Пандемията не спря света, парите го карат да се върти
Независимо дали става дума за частния капитал, държавните финансите или персоналните ни средства - парите карат света да се върти. Това факсимиле получи следващо удостоверение през 2021-та, когато видяхме и разтърсвания, и динамика в търговията, на пазара на труда и на финансите, в енергетиката и в личните джобове. Затова е значимо да създадем ретроспекция на ключовите стопански и финансови събития у нас, тъй като точно те слагат основата, върху която ще стъпим през новата година.
Завръщане към рекордните облаги
Нека стартираме от банките. На фона на пандемията и произлизащите от нея проблеми те бяха остров на стабилността. Нещо повече банковият бранш регистрира към деветмесечието впечатляваща облага от 1.1 милиарда лв.. По този метод кредитните институции съумяха да завоюват повече, в сравнение с през цялата 2020-та, когато позитивният им финансов резултат възлизаше на към 700 млн. лв..
Има няколко фактора за тази облага. Сред тях са приходите от съществена активност, т.е. от лихви. Нетният лихвен приход от януари до края на септември се повиши на годишна база с 3.2% (или 63 млн. лева.) до 2 млрд. лева, най-много поради растежа на нови заеми, изключително за покупката на жилища. Още по-сериозен принос имаха чистите доходи от такси и комисиони - с към 150 млн. лева повече в съпоставяне със същия интервал на предходната година.
Най-голяма обаче е заслугата на свиването на разноските. И по-точно на събитието, че на годишна база банките са заделили доста по-малко хранителни запаси, с които да покрият евентуално проблематични заеми. По данните на Българска народна банка разноските за амортизация на финансови активи, които не се регистрират по обективна стойност в облагата или загубата, възлизаха на 401 млн. лева и размерът им бе по-нисък с 227 млн. лева или 36.2% спрямо този за деветте месеца на 2020-та.
Но тези позитивни за банките трендове провокират и някои терзания.
Намордник за жилищното кредитиране
Едно от провокациите е взривът в жилищното кредитиране, който даже към този момент се разяснява като балон. В края на ноември 2021 година жилищните заеми са 13.900 милиарда лева и нарастват на годишна база с 16.8 %. Този тренд бе подклаждан от исторически ниските лихвени проценти. Последната статистика демонстрира, че междинната рента по жилищните заеми е 2.64%, като за година е намаляла с 0.19%, а за месец - с 0.03 %. В същото време ГПР по тези заеми се е намалил с 0.18 на 100 на годишна база и с 0.04 % на месечна.
Голямото търсене на жилища напълно разумно повиши цената им. Съдейки по данните на НСИ те са поскъпнали с 8.7 %
Повишаването на кредитния риск в комбиниране с икономическите провокации и покачването на цените докара до реакция от страна на Българска народна банка. В опит да охлади растежа на заемите регулаторът на два пъти усили равнището на антицикличния финансов буфер. То ще се повиши на 1% по отношение на сегашните 0.5% през октомври 2022-ра и на 1.5 % през януари 2023-та.
Управителят на централната банка Димитър Радев сподели, че в момента не може да се приказва за заможен балон, само че има такава наклонност и кредитните институции бяха предизвестени да са по-внимателни при отпущането на заеми за покупката на жилища.
Поредната огромна сделка
Въпреки рецесията и провокациите, облагите дадоха самочувствие на някои банкови групи да възобновят експанзията си на българския банков пазар. През ноември банките-майки на ОББ и " Райфайзенбанк България " оповестиха, че са сключили съглашение за 1.15 милиарда евро и техните локални играчи у нас ще се слеят, като сделката ще завърши в средата на 2022-ра. По-конкретно белгийската KBC Group, която е притежател на ОББ, ще придобие целия бизнес на австрийската " Райфайзен Интернешънъл " в нашата страна.
Интересното е, че от 2015-та насам всяка година ставаме свидетели на най-малко една знакова консолидационна сделка. Като образци можем да посочим сливането сред " Алфа Банк " и " Юробанк България ", която по-късно закупи и " Пиреос банк ", а " Банка ДСК " погълна " Експресбанк ".
Нова година без бюджет и без милиардите от Брюксел
Държавните финанси са под мощен напън поради пандемията, а заради турбуленциите в политическото пространство България попадна в невиждана обстановка, влизайки в 2022-ра без утвърден държавен бюджет. За да излезе от деликатната обстановка, новата власт приготви ексклузивен закон, с който остави Бюджет 2021 в действие до 31 март идната година.
Парламентът стремително даде глоба за допълнителни разноски и прехвърляния - до 750 млн. лева. за добавка към пенсиите и 450 млн. лева. за отплата на високите цени на тока и природния газ за крайните небитови консуматори за първото тримесечие на 2022-ра.
Еквилибристики са нужни и с Плана за възобновяване и резистентност, от който чакаме над 12 милиарда лева евросредства. На процедура трето държавно управление ще го редактира. До тази обстановка се стигна, откакто ГЕРБ не внесе своя вид на стратегическия документ, който двата служебни кабинета на Румен Радев да надградят. Накрая Брюксел ни върна проекта с механически забележки и условието страната да поеме съответни задължения за отвод от въглищните централи и за промени в правосъдната система. Междувременно 18 страни към този момент получиха своите предварителни траншове, а някои стартират да получават и постоянни заплащания.
Къде ни стягат обувките
Колкото до персоналните ни финанси, те бяха подвластни напълно на инфлацията, която съгласно някои икономисти е по-голямата опасност даже от пандемията. Прогнозата на финансовия министър Асен Василев е най-кризисния месец в това отношение да е март или април, само че по думите му предстоящо равнище от 5 до 6% не би трябвало да е изключително притеснително.
За бизнеса пък огромните проблеми на този стадий са колосалните покачвания на цените на силата. Но към този момент страната работи по-скоро спорадично, осигурявайки пари за обезщетения на компаниите. Енергийните помощи бяха допълнени с още 860 млн. лева на последното съвещание на Министерския съвет за 2021-а. По този метод за целия отоплителен сезон страната ще подкрепи бизнеса с общо 1.5 милиарда лв.. Проблемът обаче е, че нито у нас, нито в Европа са открити дълготрайни решения.
Завръщане към рекордните облаги
Нека стартираме от банките. На фона на пандемията и произлизащите от нея проблеми те бяха остров на стабилността. Нещо повече банковият бранш регистрира към деветмесечието впечатляваща облага от 1.1 милиарда лв.. По този метод кредитните институции съумяха да завоюват повече, в сравнение с през цялата 2020-та, когато позитивният им финансов резултат възлизаше на към 700 млн. лв..
Има няколко фактора за тази облага. Сред тях са приходите от съществена активност, т.е. от лихви. Нетният лихвен приход от януари до края на септември се повиши на годишна база с 3.2% (или 63 млн. лева.) до 2 млрд. лева, най-много поради растежа на нови заеми, изключително за покупката на жилища. Още по-сериозен принос имаха чистите доходи от такси и комисиони - с към 150 млн. лева повече в съпоставяне със същия интервал на предходната година.
Най-голяма обаче е заслугата на свиването на разноските. И по-точно на събитието, че на годишна база банките са заделили доста по-малко хранителни запаси, с които да покрият евентуално проблематични заеми. По данните на Българска народна банка разноските за амортизация на финансови активи, които не се регистрират по обективна стойност в облагата или загубата, възлизаха на 401 млн. лева и размерът им бе по-нисък с 227 млн. лева или 36.2% спрямо този за деветте месеца на 2020-та.
Но тези позитивни за банките трендове провокират и някои терзания.
Намордник за жилищното кредитиране
Едно от провокациите е взривът в жилищното кредитиране, който даже към този момент се разяснява като балон. В края на ноември 2021 година жилищните заеми са 13.900 милиарда лева и нарастват на годишна база с 16.8 %. Този тренд бе подклаждан от исторически ниските лихвени проценти. Последната статистика демонстрира, че междинната рента по жилищните заеми е 2.64%, като за година е намаляла с 0.19%, а за месец - с 0.03 %. В същото време ГПР по тези заеми се е намалил с 0.18 на 100 на годишна база и с 0.04 % на месечна.
Голямото търсене на жилища напълно разумно повиши цената им. Съдейки по данните на НСИ те са поскъпнали с 8.7 %
Повишаването на кредитния риск в комбиниране с икономическите провокации и покачването на цените докара до реакция от страна на Българска народна банка. В опит да охлади растежа на заемите регулаторът на два пъти усили равнището на антицикличния финансов буфер. То ще се повиши на 1% по отношение на сегашните 0.5% през октомври 2022-ра и на 1.5 % през януари 2023-та.
Управителят на централната банка Димитър Радев сподели, че в момента не може да се приказва за заможен балон, само че има такава наклонност и кредитните институции бяха предизвестени да са по-внимателни при отпущането на заеми за покупката на жилища.
Поредната огромна сделка
Въпреки рецесията и провокациите, облагите дадоха самочувствие на някои банкови групи да възобновят експанзията си на българския банков пазар. През ноември банките-майки на ОББ и " Райфайзенбанк България " оповестиха, че са сключили съглашение за 1.15 милиарда евро и техните локални играчи у нас ще се слеят, като сделката ще завърши в средата на 2022-ра. По-конкретно белгийската KBC Group, която е притежател на ОББ, ще придобие целия бизнес на австрийската " Райфайзен Интернешънъл " в нашата страна.
Интересното е, че от 2015-та насам всяка година ставаме свидетели на най-малко една знакова консолидационна сделка. Като образци можем да посочим сливането сред " Алфа Банк " и " Юробанк България ", която по-късно закупи и " Пиреос банк ", а " Банка ДСК " погълна " Експресбанк ".
Нова година без бюджет и без милиардите от Брюксел
Държавните финанси са под мощен напън поради пандемията, а заради турбуленциите в политическото пространство България попадна в невиждана обстановка, влизайки в 2022-ра без утвърден държавен бюджет. За да излезе от деликатната обстановка, новата власт приготви ексклузивен закон, с който остави Бюджет 2021 в действие до 31 март идната година.
Парламентът стремително даде глоба за допълнителни разноски и прехвърляния - до 750 млн. лева. за добавка към пенсиите и 450 млн. лева. за отплата на високите цени на тока и природния газ за крайните небитови консуматори за първото тримесечие на 2022-ра.
Еквилибристики са нужни и с Плана за възобновяване и резистентност, от който чакаме над 12 милиарда лева евросредства. На процедура трето държавно управление ще го редактира. До тази обстановка се стигна, откакто ГЕРБ не внесе своя вид на стратегическия документ, който двата служебни кабинета на Румен Радев да надградят. Накрая Брюксел ни върна проекта с механически забележки и условието страната да поеме съответни задължения за отвод от въглищните централи и за промени в правосъдната система. Междувременно 18 страни към този момент получиха своите предварителни траншове, а някои стартират да получават и постоянни заплащания.
Къде ни стягат обувките
Колкото до персоналните ни финанси, те бяха подвластни напълно на инфлацията, която съгласно някои икономисти е по-голямата опасност даже от пандемията. Прогнозата на финансовия министър Асен Василев е най-кризисния месец в това отношение да е март или април, само че по думите му предстоящо равнище от 5 до 6% не би трябвало да е изключително притеснително.
За бизнеса пък огромните проблеми на този стадий са колосалните покачвания на цените на силата. Но към този момент страната работи по-скоро спорадично, осигурявайки пари за обезщетения на компаниите. Енергийните помощи бяха допълнени с още 860 млн. лева на последното съвещание на Министерския съвет за 2021-а. По този метод за целия отоплителен сезон страната ще подкрепи бизнеса с общо 1.5 милиарда лв.. Проблемът обаче е, че нито у нас, нито в Европа са открити дълготрайни решения.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ