Джулиано Амат и сладкият език на въображението
Независимо от сезона в 4:45 ч. слънцето още не е изгряло. По това време будни са единствено хората, страдащи от бодърствуване, чиновниците на нощна промяна и Джулиано Амат – човек изключително предан на специалността си.
Най-късно в 7:30 ч. той е на тихата улица „ Майор Юрий Гагарин “, ситуирана тъкмо до хаоса и безкрайния трафик на Цариградско шосе. Там под зелените корони на дървета се намира сладкарница Les Eclairs, в която всеки ден Амат подготвя бутикови еклери.
„ Пускам първата доза еклери и до момента в който те станат, си приготвям нещата за тях. После ги пълня и украсявам, с цел да мога в единадесет да съм отворил “, споделя той за всекидневието си в изявление за Profit.
Може би тази дисциплинираност има общо с времето, прекарано в областта на телевизионната публицистика. Преди да трансформира заниманието си – сладкарството, в специалност, Амат прекарва близо осем години като публицист и редактор на разнообразни телевизионни излъчвания.
Les Eclairs
Така или другояче в избрания час на отваряне на сладкарницата витрината е подредена с съвсем хирургическа точност. Еклерите са сложени в стройни колони, на равно разстояние един от различен и образуват съвършена геометрия от френска наслада. Декорациите и пълнежите им са най-разнообразни, а от време на време и изцяло изненадващи. Амат споделя, че обича сезонните оферти, както и непредвидените комбинации. Един от настоящите десерти в сладкарницата му е еклер с лешник, ванилия и масло от бял трюфел. Първоначално концепцията му се коства ненапълно рискована, само че се доверява на личния си усет и както наподобява десертът се харесва доста от клиентите.
Въпросът е по какъв начин публицист усвоява изкуството на сладкарството дотам.
Пътят му стартира надалеч от професионалните кухни. Първоначално готвенето е просто занимание, родено от любознанието му към храната и разочарованието от еднообразието в част от заведенията.
„ Реших да опитвам някои предписания у дома. Така започнах да сготвям “, споделя той.
В този интервал ползата му към храната се демонстрира и в журналистическата му работа, като той е редактор на кулинарното предаване „ Животът е апетитен “ с Ути Бъчваров.
А след това напуща медиите. Съвсем инцидентно схваща, че ресторант си търси сладкар и стартира работа в кухнята му. По време на пандемията желанието да надгради уменията си го води в Le Cordon Bleu в Истанбул, където и приключва.
A post shared by Les Éclairs (@les.eclairs)
Най-късно в 7:30 ч. той е на тихата улица „ Майор Юрий Гагарин “, ситуирана тъкмо до хаоса и безкрайния трафик на Цариградско шосе. Там под зелените корони на дървета се намира сладкарница Les Eclairs, в която всеки ден Амат подготвя бутикови еклери.
„ Пускам първата доза еклери и до момента в който те станат, си приготвям нещата за тях. После ги пълня и украсявам, с цел да мога в единадесет да съм отворил “, споделя той за всекидневието си в изявление за Profit.
Може би тази дисциплинираност има общо с времето, прекарано в областта на телевизионната публицистика. Преди да трансформира заниманието си – сладкарството, в специалност, Амат прекарва близо осем години като публицист и редактор на разнообразни телевизионни излъчвания.
Така или другояче в избрания час на отваряне на сладкарницата витрината е подредена с съвсем хирургическа точност. Еклерите са сложени в стройни колони, на равно разстояние един от различен и образуват съвършена геометрия от френска наслада. Декорациите и пълнежите им са най-разнообразни, а от време на време и изцяло изненадващи. Амат споделя, че обича сезонните оферти, както и непредвидените комбинации. Един от настоящите десерти в сладкарницата му е еклер с лешник, ванилия и масло от бял трюфел. Първоначално концепцията му се коства ненапълно рискована, само че се доверява на личния си усет и както наподобява десертът се харесва доста от клиентите.
Въпросът е по какъв начин публицист усвоява изкуството на сладкарството дотам.
Пътят му стартира надалеч от професионалните кухни. Първоначално готвенето е просто занимание, родено от любознанието му към храната и разочарованието от еднообразието в част от заведенията.
„ Реших да опитвам някои предписания у дома. Така започнах да сготвям “, споделя той.
В този интервал ползата му към храната се демонстрира и в журналистическата му работа, като той е редактор на кулинарното предаване „ Животът е апетитен “ с Ути Бъчваров.
А след това напуща медиите. Съвсем инцидентно схваща, че ресторант си търси сладкар и стартира работа в кухнята му. По време на пандемията желанието да надгради уменията си го води в Le Cordon Bleu в Истанбул, където и приключва.
A post shared by Les Éclairs (@les.eclairs)
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ




