Независимо дали обичате домашният уют на сезона, или вече броите

Независимо дали обичате домашният уют на сезона, или към този момент броите дните до пролетта, ето 15 обстоятелството за зимното време, от които може да ви стане една концепция по-приятно.

Не е изненадващо да има сняг в Сибир или Минесота през зимните месеци. Но северните региони нямат монопол върху снеговалежите – знае се, че сняг вали на всички места – от пустинята Сахара до Хаваите. Дори най-сухото място на Земята не е изключение: през 2011 година пустинята Атакама в Чили се радва на близо 80 сантиметра сняг с помощта на необичаен леден фронт от Антарктида.

Повечето снежинки варират от размера на стотинка до диаметъра на човешки косъм. Но съгласно някои апокрифни истории те могат да станат и доста по-големи. Свидетели на снежна стихия във Форт Киог, Монтана, през 1887 година настояват, че са видели по какъв начин от небето падат кристали с размер на тиган. Това би ги направило най-големите снежинки, забелязвани в миналото, с широчина към 40 сантиметра.

Не е належащо въздухът да е супер мокър, с цел да се образуват впечатляващи количества сняг. За разлика от елементарните превалявания, една купчина бухнал сняг съдържа доста въздух, който усилва доста размера ѝ. Ето за какво 1 сантиметър дъжд през лятото се равнява на към 30 сантиметра междинен сняг – или до над 1 метър, в случай че е суперсух (и подобаващ за каране на ски).

Снежният гръм е рядко зимно метеорологично събитие, което се среща най-често наоколо до езера. Когато през зимата колони от топъл въздух се издигат от земята и образуват бурни буреносни облаци в небето, има възможност да се появи мълниеносен сняг. За да се появи, са нужни още няколко фактора – въздухът да е по-топъл от облачната завивка над него и вятър да изтласква топлия въздух нагоре. Но даже и тогава е изцяло допустимо да пропуснете гръмотевицата: през зимата мълниите се виждат по-трудно, а снегът от време на време заглушава звука на гръмотевицата.

Поне в тази ситуация на снежинките с необятни структури, които работят като парашути, с цел да забавят спускането. Граупелът – форма на мразовит сняг, наподобяваща пелети – се придвижва към Земята с доста по-бърза скорост.

Метеорологичните върхове в Рапид Сити, Южна Дакота, демонстрират какъв брой внезапно могат да паднат температурите. На 10 ноември 1911 година в 6:00 ч. сутринта температурата е приятните 12 градуса, само че единствено 2 часа по-късно леден фронт я намалява до -16.

Едно от най-големите намаления на температурата за къс интервал от време се случва на 23-24 януари 1916 година в Браунинг, Монтана, където живакът пада от 7 на -50 градуса за по-малко от 24 часа. Във Феърфийлд, още веднъж Монтана, на 24 декември 1924 година пък температурата пада от 17 на -30 за по-малко от 12 часа.

Всеки януари (зимният сезон в Северното полукълбо) Земята доближава своя перихелий – точката от орбитата ѝ, която е най-близо до Слънцето. Въпреки някои публикувани неправилни схващания, сезонното намаляване на температурата няма нищо общо с дистанцията на планетата от звездата. То в действителност е обвързвано с посоката, в която се накланя земната ос; по тази причина и двете полукълба претърпяват зимата по друго време на годината.

В град Аомори в Северна Япония падат повече снеговалежи, в сравнение с във който и да е различен огромен град на Земята. Всяка година жителите на града са засипвани със приблизително 8 метра сняг.

През 2016 година в Северозападен Сибир се случва нещо необичайно: Мистериозни великански снежни топки стартират да се появяват на плаж около Обския залив. Оказва се, че ледените кълба са се образували по натурален метод от придвижванията напразно и водата. Не би било рационално обаче да ги използваме за пердах със снежни топки – някои от тях доближават съвсем 1 метър в диаметър

Когато метеоролозите кажат, че е 0 градуса, да вземем за пример, само че се усеща като -10, може да звучи малко все едно си измисля. Но в действителност студеното от вятъра се пресмята със комплицирано уравнение, което съчетава температурата и скоростта напразно. За феновете на математиката формулата гласи: Вятърната безчувственост = 35,74 + 0,6215Т – 35,75(V0,16) + 0,4275Т(V0,16).

Когато се натрупа прекалено много сняг, с цел да може градската администрация да се оправи с него, той нормално се извозва до паркинги или други открити пространства, където може да престои до стопляне на времето. През изключително снежните сезони градовете от време на време са принудени да изхвърлят снега в морето или океана (каквото имат на разположение). Някои употребяват снеготопящи машини с гореща вода, които отстраняват от 30 до 50 тона сняг на час. Този способ е бърз, само че безценен – една машина може да коства 200 000 $ и да гори 200 литра гориво за 1 час работа.

Физиката удостоверява това, което евентуално към този момент знаете: снегът, който е влажен, е най-подходящ за изграждане на снежен човек. Един академик дефинира идеалното съответствие сред снега и водата на 5:1.

Снежните кристали нормално образуват неповторими модели, само че в Рекордите на Гинес попада най-малко един случай на идентични снежинки. През 1988 година в центъра за атмосферни проучвания в Колорадо е доказано, че две снежинки от стихия в Уисконсин, са близнаци.

И замръзналият дъжд, и суграшицата могат да имат страшни последствия за изискванията на шофиране, само че образуването им се разграничава по някои съществени признака. И двата типа превалявания се появяват, когато дъждът, формиран в топлия въздух в небето, премине през пласт леден въздух покрай земята. По-дебелите пластове леден въздух основават суграшица – каша от вода, която е полузамръзнала, до момента в който доближи Земята – а по-тънките не дават на дъжда задоволително време да замръзне, до момента в който не доближи повърхността на земята; тогава той образува тъничък пласт лед, където и да се приземи.