Те Се Върнаха От Смъртта, Но Си Спомнят Абсолютно Всичко! Това, Което Разкриха Ще Промени Живота Ви!
Независимо дали ще повярвате на думите им, разказите им би трябвало да се прочетат, тъй като могат да провокират мисълта ви по отношение на най-голямата мистерия – смисълът на живота и гибелта.
Арън Стефанус
Преди няколко години бях в Спешното поделение по аргументи, които не са толкоз значими предвид на това, което се случи там. Преживяването бе удивително и незабравимо. Усетих по какъв начин изгубвам сетивата си едно по едно, до момента в който най-после не можех нито да приказвам, нито да се движа. Първо изгубих чувствата при досег, по-късно слуха, а най-после и мириса.
Последното нещо пред погледа ми бе едно бяло поле. Изведнъж усетих мощен напън върху гърдите си и нещо ме тласна към бялото поле. Разбрах, че към този момент не се намирам в тялото си. Виждах майка си и медицинските експерти, които се пробват да ме спасят.
Чувствах виновност, позор, само че най-много надълбоко отчаяние поради неизпълнените цели. Не усещах болежка или боязън от гибелта, а единствено отчаяние.
Деа Виаз
Умрях на 26 септември 2009 година. Първата ми мисъл, когато видях красивата бяла светлина бе, Господи, аз съм мъртва. Имаше и други хора, които вървяха с мен към светлината. Бях ядосана. Мислех единствено какъв брой бездарни са лекарите, които разрешиха да умра. Погледнах тялото си със страдание.
Само след няколко минути обаче чух гласа на братовчед ми, който сподели, че съм жива. Веднага се върнах в тялото си. В първите минути, откакто отворих очите си, усещах мощна болежка и потрес, само че въпреки всичко бях щастлива, че съм жива.
Лори Сейлър
Умирала съм 2 пъти и 2 пъти съм възкръсвала. Първият път беше, когато бях на 6 години по време на интервенция и възкръснах 10 минути по-късно. Спомням си, че усещах цялостен мир, бях изцяло спокойна и знаех, че не съм сама. Виждах всевъзможни цветове, все едно очите ми бяха покрити с нещо многоцветно.
Вторият път, когато умрях, бях на 23 години след висока доза викодин. Усещането бе същото като първия път. Чувствах, че съм заобиколена единствено от познати неща. Бях спокойна, сигурна и пред погледа ми още веднъж се появиха същите цветове. Не ме интересува дали ми вярвате, само че за мен това бе прекарване, което няма да не помни.
Арън Стефанус
Преди няколко години бях в Спешното поделение по аргументи, които не са толкоз значими предвид на това, което се случи там. Преживяването бе удивително и незабравимо. Усетих по какъв начин изгубвам сетивата си едно по едно, до момента в който най-после не можех нито да приказвам, нито да се движа. Първо изгубих чувствата при досег, по-късно слуха, а най-после и мириса.
Последното нещо пред погледа ми бе едно бяло поле. Изведнъж усетих мощен напън върху гърдите си и нещо ме тласна към бялото поле. Разбрах, че към този момент не се намирам в тялото си. Виждах майка си и медицинските експерти, които се пробват да ме спасят.
Чувствах виновност, позор, само че най-много надълбоко отчаяние поради неизпълнените цели. Не усещах болежка или боязън от гибелта, а единствено отчаяние.
Деа Виаз
Умрях на 26 септември 2009 година. Първата ми мисъл, когато видях красивата бяла светлина бе, Господи, аз съм мъртва. Имаше и други хора, които вървяха с мен към светлината. Бях ядосана. Мислех единствено какъв брой бездарни са лекарите, които разрешиха да умра. Погледнах тялото си със страдание.
Само след няколко минути обаче чух гласа на братовчед ми, който сподели, че съм жива. Веднага се върнах в тялото си. В първите минути, откакто отворих очите си, усещах мощна болежка и потрес, само че въпреки всичко бях щастлива, че съм жива.
Лори Сейлър
Умирала съм 2 пъти и 2 пъти съм възкръсвала. Първият път беше, когато бях на 6 години по време на интервенция и възкръснах 10 минути по-късно. Спомням си, че усещах цялостен мир, бях изцяло спокойна и знаех, че не съм сама. Виждах всевъзможни цветове, все едно очите ми бяха покрити с нещо многоцветно.
Вторият път, когато умрях, бях на 23 години след висока доза викодин. Усещането бе същото като първия път. Чувствах, че съм заобиколена единствено от познати неща. Бях спокойна, сигурна и пред погледа ми още веднъж се появиха същите цветове. Не ме интересува дали ми вярвате, само че за мен това бе прекарване, което няма да не помни.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ