Шведски учен започва модификации по човешка ДНК в здрави ембриони
Независимо дали става дума за основаване на ГМО култури или опити с животни за разкриване на устойчивост към заболявания, човешката интервенция в гените постоянно е била посрещана с остра рецензия. Един от най-големите страхове е, че смяната на човешката ДНК в ембриона може да провокира съдбовно генетично заболяване , което след това да просъществува с генерации.
Въпреки това, един откривател пробва допустимо най-противоречивия вид генетична смяна. Биологът Фредрик Ланер е първият академик в историята, който модифицира здрави човешки ембриони .
Ланер, който работи в Института Каролинска в Стокхолм, модифицира гени в човешки ембриони, с цел да ревизира по какъв начин те контролират ранното ембрионално развиване. Той таргетира съответно гените, които са от основна значимост за естествения зародишен напредък, с цел да разбере повече за безплодието, спонтанните аборти, стволовите кафези и третирането на инвалидизиращи положения.
Ако успеем да разберем по какъв начин тези ранни кафези биват контролирани в същинския ембрион, това ще ни помогне в бъдеще при лекуването на пациенти с диабет или паркинсон, разнообразни типове слепота и други заболявания, споделя Ланър.
Ученият употребява известния CRISPR-Cas9 способ за модифициране на гените. Инструментът употребява две молекули, които са фокусирани върху самостоятелните гени, с цел да се създадат ултра-прецизни промени в ДНК.
Без този способ, не можехме да го създадем в човешки ембрион “, споделя Ланър. „ Технологията просто не беше задоволително ефикасна, с цел да можем да гледаме самостоятелната генна функционалност, до момента в който се развива ембрионът.
Ланър работи и по изследване на това, по какъв начин може да се прави модифицирането на човешки гени, откакто етичният спор по тематиката попречва доста проучвания.
Трябва ли да се опасяваме?
През 2015 година китайски отчет с в детайли изложение на първата човешка генна трансформация провокира същинска стихия в интернационалния спор по въпроса, макар че не бяха употребявани здрави ембриони. Оттогава съществува световен консесус за възбрана на модифициране на човешки ембриони, които са предопределени за старт на бременност.
Работата на Ланър обаче попада в категорията „ базови проучвания “, които са позволени. Този вид проучвания са предопределени за слагане на стандарти и граници за сигурност, които да бъдат възприети в работата по „ редакция “ на човешкия геном.
Ланър също успокои страховете, че опитите му ще доведат до рискови разновидности при хората, акцентирайки че ембрионите единствено се следят през първите 7 дни и няма да могат да се развият до ден 14 в растежа.
Той категорично уточни, че няма желание да способства с работата си за основаване на „ свят на дизайнерски бебета “ – генно модифицирани деца, които да основат общество, центрирано към биологичното предимство .
Това не е технология, която да се приема с лека ръка, споделя Ланър. Аз съм против всевъзможни хрумвания за основаване на дизайнерски бебета или за промени в генома по естетически аргументи.
Новото мобилно приложение на Мегавселена е налично гратис в Гугъл Play Store и Apple App Store.
