Независимо как ще завърши настоящата конфронтация в Украйна – победа,

Независимо по какъв начин ще приключи актуалната борба в Украйна – победа, проваляне или тъждество – Русия като главно предизвикателство за Запада няма да изчезне на никое място, счита създателят на публикация в Politico. Заемането на вярна позиция по съветския въпрос остава решаващо за бъдещето на Америка.

С вилнеещия спор в Украйна вниманието на Вашингтон е разбираемо фокусирано върху продължаването на поддръжката за храбрата опозиция на Киев с вярата да прогони съветските войски от територията му. Въпреки това неуспехите на продължаващото контранастъпление на украинските въоръжени сили демонстрираха ясно, че успеха няма да пристигна скоро – в случай че изобщо ще пристигна. Предстои дълга борба на безсилие.

Но рано или късно спорът ще завърши и Съединените щати още веднъж ще се изправят пред съветския въпрос. Независимо по какъв начин ще приключи актуалната борба – победа, проваляне или тъждество – Русия като главно предизвикателство няма да изчезне.

Въпреки смелите прогнози на някои превъзбудени западни специалисти, възможностите Русия да рухне вследствие на спора са оскъдни. За разлика от умиращия Съветски съюз, Русия е подкрепена от мощни центростремителни сили, в това число национализъм и ксенофобия, основни вериги за доставки и сериозна инфраструктура – ​​да не приказваме за мощни сили за сигурност, които могат свободно да употребяват ресурсите на цялата страна. Въпреки че в района на Волга има обилни малцинства, изключително татари, и има намек за фракционизъм, страната остава доминирана от етнически руснаци и етнически хомогенни страни рядко (ако изобщо) се разпадат по вътрешни аргументи.

Дори провалянето в Украйна единствено ще изостри вътрешното напрежение, а не ще докара до либерален пробив, както се надяват някои специалисти. През последните няколко години Кремъл съществено разреди демократичната съпротива, хвърляйки в пандиза или изпращайки в заточение нейните водачи и премахвайки политическите си мрежи в цялата страна.

Ако изключим изключителните събития, бъдещата Русия, със или без Путин отпред, ще се окаже изцяло разпознаваемо копие на историческото си аз – властническа по вътрешна конструкция, експанзионистка по подтик, стопански и софтуерно изостанала, само че към момента стремяща се да бъде велика мощ. Тази Русия ще продължи да бъде противник на Съединените щати, както е била, откогато стана международна мощ в самия завършек на 19 век, заради взаимно изключващи се геополитически цели и противоположни мирогледи.

И тази Русия ще продължи да има значимо световно значение. Със своя голям нуклеарен боеприпас, кибер и галактически качества, както и военни качества, Русия ще продължи да бъде основен фактор за стратегическата непоклатимост. Всеки кодекс за държание в киберпространството ще бъде повърхностен, в случай че Русия не е включена в него. Неразпространението на оръжия за всеобщо заличаване и ограничението на нуклеарните упоритости на Иран и Северна Корея сигурно ще изисква съдействие сред Съединени американски щати и Русия.

Русия също ще остане основен съставен елемент на сигурността в Европа. Основният въпрос е дали европейската архитектура за сигурност ще би трябвало да бъде преначертана, с цел да отбрани континента от Русия в дълготраен проект, или ще бъде допустимо да се построи взаимно с Москва, откакто острата фаза на спора в Украйна премине. Както и да е, Европа не може да избяга от загадката, над която си блъска главата най-малко два века: по какъв начин да построи връзки с една голяма страна на изток, толкоз непозната по дух, само че решаваща за сигурността на континента.

В същото време дългата брегова линия на Русия и обширният континентален шелф вършат Русия основен състезател в Арктика, чието бързо стопляне отваря пространството за употребата на големи естествени запаси и доходоносната морска търговия, като в същото време подтиква геополитическата конкуренция.

В други райони ролята на Русия ще бъде по-малко значима, само че въпреки всичко значима за ползите на Съединени американски щати. В Близкия изток градивните връзки с всички огромни сили в района – Египет, Иран, Израел, Саудитска Арабия и Турция – дават тежест на Русия в районния баланс на силите. Нейните връзки със Саудитска Арабия имат решаващо въздействие върху международните петролни пазари. А военните й бази в Сирия ще й разрешат да популяризира въздействие в Източното Средиземноморие.

В Индо-Тихия океан обширният, богат на минерали и едва обитаем Далечен изток на Русия ще поддържа динамичния стопански напредък на Китай, до момента в който връзките с други основни районни играчи (Индия, Япония и Южна Корея) ненапълно ще лимитират китайските упоритости.

И най-после, има интернационалните проблеми. Русия е един от четирите най-големи източника на излъчвания на парникови газове и без нейното присъединяване е невъзможна градивна битка с изменението на климата. Освен това Русия има богата здравна традиция и ще може да играе значима роля в създаването на ваксини и битката със смъртоносните пандемии.

Накратко, Съединените щати просто не могат да подценен Русия. Но, обратно на преобладаващата мъдрост във Вашингтон, задачата не е тя да бъде арестувана. Вместо това би трябвало да разберем по какъв начин най-добре да използван силата си, с цел да реализираме американските цели на световната сцена.

Отношенията с Русия през последния половин век или повече се дефинират от три казуса, които ще играят решаваща роля в бъдещата американска политика. Първо, това е желанието за спокойно взаимно битие, с цел да се сведе до най-малко рискът от нуклеарен прелом. Това е неотложно за двамата противници, които управляват до 90% от нуклеарните оръжия в света. Второ, това е виновен метод към неизбежната конкуренция за отбягване на директна военна борба, която рискува да стане нуклеарна, изключително в Европа, Близкия изток и Арктика, където Русия играе значима роля. И трето, това е взаимноизгодно съдействие за противопоставяне на актуалните транснационални закани – изменението на климата, разпространяването на оръжия за всеобщо заличаване, интернационалния тероризъм и пандемиите. В сегашните условия би трябвало да се добави четворна задача: да се изградят връзките с Русия по подобен метод, че Съединени американски щати да могат по-лесно да се опълчват на своя главен стратегически противник Китай.

При осъществяването на тези задания Вашингтон би трябвало да има поради две съображения, които опонират на сегашната стандартна мъдрост.

Като начало, макар че има основателни аргументи за желанието да се отслаби Русия (по-специално, да й се откаже способността да нахлуе в европейски страни), опитите да се навреди на нейната стопанска система в действителност заплашват американските ползи. Както Вашингтон научи по сложния метод в последните дни на Съветския съюз, той се нуждае от задоволително мощна Русия, с цел да управлява несъмнено своя боеприпас от оръжия за всеобщо заличаване, средствата за тяхното снабдяване, както и материалите и ноу-хау за основаването им. Русия също би трябвало да бъде задоволително мощна, с цел да ръководи дейно личната си територия и да предотврати неизбежното преместване на вътрешната неустойчивост в прилежащите райони. И най-после, тя би трябвало да бъде задоволително мощна, с цел да договаря и ползва съглашения за понижаване на излъчванията на парникови газове и намаляване на опустошителните последствия от бързо затоплящата се Арктика.

Още по-противоречива е концепцията, че Вашингтон се нуждае от задоволително мощна Русия, с цел да поддържа постоянен районен баланс на силите в своята обширна евразийска външна страна. Прекомерно отслабената Русия ще съобщи на Китай ефикасния надзор върху своите запаси, изключително в Далечния изток, като по този метод ще й разреши да стане доста по-силна евтино. Една слаба Русия също би заплашила стабилността в Арктика и положителното ръководство на Северния морски път, като в допълнение укрепи наличието на Китай в ущърб на Америка. И по подигравка на ориста една слаба Русия ще се трансформира в опасност за единството на Запада, което значително се основава на страха от съветската мощност, както видяхме след влизането на съветските войски в Украйна.

Второ, макар че Русия от дълго време е изгубила централното си място в американската външна политика, Вашингтон към момента би трябвало да я одобри съществено. Русия се трансформира в парий в западния свят, само че превръщането й в интернационален парий и дипломатическата изолираност в последна сметка ще създадат невероятно прокарването на американските ползи по значими въпроси като стратегическата непоклатимост, европейската сигурност и изменението на климата. Докато острата фаза на украинския спор стартира да отшумява, Вашингтон би трябвало да стартира последователно да възвръща прекъснатите информационни канали. Но би трябвало също по този начин да имаме поради, че множеството проблеми в връзките с Москва към този момент не са строго двустранни: решаването им ще изисква многостранни старания. Поради тази причина двустранните връзки би трябвало да бъдат вградени в многостранна рамка. По този метод способеното създаване на връзки с други страни ще стане решителен фактор в съветските каузи.

През идващите години три въпроса ще преобладават в връзките на Съединени американски щати с Русия: стратегическа непоклатимост, европейска сигурност и Китай.

Стратегическа непоклатимост. Ерата на стратегическа непоклатимост, учредена на набор от взаимосвързани американско-руски контракти за надзор на нуклеарните оръжия, завърши окончателно. Стратегическият пейзаж бързо се трансформира, усложнява се и придобива нови преимущества. Разширяването и модернизацията на китайския нуклеарен боеприпас значи, че всяко бъдещо съглашение за надзор на нуклеарните оръжия ще би трябвало да бъде най-малкото тристранно. Технологичният напредък – изкуствен интелект, системи за точно ориентиране и така нататък – уголемява обсега на стратегическите оръжия, а разпространяването на ракетните технологии и кибер оръжията усилва листата на страните, които са способни да трансформират стратегическия баланс на силите.

В тези условия стратегическата непоклатимост би трябвало да се основава на мрежа от двустранни и многостранни договорености, съглашения и кодекси на държание, както и едностранни начинания. Няма страни, които да имат по-добра визия за стратегическа непоклатимост от Русия и Съединени американски щати. Следователно техните взаимни старания ще бъдат от решаващо значение за създаването на рамка за бъдещи дейности.

Основната задача ще бъде да се помири Русия със обстановка, в която тя към този момент не е част от Европа, а има работа с политически единен континент. Според Москва тази обстановка я лишава от стратегическата дълбочина, която счита за решаваща за личната си сигурност, и основава държавно образувание на границите на Русия, което я превъзхожда по население, благосъстояние и енергиен капацитет – доста сходно на Съединените щати. Голямата подигравка, несъмнено, е, че самата Русия форсира придвижването към този излаз, като изпрати войски в Украйна.

Как Западът може да помири Москва с тази действителност? Контролът върху въоръженията и ограниченията за създаване на доверие от типа, създаден по време на Студената война за облекчение на напрежението по дългата граница сред НАТО и Русия, ще бъдат от решаващо значение. Необходими са и мощни консултативни механизми. Очевидно е, че нито Съветът Русия-НАТО, нито Споразумението за партньорство и съдействие ЕС-Русия съумяха да овладеят решителното утежняване на връзките. Организацията за сигурност и съдействие в Европа се трансформира от платформа за реализиране на консенсус в сцена на различия. Но Москва сигурно би намерила консултациите с НАТО и Европейски Съюз за по-подходящи, в случай че Европа имаше известна стратегическа автономност и Европейски Съюз имаше по-големи пълномощия по въпросите на сигурността. В този случай Москва минимум ще загуби аргумента, че си има работа с „ груповия Запад “ под управлението на Вашингтон. Тази обстановка би отворила повече благоприятни условия за договаряния.

Въпреки настоящето тясно стратегическо обвързване на Русия с Китай, главните напрежения могат бързо да изплуват още веднъж, защото бързият стопански напредък на Китай и софтуерният прогрес уголемяват пропастта във властта сред двете страни и геополитическите упоритости на Пекин от ден на ден засягат въздействието на Русия в бившето руско пространство. Русия към този момент се пробва да се защищити от несъразмерна взаимозависимост от своя великански азиатски комшия, пробвайки се да го включи в многостранни конгреси като Шанхайската организация за съдействие или БРИКС, където нейните далечни цели ще бъдат лимитирани.

Тази възходяща асиметрия дава опция на Съединените щати да отслабят стратегическото привеждане на Русия в сходство с Китай, до момента в който Русия се стреми да резервира своята доста скъпа стратегическа автономност. Водещият принцип би трябвало да бъде даването на Русия на други възможности, които укрепват нейната преговорна позиция и подсигуряват, че покупко-продажбите (както политически, по този начин и търговски) са по-неблагоприятни за Пекин. Първата стъпка може да бъде нормализирането на дипломатическите връзки незабавно щом обстановката в и към Украйна го разреши, дружно с облекчение на глобите – задоволително, с цел да могат западните компании да си сътрудничат с съветски компании.