват, че Синдромът на Даун е резултат от Тризомия 21.

Това е най-често срещаната генетична особеност, която се дължи на една спомагателна хромозома в 21-ата хромозомна двойка. Честотата на раждане на субект със Синдром на Даун е почти 1 на 700, като тя е идентична във всички страни, всички раси и всички обществени групи. Годишно в България се раждат към 100 такива деца. Най-важното нещо, което би трябвало да се знае за хората със Синдром на Даун е, че те са по-скоро сходни на останалите, в сравнение с разнообразни от тях.

Синдромът на Даун е генетично положение, което се показва в съществуването на една спомагателна хромозома в някои или във всички кафези.

Вместо да имат по две копия от двадесет и първата хромозома, хората със Синдром на Даун имат три. В резултат на това, те имат общо 47 хромозоми в клетките си, вместо естествените 46. Тъй като хромозомите и генетичният материал, който носят, играят основна роля в определянето на чертите и характера, тази спомагателна хромозома въздейства върху целия им живот.

Имат характерен външен тип, някои присъщи здравословни проблеми и в множеството случаи забавено умствено развиване. Тежестта на всеки един от тези проблеми обаче варира в големи граници при другите човеци. Най-общо, хората със синдром на Даун нормално са по-дребни и тяхното физическо и психическо развиване е по-бавно, спрямо връстниците им. Ето някои външни белези, които най-често се свързват със синдром на Даун:

Намален мускулен тонус

Децата със синдром на Даун имат понижен мускулен тонус, който се назовава още хипотония. Това значи, че мускулите им са леко отпуснати и на пипане наподобяват „ мековати ”. Намаленият тонус визира всички мускули на тялото. Това е значима физическа характерност, която кара лекарите още в родилния дом да търсят други признаци на синдрома на Даун.

Повечето физически признаци, свързвани със синдрома, не засягат способността на индивида да пораства и да се развива, само че пониженият мускулен тонус може да затрудни всички типове придвижвания. Например, пониженият мускулен тонус визира развиването на двигателните умения като катурване, сядане, изправяне и вървене. Тъй като мускулите на устата имат понижен тонус, развиването на питателните и говорните умения също може да бъде забавено. Хипотонията води и до нараснала пъргавина на ставите.

Лицеви характерности

Лицето постоянно е малко по-широко и гърбът на носа да е по-плосък от нормалното. Очите наподобяват извити малко нагоре. (Тази, типична за азиатците линия, е повода в предишното синдромът на Даун да се е наричал „ монголизъм ”). Очите също по този начин могат да имат дребни гънки кожа, наречени епикантус, във вътрешния ъгъл. Външната част на ириса на всяко око може да има светли точици, наречени „ петна на Бръшфийлд “. Тези точици най-често се срещат при хора със сини очи и не засягат зрението. Устата постоянно е относително дребна и покривът на устната празнина – плитък. Когато тези белези са комбинирани с понижен мускулен тонус, езикът излиза на открито и наподобява като по-голям спрямо устата. Зъбите стартират да порастват по-късно и в необикновена поредност. Повечето деца минават през идентични стадии на израстване на зъбите, само че зъбите на деца със синдром на Даун като че ли имат своя лична поредност. Зъбите също по този начин могат да са дребни, със странна форма и на извънредно място и тези проблеми могат да са налице и при израстването на непрекъснатите зъби. Ушите може да са дребни и върховете им да са прегънати леко напред. Често срещано е ушните висулки да са недоразвити или изчезнали. Тъй като каналите са тесни и къси, постоянно могат да се запушат, което способства за друг % загуба на слуха.

Форма на главата

Хората със Синдром на Даун имат малко по-малка глава от естественото. Обикновено разликата е толкоз дребна, че не се вижда. Задната част може да е по-плоска и по-къса. Вратът също може да наподобява по-къс и при новородени може да има свободни гънки кожа по задната част на шията, само че те нормално изчезват с растежа. Меките елементи на главата (фонтанелите), които всички бебета имат, могат да са по-широки при бебета със синдром на Даун и да им би трябвало по-дълго време, с цел да се затворят в процеса на обикновено развиване на детето.

Стъпала и длани

Често срещано е дланите да са по-малки от нормално. Дланта може да има единствено една вадичка, наречена напречна дланна или маймунска вадичка. При стъпалата може да има необятно разстояние сред първия и втория пръст. Често има дълбока вадичка върху стъпалото, която е продължение на първото междупръстно пространство. Често срещано е плоскостъпието. Повечето носители на синдрома на Даун нямат всички разказани физически белези. Най-често срещаните белези са пониженият мускулен тонус, извитите нагоре очи, плоският дребен нос, дребните очи, късото малко пръстче на ръцете и необятното разстояние сред първия и втория пръст на краката. С изключение на понижения мускулен тонус, останалите по никакъв метод не затормозяват здравето им. Има обаче някои болести, които са с много по-сериозни последици. Около половината от хората със Синдром на Даун имат в по-лека или по тежка форма някакъв сърдечен недостатък. Това може да са дребни септални недостатъци, които с времето да се затворят сами, само че има и по-тежки недостатъци, които постановат хирургична интервенция. Специфичен за хората със Синдром на Даун е Атриовентрикуларният септален недостатък (AVSD). Често при липса на други външни белези, съществуването на този недостатък е мотив да се направи генетично проучване. При новородените със Синдром на Даун, доста постоянно срещана е пъпната херния. В множеството случаи, след стягане на коремната мускулатура към годинка, тя се затваря сама. Ортопедичните проблеми също постоянно съпътстват живота им. В към 5 до 10 %, може да се развие епилепсия. Срещат се проблеми със слуха и зрението, само че с навременна интервенция те могат да не пречат на естествения живот на индивида. Един от най-характерните проблеми на хората със Синдром на Даун е нарушаване във финкцията на щитовидната жлеза. Въпреки всички изредени заболявания, актуалната медицина разрешава хората със Синдром на Даун да водят естествен живот.

Част от материала в текста е заимстван от единствената книга за родители на деца със Синдром на Даун, преведена на български език – „ Деца със Синдром на Даун, справочник за родители – под редакцията на Сюзън Дж. Скалеръп ”, трето модифицирано издание, която за първи излиза в Съединени американски щати през 1985 година и съставлява американската „ библия ” в развъждането на дете със СД.