Честит празник, българи! Отбелязваме 116 години от Деня на независимостта
Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември 1908 година във Велико Търново. Призната е от Османската империя и от Великите сили няколко месеца по-късно - напролет на 1909 година
Берлинският контракт от 1878 година дефинира Княжество България като васално на Османската империя. Това спъва стопанското развиване на страната и съществено лимитира нейните интернационалните връзки.
Главно задължение за България съгласно Берлинския контракт е прехвърлянето върху българската страна на особения " режим на капитулациите ". Той бил основан в Турция през 1535 година и гласял, че всички удобства за чужденци и непознати вложения, юридически режим, заемна политика и митнически тарифни условия, доказани от Турция, са наложителни и за българската територия.
Заради това, че е васално Княжество България била третирана като второкласна страна, в чиито вътрешни работи когато и да е е можела да се прави интервенция.
България нямала право на независими дипломатически представителства в чужбина, а задграничните представители в София имали статут на сътрудници, а не на посланици.
Правителството нямало право да подписва контракти, заеми и конвенции без да потърси посредничеството на турското държавно управление. Васалитета означавал и огромен налог, който се плащал на турската империя.
Години наред след 1878 година всички старания на българската страна имали за цел обезсилване или ограничение на този режим. Идеи, планове, клюки, само че и очаквания за прокламиране на българската самостоятелност се носели из европейските политически среди още след Съединението през 1885 година
Княз Фердинанд, държавните управления, цялото общество очаквали удобна политическа конюнктура. Същинската подготовка почнала след 1903 година
След Младотурския прелом в Истанбул през юли 1908 година и очертаващата се неустойчивост и изолираност на новия турски режим князът и българската дипломация подхванали внимателни сондажи, с цел да ревизират каква би била реакцията от прокламиране на независимостта в Санкт Петербург, Лондон, Париж и Берлин.
Изяснило се, че има условия и е допустимо политиката на статуквото на Балканите, поддържана от Австро-Унгария и Русия, да претърпи удобни за България промени.
По това време вниманието на Великите сили било ориентирано към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готвела да анексира Босна и Херцеговина.
Немци и австрийци, които работели по обслужването на жп линията Одрин-Белово оповестили стачка. Правителството на министър-председателя Александър Малинов употребило момента и оповестило, че конфискува жп-линията в интерес на българската страна.
На 22 септември 1908 година в църквата " Св. 40 мъченици ", издигната в остарялата българска столица Велико Търново от цар Иван Асен II, княз Фердинанд прочита пред министрите Манифеста за оповестяването на Независимостта.
Отслужен е молебен за благоденствието на българската страна - акт, който символизира продължение на Второто българско царство.
След това министър-председателят Малинов прочита манифеста на историческия рид Царевец пред хиляди хора. На 15 октомври Манифестът е разгласен и в Народното събрание в София.
На идващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заканите с война от страна на Османската империя, България дава отговор с военна готовност, само че в същото време заявява подготвеност за спокойно споразумяване.
Берлинският контракт е нарушен два пъти - и от София, и от Виена, само че никой в Европа в този миг не е подготвен за война и напъните се насочват към дипломатическо споразумяване на напрежението и признание на българската самостоятелност.
Събитието е последвано от плануванаъа реакция в Цариград и Европа. България е застрашена с комерсиална война, митнически усложнения, стопански наказания и даже с въоръжена експанзия.
В първия миг, когато научава новината, съветският император Николай II изпада в гняв и афишира осъщественото от княз Фердинанд за " акт на фанатик ".
Но по-късно съветската дипломация показва доброжелателност и благоволение. С решаващата помощ на съветското държавно управление са уредени политическите и финансовите проблеми с Турция и през март 1909 година европейските държавни управления признават независимостта.
България става царство и пълновръстен участник в интернационалните връзки, князът към този момент се титулува цар. Впрочем, красивата изящна царска корона на Фердинанд била направена в Мюнхен цялостен месец преди декларацията във Велико Търново...
Манифест на Фердинанд за оповестяване на държавната самостоятелност на България:
По волята на незабвения Цар Освободител, великият приятелски съветски народ, подкрепят от положителните ни съседи, поданиците на Негово Величество Ромънския Крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година пречупи робските вериги, що през епохи оковаваха България, некогаж така велика и славна.
Оттогава до през днешния ден, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо правилен към паметта на националните дейци за своята независимост и въодушевяван от техните завещания, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и сътвори от нея под мое управление и това на О' Бозе почившия княз Александър страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации.
Винаги миролюбив, моят народ през днешния ден копнее за културен и стопански напредък; в това направление нищо не трябва да спъва България; нищо не би трябвало да пречи за преуспяването й.Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля - да бъде съгласно както той желае.
Българският народ и държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и еднообразно да желаят.Фактически самостоятелна, страната ми се спъва в своя естествен и спокоен процес от едни узи, с формалното скъсване на които ще се в профил и настаналото охлаждение сред България и Турция.
Аз и народът ми откровено се радваме на политическото възобновление на Турция; тя и България, свободни и изцяло самостоятелни една от друга, ще имат всички условия да основат и оякчат другарските си връзки и да се предадат на спокойно вътрешно развиване.
Въодушевен от това свето дело и с цел да отговоря на държавните потребности и национално предпочитание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за без значение Българско царство и дружно с народа си надълбоко имаме вяра, че този ни акт ще откри утвърждението на великите сили и съчувствието на целия образован свят.
Да живее свободна и самостоятелна България!
Да живее Българският народ!
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Берлинският контракт от 1878 година дефинира Княжество България като васално на Османската империя. Това спъва стопанското развиване на страната и съществено лимитира нейните интернационалните връзки.
Главно задължение за България съгласно Берлинския контракт е прехвърлянето върху българската страна на особения " режим на капитулациите ". Той бил основан в Турция през 1535 година и гласял, че всички удобства за чужденци и непознати вложения, юридически режим, заемна политика и митнически тарифни условия, доказани от Турция, са наложителни и за българската територия.
Заради това, че е васално Княжество България била третирана като второкласна страна, в чиито вътрешни работи когато и да е е можела да се прави интервенция.
България нямала право на независими дипломатически представителства в чужбина, а задграничните представители в София имали статут на сътрудници, а не на посланици.
Правителството нямало право да подписва контракти, заеми и конвенции без да потърси посредничеството на турското държавно управление. Васалитета означавал и огромен налог, който се плащал на турската империя.
Години наред след 1878 година всички старания на българската страна имали за цел обезсилване или ограничение на този режим. Идеи, планове, клюки, само че и очаквания за прокламиране на българската самостоятелност се носели из европейските политически среди още след Съединението през 1885 година
Княз Фердинанд, държавните управления, цялото общество очаквали удобна политическа конюнктура. Същинската подготовка почнала след 1903 година
След Младотурския прелом в Истанбул през юли 1908 година и очертаващата се неустойчивост и изолираност на новия турски режим князът и българската дипломация подхванали внимателни сондажи, с цел да ревизират каква би била реакцията от прокламиране на независимостта в Санкт Петербург, Лондон, Париж и Берлин.
Изяснило се, че има условия и е допустимо политиката на статуквото на Балканите, поддържана от Австро-Унгария и Русия, да претърпи удобни за България промени.
По това време вниманието на Великите сили било ориентирано към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готвела да анексира Босна и Херцеговина.
Немци и австрийци, които работели по обслужването на жп линията Одрин-Белово оповестили стачка. Правителството на министър-председателя Александър Малинов употребило момента и оповестило, че конфискува жп-линията в интерес на българската страна.
На 22 септември 1908 година в църквата " Св. 40 мъченици ", издигната в остарялата българска столица Велико Търново от цар Иван Асен II, княз Фердинанд прочита пред министрите Манифеста за оповестяването на Независимостта.
Отслужен е молебен за благоденствието на българската страна - акт, който символизира продължение на Второто българско царство.
След това министър-председателят Малинов прочита манифеста на историческия рид Царевец пред хиляди хора. На 15 октомври Манифестът е разгласен и в Народното събрание в София.
На идващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заканите с война от страна на Османската империя, България дава отговор с военна готовност, само че в същото време заявява подготвеност за спокойно споразумяване.
Берлинският контракт е нарушен два пъти - и от София, и от Виена, само че никой в Европа в този миг не е подготвен за война и напъните се насочват към дипломатическо споразумяване на напрежението и признание на българската самостоятелност.
Събитието е последвано от плануванаъа реакция в Цариград и Европа. България е застрашена с комерсиална война, митнически усложнения, стопански наказания и даже с въоръжена експанзия.
В първия миг, когато научава новината, съветският император Николай II изпада в гняв и афишира осъщественото от княз Фердинанд за " акт на фанатик ".
Но по-късно съветската дипломация показва доброжелателност и благоволение. С решаващата помощ на съветското държавно управление са уредени политическите и финансовите проблеми с Турция и през март 1909 година европейските държавни управления признават независимостта.
България става царство и пълновръстен участник в интернационалните връзки, князът към този момент се титулува цар. Впрочем, красивата изящна царска корона на Фердинанд била направена в Мюнхен цялостен месец преди декларацията във Велико Търново...
Манифест на Фердинанд за оповестяване на държавната самостоятелност на България:
По волята на незабвения Цар Освободител, великият приятелски съветски народ, подкрепят от положителните ни съседи, поданиците на Негово Величество Ромънския Крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година пречупи робските вериги, що през епохи оковаваха България, некогаж така велика и славна.
Оттогава до през днешния ден, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо правилен към паметта на националните дейци за своята независимост и въодушевяван от техните завещания, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и сътвори от нея под мое управление и това на О' Бозе почившия княз Александър страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации.
Винаги миролюбив, моят народ през днешния ден копнее за културен и стопански напредък; в това направление нищо не трябва да спъва България; нищо не би трябвало да пречи за преуспяването й.Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля - да бъде съгласно както той желае.
Българският народ и държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и еднообразно да желаят.Фактически самостоятелна, страната ми се спъва в своя естествен и спокоен процес от едни узи, с формалното скъсване на които ще се в профил и настаналото охлаждение сред България и Турция.
Аз и народът ми откровено се радваме на политическото възобновление на Турция; тя и България, свободни и изцяло самостоятелни една от друга, ще имат всички условия да основат и оякчат другарските си връзки и да се предадат на спокойно вътрешно развиване.
Въодушевен от това свето дело и с цел да отговоря на държавните потребности и национално предпочитание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за без значение Българско царство и дружно с народа си надълбоко имаме вяра, че този ни акт ще откри утвърждението на великите сили и съчувствието на целия образован свят.
Да живее свободна и самостоятелна България!
Да живее Българският народ!
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ