Преработените храни ни убиват! Вижте как ни лъжат етикетите на продуктите
Независимо какво ни убеждават, модифицираните храни изрично не са здравословен избор!
В един по-добър свят човек би предпочел да ограничи мощно обработените и да употребява единствено същински, цели храни. Освен изгодата за здравето, по този начин не е нужно да се тормозим за етикетите и листата със съставки — същинската храна не се нуждае от лист със съставки. За страдание този предполагаем сюжет е към този момент в предишното, а актуалният човек се прехранва най-вече от кварталния хипермаркет или някоя от известните вериги — раят на нездравословните артикули на хранителната индустрия, написа " Таблоид ".
Няма благовъзпитание в метода, по който питателните компании вършат своя маркетинг. Всичко, от което те се интересуват, е облагата, а в името на нея са подготвени да пожертват даже здравето на децата. За да осъществят продажбите си, фирмите прибягват до някои откровени неистини.
Ето най-честите:
1. Ниско наличие на мазнини. Крайният резултат от “войната ” с мазнините са модифицирани артикули с понижено наличие на мазнини, а това безусловно е указано по подобаващ метод на етикета ( “ниско наличие на мазнини ”, “без мазнини ”, “обезмаслен ” и т.н.). Проблемът е, че множеството от тези артикули въобще не са здравословни. Премахването на мазнините сензитивно се отразява на усета, а с цел да наваксат, производителите на храни прибавят захар и редица други съставки.
2. Без транс-мазнини. Преработените храни постоянно са с етикет “без транс-мазнини ”, само че това напълно не е наложително да е правилно. Всеки артикул, който съдържа по-малко от 0,5 грама транс-мазнини на порция, може да се значи като “без транс-мазнини ”. Съвсем законно. Ако някъде всред съставките попада думата “хидрогениран ”, то сигурно храната съдържа транс-мазнини. Това не е по никакъв начин рядка обстановка.
3. Пълнозърнест. В последните няколко десетилетия потребителите бяха принудени да имат вяра, че пълнозърнестите храни са измежду най-здравословните и в множеството случаи е тъкмо по този начин. Проблемът е, че “целите ” зърна не всеки път са цели, а в множеството случаи са смлени до тънко брашно. Дори и да съдържат всичките съставки на цялото зърно, смлени ситно, те доста елементарно навлизат в храносмилането и бързо покачват кръвната захар — тъкмо както и рафинираните им събратя. В множеството случаи пълнозърнестите храни съдържат съставки като захар или високофруктозен царевичен сироп, които изцяло обезвреждат потребния им резултат.
4. Без глутен. Безглутеновата диета става все по-модерна — съгласно международните статистики всеки шести или седми човек се стреми да заобикаля глутена, макар че множеството хора не са диагностицирани с цьолиакия (от нея страдат едвам 0,7% от хората). Преработените храни, обозначени като “без глутен ”, като се изключи че са по-скъпи, постоянно не са и изключително здравословни — в множеството случаи се вършат от мощно рафинирани нишестета с висок гликемичен показател, картофено нишесте и така нататък
5. Скритата захар . Повечето хора не четат описите със съставки, преди да извършат покупка. Но даже и да го вършат, производителите на храни имат способи да прикрият същинското наличие на своите артикули. В описите със съставки съставените елементи са изброени в низходящ ред по количество. Ако виждате захар в първите няколко места, тогава продуктът съдържа много захар. Производителите на храни постоянно слагат разнообразни типове захар в продуктите. Храната може да съдържа захар, сироп от царевица с високо наличие на фруктоза и изпарен сок от тръстика, които са разнообразни имена на едно и също нещо — захар. Това е остроумен метод за маскиране на същинското количество рафинирана захар в модифицираните храни.
6. Скриване на противоречивите съставки. Съвременните храни са цялостни с всевъзможни химикали, добавяни напълно законно с едно или друго предопределение. Не са редки случаите някои от тези съставки да предизвикат нежелани реакции у разнообразни хора и по тази причина стремежът им да ги заобикалят е напълно понятен. Но това постоянно е невероятно. Производителите на храни укриват съставките с техните механически имена. До 2014 - 2015 година беше всеобща практиката добавените химикали да се отбелязват с Е-номера, а когато нервността около тях доби размерите на зараза, хранителната промишленост си извоюва правото да ги отбелязва с цялостните им наименования. Така Е-номерата бързо изчезнаха от храните, а за множеството хора — и от храните. Нищо сходно! Натриев глутамат може и да звучи една концепция по-здравословно, само че е тъкмо същата злина, каквато е Е621. Все по-често съставката “нишесте ” се заменя със “скорбяла ”, макар че използването на синоними не е напълно правилна. А “изпарен сок от тръстика ” не е нищо по-различно от елементарната трапезна захар.
7. Злоупотреба със здравословни съставки. Преработените артикули постоянно показват дребни количества съставки, които нормално се смятат за потребни. Това е чисто маркетингов трик. Обикновено количествата на тези хранителни субстанции са незначителни и не вършат нищо, с цел да компенсират нездравословните резултати на другите съставки. По този метод хитрите търговци могат да заблудят родителите да мислят, че вършат здравословен избор за себе си и за децата си. Някои образци за съставки, които постоянно се прибавят в дребни количества и по-късно се демонстрират на видно място върху опаковката, са омега-3 мастни киселини, антиоксиданти и пълнозърнести съставки.
8. “Органични ” нездравословни съставки. Въпреки че биохраните могат да имат известни изгоди, доста производители на храни употребяват думата “органичен ”, с цел да заблудят хората. Например, когато видите префърцуненото “сурова органична захар от захарна тръстика ” в листата със съставки, това е в действителност същото нещо като елементарната захар в масата. Само тъй като нещо е органично, не значи безусловно, че е здравословно.
9. Овкусени с плодове. Често модифицираните храни са с усет, наподобяващ естествените храни. Но в случай че продуктът има усет на някаква естествена храна, това напълно не значи, че има даже и най-малката диря от тази храна в продукта. „ Боровинките ”, „ ягодите ”, „ портокалите ” и така нататък нормално са химикали, предопределени да подлъжат вкусовите ни рецептори.
Какво е разрешено да написа на етикетите
Ниска енергийна стойност — хранителен артикул може да носи етикет „ ниска енергийна стойност ” или различен етикет със същото значение единствено в случай че не съдържа повече от 40 kcal (170 kJ) на 100 г, в случай че става въпрос за твърди храни и не повече 20 kcal (80 kJ) на 100 мл, в случай че това са течности. При подсладителите съществува предел от 4 kcal (17 kJ) на порция, еднакъв на 6 г захар (около една лъжичка захар).
Намалена енергийна стойност — този етикет се слага единствено в случай че енергийната му стойност е понижена най-малко с 30% и са посочени характерностите, виновни за понижаване на хранителната стойност.
Ниско наличие на мазнини — този етикет се слага единствено в случай че продуктът не съдържа повече от 3 г мазнини на 100 г, в случай че това са твърди храни, и 1,5 г мазнини на 100 мл, в случай че това са течности (1,8 г мазнини на 100 мл за полуобезмаслено мляко).
Без мазнини — този етикет се слага, в случай че продуктът не съдържа повече от 0,5 г мазнини на 100 г или на 100 мл.
Без наситени мазнини — този етикет се слага единствено в случай че сумата от наситените мазнини и ненаситените мастни киселини не е по-голяма от 0,1 г на 100 г или 100 мл.
Ниско наличие на захар — този етикет се слага единствено в случай че продуктът не съдържа повече от 5 г захар на 100 г при твърдите храни или 2,5 г захар на 100 мл при течностите.
Без захар — този етикет се слага в случай че продуктът не съдържа повече от 0,5 г захар на 100 г или 100 мл.
Без добавена захар — подобен етикет може да участва единствено в случай че към продукта не са прибавени монозахариди или дизахариди, нито е употребен различен артикул като подсладител. Ако продуктът съдържа естествени захари, това би трябвало да се уточни на етикета.
В един по-добър свят човек би предпочел да ограничи мощно обработените и да употребява единствено същински, цели храни. Освен изгодата за здравето, по този начин не е нужно да се тормозим за етикетите и листата със съставки — същинската храна не се нуждае от лист със съставки. За страдание този предполагаем сюжет е към този момент в предишното, а актуалният човек се прехранва най-вече от кварталния хипермаркет или някоя от известните вериги — раят на нездравословните артикули на хранителната индустрия, написа " Таблоид ".
Няма благовъзпитание в метода, по който питателните компании вършат своя маркетинг. Всичко, от което те се интересуват, е облагата, а в името на нея са подготвени да пожертват даже здравето на децата. За да осъществят продажбите си, фирмите прибягват до някои откровени неистини.
Ето най-честите:
1. Ниско наличие на мазнини. Крайният резултат от “войната ” с мазнините са модифицирани артикули с понижено наличие на мазнини, а това безусловно е указано по подобаващ метод на етикета ( “ниско наличие на мазнини ”, “без мазнини ”, “обезмаслен ” и т.н.). Проблемът е, че множеството от тези артикули въобще не са здравословни. Премахването на мазнините сензитивно се отразява на усета, а с цел да наваксат, производителите на храни прибавят захар и редица други съставки.
2. Без транс-мазнини. Преработените храни постоянно са с етикет “без транс-мазнини ”, само че това напълно не е наложително да е правилно. Всеки артикул, който съдържа по-малко от 0,5 грама транс-мазнини на порция, може да се значи като “без транс-мазнини ”. Съвсем законно. Ако някъде всред съставките попада думата “хидрогениран ”, то сигурно храната съдържа транс-мазнини. Това не е по никакъв начин рядка обстановка.
3. Пълнозърнест. В последните няколко десетилетия потребителите бяха принудени да имат вяра, че пълнозърнестите храни са измежду най-здравословните и в множеството случаи е тъкмо по този начин. Проблемът е, че “целите ” зърна не всеки път са цели, а в множеството случаи са смлени до тънко брашно. Дори и да съдържат всичките съставки на цялото зърно, смлени ситно, те доста елементарно навлизат в храносмилането и бързо покачват кръвната захар — тъкмо както и рафинираните им събратя. В множеството случаи пълнозърнестите храни съдържат съставки като захар или високофруктозен царевичен сироп, които изцяло обезвреждат потребния им резултат.
4. Без глутен. Безглутеновата диета става все по-модерна — съгласно международните статистики всеки шести или седми човек се стреми да заобикаля глутена, макар че множеството хора не са диагностицирани с цьолиакия (от нея страдат едвам 0,7% от хората). Преработените храни, обозначени като “без глутен ”, като се изключи че са по-скъпи, постоянно не са и изключително здравословни — в множеството случаи се вършат от мощно рафинирани нишестета с висок гликемичен показател, картофено нишесте и така нататък
5. Скритата захар . Повечето хора не четат описите със съставки, преди да извършат покупка. Но даже и да го вършат, производителите на храни имат способи да прикрият същинското наличие на своите артикули. В описите със съставки съставените елементи са изброени в низходящ ред по количество. Ако виждате захар в първите няколко места, тогава продуктът съдържа много захар. Производителите на храни постоянно слагат разнообразни типове захар в продуктите. Храната може да съдържа захар, сироп от царевица с високо наличие на фруктоза и изпарен сок от тръстика, които са разнообразни имена на едно и също нещо — захар. Това е остроумен метод за маскиране на същинското количество рафинирана захар в модифицираните храни.
6. Скриване на противоречивите съставки. Съвременните храни са цялостни с всевъзможни химикали, добавяни напълно законно с едно или друго предопределение. Не са редки случаите някои от тези съставки да предизвикат нежелани реакции у разнообразни хора и по тази причина стремежът им да ги заобикалят е напълно понятен. Но това постоянно е невероятно. Производителите на храни укриват съставките с техните механически имена. До 2014 - 2015 година беше всеобща практиката добавените химикали да се отбелязват с Е-номера, а когато нервността около тях доби размерите на зараза, хранителната промишленост си извоюва правото да ги отбелязва с цялостните им наименования. Така Е-номерата бързо изчезнаха от храните, а за множеството хора — и от храните. Нищо сходно! Натриев глутамат може и да звучи една концепция по-здравословно, само че е тъкмо същата злина, каквато е Е621. Все по-често съставката “нишесте ” се заменя със “скорбяла ”, макар че използването на синоними не е напълно правилна. А “изпарен сок от тръстика ” не е нищо по-различно от елементарната трапезна захар.
7. Злоупотреба със здравословни съставки. Преработените артикули постоянно показват дребни количества съставки, които нормално се смятат за потребни. Това е чисто маркетингов трик. Обикновено количествата на тези хранителни субстанции са незначителни и не вършат нищо, с цел да компенсират нездравословните резултати на другите съставки. По този метод хитрите търговци могат да заблудят родителите да мислят, че вършат здравословен избор за себе си и за децата си. Някои образци за съставки, които постоянно се прибавят в дребни количества и по-късно се демонстрират на видно място върху опаковката, са омега-3 мастни киселини, антиоксиданти и пълнозърнести съставки.
8. “Органични ” нездравословни съставки. Въпреки че биохраните могат да имат известни изгоди, доста производители на храни употребяват думата “органичен ”, с цел да заблудят хората. Например, когато видите префърцуненото “сурова органична захар от захарна тръстика ” в листата със съставки, това е в действителност същото нещо като елементарната захар в масата. Само тъй като нещо е органично, не значи безусловно, че е здравословно.
9. Овкусени с плодове. Често модифицираните храни са с усет, наподобяващ естествените храни. Но в случай че продуктът има усет на някаква естествена храна, това напълно не значи, че има даже и най-малката диря от тази храна в продукта. „ Боровинките ”, „ ягодите ”, „ портокалите ” и така нататък нормално са химикали, предопределени да подлъжат вкусовите ни рецептори.
Какво е разрешено да написа на етикетите
Ниска енергийна стойност — хранителен артикул може да носи етикет „ ниска енергийна стойност ” или различен етикет със същото значение единствено в случай че не съдържа повече от 40 kcal (170 kJ) на 100 г, в случай че става въпрос за твърди храни и не повече 20 kcal (80 kJ) на 100 мл, в случай че това са течности. При подсладителите съществува предел от 4 kcal (17 kJ) на порция, еднакъв на 6 г захар (около една лъжичка захар).
Намалена енергийна стойност — този етикет се слага единствено в случай че енергийната му стойност е понижена най-малко с 30% и са посочени характерностите, виновни за понижаване на хранителната стойност.
Ниско наличие на мазнини — този етикет се слага единствено в случай че продуктът не съдържа повече от 3 г мазнини на 100 г, в случай че това са твърди храни, и 1,5 г мазнини на 100 мл, в случай че това са течности (1,8 г мазнини на 100 мл за полуобезмаслено мляко).
Без мазнини — този етикет се слага, в случай че продуктът не съдържа повече от 0,5 г мазнини на 100 г или на 100 мл.
Без наситени мазнини — този етикет се слага единствено в случай че сумата от наситените мазнини и ненаситените мастни киселини не е по-голяма от 0,1 г на 100 г или 100 мл.
Ниско наличие на захар — този етикет се слага единствено в случай че продуктът не съдържа повече от 5 г захар на 100 г при твърдите храни или 2,5 г захар на 100 мл при течностите.
Без захар — този етикет се слага в случай че продуктът не съдържа повече от 0,5 г захар на 100 г или 100 мл.
Без добавена захар — подобен етикет може да участва единствено в случай че към продукта не са прибавени монозахариди или дизахариди, нито е употребен различен артикул като подсладител. Ако продуктът съдържа естествени захари, това би трябвало да се уточни на етикета.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ