Петър Волгин: Преговорите са фарс, отдавна са се разбрали
Независимо от всички сръдни, цупения и детскоградински заричания от вида: " Никога повече няма да си играя с теб! ", актуалните съдружни сътрудници ще продължат да ръководят и през идващите месеци. Ротация ще има, разногласията към министерските постове ще бъдат решени и обединението ще продължи да се движи решително по утъпкания евроатлантически път. И за това има една съществена причина. ГЕРБ, Политическа партия, Демократична България и Движение за права и свободи знаят, че тъкмо в този миг никога не трябва да изпускат властта.
В момента се разпределят най-важните постове в страната. А опцията твоите хора да заемат такива позиции съществува единствено в случай че си на власт. Ето за какво няма никакъв смисъл да обръщаме внимание на следващия нервен вик от страната на някой партиен водач, който се кълне, че, ето, в този момент към този момент край, излизаме от обединението, тъй като се погазват правилата. Никой от тези, които ни ръководят сега, не се интересува от правила. Интересува ги само властта. Настоящата и бъдещата.
Разбира се, това неистово предпочитание на коалициионните сътрудници да продължат да ръководят не значи, че всичко сред тях върви безпрепятствено. Тъкмо противоположното. Вътрешновидовата евроатлантическа битка е безмилостно жестока. Особено непримирима е борбата за преодоляване на правосъдната система. Убеден съм, че никой от вас не има вяра на мантрите на ръководещите, че били трансформирали Конституцията, а в този момент и промени в съответните закони правели само в името на самостоятелната правосъдна власт.
Никой политик, който ръководи, не желае съдът да бъде самостоятелен. Защото в случай че това в действителност стане, то би представлявало голяма заплаха за властващите политици. Най-вече тъй като ще извади на бял свят всичките им нечестни и противозаконни каузи. Така че борбата сега не е за самостоятелна правосъдна система, а за това кой тъкмо да се разпорежда в тази система. Докато Борисов и Пеевски, от едната страна, и Христо Иванов и компания, от другата, се кълнат по какъв начин вършат всичко допустимо за положителното на България, зад кадър си разменят поредност от удари в устрема да овладеят правораздаването. Тази борба е в действителност епична, само че няма нищо общо с желанието най-сетне у нас да бъде открита самостоятелна правосъдна власт.
В момента няма по какъв начин да знаем кой тъкмо ще завоюва това стълкновение, само че можем да бъдем сигурни в едно. И двете групи прелестно схващат, че могат да разчитат на триумф само в случай че държат лостовете на ръководството. Изпадне ли някой от тях в съпротива, работата е изгубена. Ето по тази причина държавно управление ще има. И то ще бъде формирано и подкрепяно от същите тези партии, които ръководят и сега. Никакви изненади няма да има тук. В метода на говорене на ръководещите, а и в техните дейности също нищо няма да се промени. От една страна ще се кълнат в обич към България, а от друга ще извършват всичко, което им заръчват евроатлантическите сътрудници.
Големият проблем тук е, че първото няма по какъв начин да бъде синхронизирано с второто. Просто тъй като евроатлантическите елити си имат цели, които постоянно не съответстват с нашите. Например хора като Еманюел Макрон, Урсула фон дер Лайен и други сходни желаят войната в Украйна да продължава колкото се може повече и непрекъснато упорстват в тази месомелачка да бъдат изсипвани още оръжия и пари. А естествените хора, освен в България, несъмнено, желаят това безумство да спре, колкото се може по-скоро. Не единствено тъй като тази война нанася големи загуби на европейските стопански системи, само че най-много тъй като води до гибелта на десетки и десетки хиляди хора.
А през тази седмица стана нещо, което демонстрира, че даже ръководещите среди във Вашингтон към този момент осъзнават неща, които редица европейски водачи отхвърлят да схванат. Преди няколко дни оставка от поста заместник-държавен секретар подаде добре известната Виктория Нюланд.
През последните 10, че е повече години точно тя беше най-яркото въплъщение на американската ястребска външна политика, на тези среди, които смятаха, че Съединени американски щати имат безспорното право да постановат личните си правила в целия свят. Фактът, че тази жена си отиде евентуално значи, че във Вашингтон правят оценка водената от нея политика като несполучлива. Явно от ден на ден хора схващат, че Америка може да бъде още веднъж велика не като води или финансира войни на хиляди километри от границите си, а когато се концентрира върху личните си проблеми и върху тяхното рещаване. А даването на милиарди долари на Зеленски не взема решение нито един от американските проблеми. Доналд Тръмп най-ясно изяснява това и по тази причина, както демонстрират социологическите изследвания, има най-големи шансове още веднъж да стане президент. И е изцяло обяснимо за какво политици като Тръмп, които слагат преди всичко ползите на личните си страни, се радват на все по-голяма известност. Нормалните хора желаят техните избраници във властта да пазят най-много националните ползи, а не да извършват спуснат от чужбина дневен ред.
В момента се разпределят най-важните постове в страната. А опцията твоите хора да заемат такива позиции съществува единствено в случай че си на власт. Ето за какво няма никакъв смисъл да обръщаме внимание на следващия нервен вик от страната на някой партиен водач, който се кълне, че, ето, в този момент към този момент край, излизаме от обединението, тъй като се погазват правилата. Никой от тези, които ни ръководят сега, не се интересува от правила. Интересува ги само властта. Настоящата и бъдещата.
Разбира се, това неистово предпочитание на коалициионните сътрудници да продължат да ръководят не значи, че всичко сред тях върви безпрепятствено. Тъкмо противоположното. Вътрешновидовата евроатлантическа битка е безмилостно жестока. Особено непримирима е борбата за преодоляване на правосъдната система. Убеден съм, че никой от вас не има вяра на мантрите на ръководещите, че били трансформирали Конституцията, а в този момент и промени в съответните закони правели само в името на самостоятелната правосъдна власт.
Никой политик, който ръководи, не желае съдът да бъде самостоятелен. Защото в случай че това в действителност стане, то би представлявало голяма заплаха за властващите политици. Най-вече тъй като ще извади на бял свят всичките им нечестни и противозаконни каузи. Така че борбата сега не е за самостоятелна правосъдна система, а за това кой тъкмо да се разпорежда в тази система. Докато Борисов и Пеевски, от едната страна, и Христо Иванов и компания, от другата, се кълнат по какъв начин вършат всичко допустимо за положителното на България, зад кадър си разменят поредност от удари в устрема да овладеят правораздаването. Тази борба е в действителност епична, само че няма нищо общо с желанието най-сетне у нас да бъде открита самостоятелна правосъдна власт.
В момента няма по какъв начин да знаем кой тъкмо ще завоюва това стълкновение, само че можем да бъдем сигурни в едно. И двете групи прелестно схващат, че могат да разчитат на триумф само в случай че държат лостовете на ръководството. Изпадне ли някой от тях в съпротива, работата е изгубена. Ето по тази причина държавно управление ще има. И то ще бъде формирано и подкрепяно от същите тези партии, които ръководят и сега. Никакви изненади няма да има тук. В метода на говорене на ръководещите, а и в техните дейности също нищо няма да се промени. От една страна ще се кълнат в обич към България, а от друга ще извършват всичко, което им заръчват евроатлантическите сътрудници.
Големият проблем тук е, че първото няма по какъв начин да бъде синхронизирано с второто. Просто тъй като евроатлантическите елити си имат цели, които постоянно не съответстват с нашите. Например хора като Еманюел Макрон, Урсула фон дер Лайен и други сходни желаят войната в Украйна да продължава колкото се може повече и непрекъснато упорстват в тази месомелачка да бъдат изсипвани още оръжия и пари. А естествените хора, освен в България, несъмнено, желаят това безумство да спре, колкото се може по-скоро. Не единствено тъй като тази война нанася големи загуби на европейските стопански системи, само че най-много тъй като води до гибелта на десетки и десетки хиляди хора.
А през тази седмица стана нещо, което демонстрира, че даже ръководещите среди във Вашингтон към този момент осъзнават неща, които редица европейски водачи отхвърлят да схванат. Преди няколко дни оставка от поста заместник-държавен секретар подаде добре известната Виктория Нюланд.
През последните 10, че е повече години точно тя беше най-яркото въплъщение на американската ястребска външна политика, на тези среди, които смятаха, че Съединени американски щати имат безспорното право да постановат личните си правила в целия свят. Фактът, че тази жена си отиде евентуално значи, че във Вашингтон правят оценка водената от нея политика като несполучлива. Явно от ден на ден хора схващат, че Америка може да бъде още веднъж велика не като води или финансира войни на хиляди километри от границите си, а когато се концентрира върху личните си проблеми и върху тяхното рещаване. А даването на милиарди долари на Зеленски не взема решение нито един от американските проблеми. Доналд Тръмп най-ясно изяснява това и по тази причина, както демонстрират социологическите изследвания, има най-големи шансове още веднъж да стане президент. И е изцяло обяснимо за какво политици като Тръмп, които слагат преди всичко ползите на личните си страни, се радват на все по-голяма известност. Нормалните хора желаят техните избраници във властта да пазят най-много националните ползи, а не да извършват спуснат от чужбина дневен ред.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ