Независимо от по-високите цени постъпленията от ДДС в бюджета намаляват.

Независимо от по-високите цени постъпленията от Данък добавена стойност в бюджета понижават. Това дружно с повишението през август на компенсациите за гледане на дете и някои други обществени заплащания доведоха до дребен недостиг от 100 млн. лева в държавния бюджет, който беше на остатък от над 400 млн. лева до края на юли.

Спадът е с 0,8%.

От разбора на финансовото министерство за осъществяването на бюджета проличава, че към края на юли събираемостта от най-важния приходоизточник в страната - Данък добавена стойност, е малко по-ниска от миналогодишната.

Има и 3-процентен спад на приходите от акцизи. Най-голям е спадът в приходите от Данък добавена стойност от импорт. През май те бяха с 9% по-ниски от миналогодишните, само че през юли този спад се е задълбочил, стигайки до 14,5%.

Планът тази година е до 31 декември да се съберат 17 милиарда лева от Данък добавена стойност, до момента в който за 2022 година сумата беше 15,3 милиарда лева До края на юли събраното Данък добавена стойност е 50,8% от плануваното за цялата година.

Същевременно разноските се усилват, в това число поради утвърдените със Закона за държавния бюджет за 2023 година заплащания, дължими за към този момент минали интервали. През август да вземем за пример Национален осигурителен институт изплати нараствания размер на паричните компенсации за развъждане на дете (780 лева.) за юли, както и доплати до новия им размер за интервала януари-юни. Има и покачване на здравноосигурителните заплащания, разноски за прехрана и други, разяснява финансовото министерство.

Така за август се оформя недостиг от 100 млн. лева в бюджета, което е 0,05% от Брутният вътрешен продукт, сочат предварителните данни. Това значи, че най-вероятно до края на годината сметките на страната ще съумеят да се вместят в планувания недостиг от 2,5% от Брутният вътрешен продукт, в случай че не настъпят някакви непредвидени условия. Но даже да настъпят, има буфер - в задържането на финансовите разноски, изключително за обекти, за които към момента няма подготвени планове, или посредством приемането на по-голям дял от активността на сдруженията в държавната енергетика.

Като цяло разноските на страната порастват с 13,1% към края на август в съпоставяне със същия интервал на предходната година. Според справката към края на юли финансовите разноски се движат изпреварващо по отношение на предходната година и са към 2,7 милиарда, което е с 0,9 милиарда лева повече спрямо юли 2022 година Планът в бюджета за 2023-а обаче е за към 8 милиарда лева финансови разноски и това може да се окаже перото, от което ще се спести, с цел да излезе бюджетът на планувания недостиг от 2,5%.

Извън Данък добавена стойност при множеството от останалите налози (данък облага, налог върху персоналните приходи и др.) има растеж, само че той към този момент е непълен за осъществяването на бюджетния проект в целокупност. Общо данъчно-осигурителните доходи порастват с към 10% към края на август по отношение на събраните за същия интервал на предходната година.

За да се извърши проектът за налозите и осигуровките обаче, събираемостта би трябвало да е с 15,7% по-висока от миналогодишната. До края на август приходните организации са събрали с към 3 милиарда лева повече от налози и осигуровки, а до края на годината превесът би трябвало да доближи 7,4 милиарда лева.