Независимо как се е променяла цената на билетчето през годините

Независимо по какъв начин се е променяла цената на билетчето през годините и обстоятелството, че преди хартийката за законно пътешестване в градския превоз е коствала едвам няколко стотинки, които по-късно са станали левче, а в този момент са цели лев и шейсет, сигурно най-малко един път ти се е случвало да пътуваш даром. Не смей да отричаш – няма нищо срамно, или по-скоро учудващо – всички сме го правили.
В последна сметка в случай че можеш да спестиш някой лев, за какво да го даваш? Е, тази публикация е тъкмо за тези моменти, в които не искаш да се разделяш с едни 160 стотинки, а пък си притиснат в ъгъла на трамвая, рейса или тролея от някой инспектор с черно яке и апаратче за таксуване и издаване на някоя и друга санкция. Сега ще ти кажем 5 метода да избягаш от глобаджиите и да се спасиш от това да ти напишат някой акт.
Градския не се схваща със софиянци
Когато човек пътува даром в градския и влезне някой инспектор, той изпитва едно чувство, което даже любовния боязън мъчно може да му докара. Краката внезапно омекват от коляното надолу, ръцете се потят, стартира да ти се вие свят, а клаустрофобията те удря ненадейно, макар че не страдаш от нея. Започваш да се чудиш дали не си изместил Никълъс Кейдж от основната му роля в „ Да изчезнеш за 60 секунди “, само че контрольора към този момент съкратява дистанцията, а думите „ Карти и билети за инспекция, апелирам “ кънтят все по-силно в съзнанието ти, и небрежно осъзнаваш, че не си на театралната площадка. Положението се усложнява още повече, когато се оказва, че контрольорът не е един, а са двама и единият е начело, а другият откъм гърба. Започва леко да звучи по-скоро като сюжети на филм за възрастни, само че не го гледаш ти, а ти си този, които го оправят отвред. Лошо ти е, искаш да припаднеш и да станеш незабележим, само че организмът ти е прекомерно уплашен, за откликне на желанията ти и по тази причина чисто и просто пребледняваш.

След като контрольорите към този момент ти дишат във врата и маниакално желаят да ти видят билетчето или картата, следва нормалната процедура – ровене в портмонето до обратен тласък и повторение на паметната фраза „ Само един миг да си намеря картата, тук някъде би трябвало да е “. Лошо е човек да лъже, още повече самия себе си, а това си е чиста проба неистина – картата няма да бъде открита в портмонето, в което я няма. Ама айде като си споделил, че ще я търсиш – търси я! Контрольорите стартират да те гледат съмнително отдолу под вежда и скоро признаваш, че си я не запомнил, молиш да измислите нещо, тъй като е останала в другото яке/чанта, а и ти е доста неприятен ден като цяло. Абе с две думи им се молиш и се изкарваш най-голямата жертва на света.
София ми е…
Тия номера обаче не минават с племето на контрольорите – те са жестоки, лишени от страст, а единственото нещо, което им носи наслаждение е да правят дружно ритуала на налагането на санкция. Порязват те с едно „ Дайте в този момент една персонална карта и да пишем една санкция, тогава “, което наложително е съпроводено от мнения от рода на: „ Е по какъв начин може по този начин в този момент какъв образец давате, бива ли такова нещо – добре изглеждащ човек, пък пари за един билет няма “. Става ти неловко, хората те гледат и започваш да се чудиш дали инцидентно някой комшия не те следи от някоя седалка и дали след това няма да раздуе на целия квартал що за негодник си и се циганиш за 1,60. Затова дипломатично решаваш да кажеш на облечените еднообразно като еднояйчни близнаци контрольори, че ще слезеш с тях да ти напишат акт и примерно изчакваш до тях идната спирка. Вратите се отварят, слизаш постепенно и умерено, отваряш портмонето да извадиш персоналната си карта и след това палиш джапанките и отпрашваш далеко, до момента в който разочарованите гласове на глобаджиите не са останали задоволително надалеч в пространството.

Чудесен метод да се измъкнеш от контрольорите, когато към този момент са притеснително покрай теб и са ти поискали карта или билетче е да започнеш да приказваш на различен език, като че ли не разбираш нищо и си извънредно изплашен и уплашен. Не е належащо да е някой действителен подобен – може да заложиш и на реплики от „ Хари Потър “ или „ Аватар “ - няма изключително значение. Важното е да не спираш да мелиш и да приказваш някакви думи, като прогресивно правиш физиономията си все по-притеснена, а жестикулациите все по- смирени.
4 аргументи да НЕ пътуваш с БДЖ
Можеш даже да започнеш да плачеш – това би било възприето като страшна операция от някой българин и да го сметнат за циркаджия, само че в случай че се правиш на чужденец може и да се смилят над теб и да ти кажат едно „ Айде остави го тоя, виж, че не знае къде се намира “. Много е значимо да не се смееш, тъй като такива обстановки може да са доста комични и ще се прецакаш самичък – бъди страдалец и продължавай да не разбираш нищо.
Останалите хитрини може да откриете в SofiaLive.bg!