Независимостта е определяна като блестящ дипломатически акт на младата българска

Независимостта е определяна като ослепителен дипломатически акт на младата българска страна. Какво обаче прави армията в този миг, на която предстоят 3 войни една след друга? Вижте описа на журналиста Красимир Узунов.

Красимир Узунов, публицист: Подготовката на акта на Независимостта сигурно е имало и своята военна обосновка и поддръжка. Когато по времето на Батенберг се афишира Съединението, то е на военни маневри, ние си имаме работа с преди малко образувана земска армия, която е единствено на 7 години след Освобождението. А тук към този момент имаме тъкмо 30 години.България е била в положение персонално за мен да отбрани акта на Независимостта и превръщането на княжеството в царство, което има упоритостите освен да сплоти българите, само че и да застане на водещо място на на Балканите и да се преценяват европейските сили. е развила постоянна, мощна войска. Това не е 1903 г, който се упрекват, че не са помогнали на Илинденското въстание. Вече имат стратегически проекти. Конкретно към 22 септември 1908 войската си е в гарнизоните, само че войската играе 3 забавни учения през същата тази година. Много е алегорично, това че има една смяна - до 1908 г офицерските саби са с глава на змия, а а от 1908 година са с лъвска глава - т.е. възобновяване на Българското царство. Независимостта е един празничен акт - виждам фотоси по какъв начин са го чествали във В. Търново - обръщението на кмета, на Царя към старостоличани, дневникът на свещеника, който го разказва - с такова неспокойствие, в случай че можеш да видиш ръката му по какъв начин е треперила, когато е писал това нещо. И това неслучайно е в Търново -това е към този момент приемствеността на столиците. Наистина са знаели какво вършат. Показва го и смесицата от такива бесарабски българи, които са били в държавното управление - това е хомогенността, един народ! И този народ в действителност е бил полетял и е имал порив! За страдание това, което ни липсва през днешния ден.